19 Април 2024петък10:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Икономически приоритети на европейската левица

Реализирането на някои "забравени" от ЕНП обещания продължават да стоят на дневен ред като мерки за излизане от кризата

/ брой: 108

автор:Йосиф Аврамов

visibility 2538

На 25 април в София кандидатът за председател на ЕК на ПЕС Мартин Шулц недвусмислено заяви, че ако един политик не изпитва чувство на болка към страданията на един безработен младеж, който е получил 300 отказа за постъпване на работа, и на една безработна майка, която няма пари да осигури на детето си топла храна, то няма смисъл той да се бори за място в ЕП и ЕК. Дали е така обаче, ще видим в последващите действия на бъдещата ЕК. Досегашният председател на ЕП сподели, че най-щастливият му ден в живота е от 1975 г., когато го назначили като чирак в една немска книжарница, и изрази тревога, че днес в ЕС има 27 млн. безработни, които не могат да се радват на този най-щастлив ден в своя живот, тъй като все още не са го преживели.

Борбата с безработицата в ЕС

ще е основен приоритет на ПЕС, а него ЕНП, която доминира в момента в ЕП, неглижира, като мерките, взети досега, са крайно недостатъчни. Другите приоритети на Мартин Шулц са: въвеждането на нова система в ЕС за минимална заплата, чийто размер ще се определя поотделно за всяка страна членка, равно заплащане между мъжете и жените, намаляване на младежката безработица чрез инвестиции в образование и обучение, засилване на общата европейска валута - еврото, борбата с данъчните измами и укриването на данъци, както и ефективна защита срещу рисковото поведение на банкерите и на спекулантите на валутните пазари. С отстояването на приоритетите, които ПЕС издигна в своята платформа за Евроизбори 2014, се дава реален шанс на ЕС да защити реномето си на основен фактор в световната икономика, като се определи като самостоятелен съвкупен играч, който да печели икономическото съперничество със САЩ, Япония, Китай и другите страни от БРИКС.
Преди 3 години в разгара на дълговата криза в ЕС се водеше дебат по три основни приоритета: въвеждане на данък върху финансовите транзакции, емитиране на единни еврооблигации на страните от еврозоната, с които да се подпомогне икономическият растеж на всички страни в ЕС, и целева подкрепа на младежката безработица. Като резултат от този дебат засега е изпълнено, при това частично, единствено последното - отделиха се едва 6 млрд. евро за младежка безработица в ЕС. От тази скромна сума за България се отделиха само 100 млн., което е крайно недостатъчно, предвид високата младежка безработица у нас. Остава да се надяваме, че след спечелването на евроизборите от ПЕС тази сума ще бъде увеличена поне няколко пъти, с което ще се насърчи младежкото предприемачество у нас.
Само няколко страни от ЕС приеха данъка върху финансовите транзакции като част от своето законодателство, но той не е влязъл все още в сила за всички страни в ЕС. БСП е записала в Платформата си за изборите за ЕП "За социална Европа!" въвеждането на данъка върху финансовите транзакции, което следва да е гаранция, че ще бъде изготвен законопроект в тази връзка и той ще бъде приет от НС до края на 2014 г.
Независимо че в края на 2013 г.

България е на второ място

в ЕС по най-нисък дълг (по данни на Евростат), то тези въпроси съвсем не са без значение за нашата страна. Съотношението на държавния дълг към БВП в България е 18,9%, а преди страната ни е само Естония с 10,0%. След България са: Люксембург с 23,1%, Латвия с 38,1%, Румъния с 38,4%, Литва с 39,4% и Швеция с 40,6%. Сериозни са проблемите с дълга на 16 от държавите членки на ЕС, които имат съотношение над 60% от БВП. С най-високо дългово бреме е Гърция - 175,1%, следвана от Италия - 132,6%, Португалия - 129%, Ирландия - 123,7%, Кипър - 111,7% и Белгия - 101,5%.
Икономиката на страните от ЕС бавно се оживява, но успоредно с това дълговете продължават неудържимо да нарастват, особено тези в корпоративния сектор. В публичните им финанси картината също не е обнадеждаваща за повечето от страните членки. От 80-те години на ХХ век досега задлъжнялостта на държавите, компаниите и частните лица се е удвоила - от 160 на повече от 320 процента от брутния вътрешен продукт. През изминалата 2013 г. държавният дефицит в еврозоната и в 28-те държави членки на ЕС е намалял в абсолютни цифри спрямо 2012 г., докато държавният дълг е нараснал.
В страните от еврозоната съотношението между дефицита и БВП е намаляло от 3,7% през 2012 на 3,0% през 2013 г., а в 28-те държави членки на ЕС - от 3,9% на 3,3%. В еврозоната съотношението между държавния дълг и БВП е нараснало от 90,7% в края на 2012 г. до 92,6% в края на 2013 г, а в 28-те държави членки на ЕС - от 85,2% на 87,1%. През 2013 г. единствено Люксембург е регистрирал бюджетен излишък, а Германия е била близо до балансиран бюджет. С най-ниски дефицити като процент от БВП са Естония (-0,2%), Дания (-0,8%), Латвия (-1,0%) и Швеция (-1,1%). Други десет държави имат дефицит над определения лимит от 3,0% от БВП. Най-голяма тревога буди дефицитът на Словения (-14,7%) и на Гърция (-12,7%). Доста висок дефицит имат и Ирландия (-7,2%) и Испания (-7,1%), а дефицитът на Великобритания (-5,8%), Кипър (-5,4%), Хърватия и Португалия (-4,9%), Франция и Полша (-4,3%) също е над позволените 3%.
  У нас дефицитът в бюджета за 2013 г., пресметнат по европейската методология (на начислена основа), е 1,178 млрд. лв, или 1,5% от БВП (по предварителни данни на НСИ). Дефицитът на бюджета на касова основа за 2013 г. е малко по-голям - 1,424 млрд. лв., или 1,8% от БВП. Разликата между двете методики се състои в това, че на касова основа в дефицита се отчитат реално разходваните средства, а при методологията за изчисляване на дефицит на начислена основа - поетите като ангажимент плащания.
 В ЕС, при управлението на ЕНП в ЕК и в повечето страни от ЕС,

не се инвестираше достатъчно

в предходните години в образование и иновации, а се похарчиха същевременно над 1 трилион евро на европейския данъкоплатец за спасяването на закъсали банки. Политиците от ЕНП водеха страните си към нови дългове, за да се запази високото ниво на благосъстояние на техните граждани и преди всичко на управляващата върхушка в техните страни.
У нас също не се прави достатъчно за науката и иновациите в последните години. Все пак кабинетът "Орешарски" предприе четири конкретни мерки, които следва да направят малките и средните предприятия по-иновативни. За тази цел през април 2014 г. бяха отделени от бюджета допълнително 4,35 млн. лв. за нуждите на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), с които да се финансират новите дейности.
Такава мярка например е започване на работата по "Акселератор България в Силициевата долина". В случай, че пилотната фаза се окаже успешна, проектът ще бъде включен в новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за 2014-2020 г. Тази мярка се фокусира върху малки и средни предприятия от сектори като информационните технологии, науките за живота, нанотехнологиите, гейминг индустрията и т.н., като по един представител от фирма ще бъде изпращан за период до три месеца в Бизнес инкубатора Plug and Play Tech Center в САЩ, щата Калифорния.
Подобни мерки на българското правителство за реиндустриализация на икономиката чрез насърчаване на иновациите набелязаха през месец април и социалистическите правителства на втората и третата икономики в еврозоната - Франция и Италия. С тях те ще противодействат на последиците от финансовата криза, която започна да притеснява страните от ЕС през 2009 г.
Логичен е все още въпросът, за който напоследък никой не говори:

отпадна ли нуждата от единни еврооблигации,

които се обявяваха за най-ефикасното противодействие срещу "стихията" на финансовите пазари? Този въпрос бе на дневен ред през 2010 и 2011 г., но напоследък, странно защо, той не е актуален за управляващата европейска десница? Инициатори на идеята за създаване на Европейска дългова агенция, която да емитира еврооблигации на стойност 40% от БВП на ЕС, бяха тогавашният премиер на Люксембург и ръководител на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер (понастоящем той е кандидат на ЕНП за поста председател на ЕК) и бившият министър на финансите на Италия Джулио Тремонти. Според техните тогавашни възгледи тя ще е сигнал към финансовите пазари за "необратимостта на еврото", а също и че това ще наложи пазарна дисциплина на правителствата, като същевременно ги предпази от спекулативните атаки. Тази идея бе подкрепена, освен от повечето социалисти в ЕП, и от Групата на либералите в ЕП, в т.ч. и от техния председател Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия, а понастоящем кандидат на АЛДЕ за председател на ЕК.
През април 2014 г. Жан-Клод Юнкер, вече изоставил идеята за общи еврооблигации, започна кампанията си за най-висшия пост в ЕК с променена позиция, която е против еврооблигациите. Най-вероятна причина за тази "хамелеонщина" е, че г-н Юнкер иска да се хареса и да спечели доверието на германските консерватори от ХДС/ХСС. В Берлин на 5 април той обяви, че: "Ако стана председател на ЕК, няма да има еврооблигации, защото условията за споделяне на дори малка част от дълга не са изпълнени". Остава открит въпросът - кога Жан-Клод Юнкер е искрен?
В крайна сметка и ЕК, доминирана от ЕНП, постъпи по този въпрос не особено ефикасно и на практика отложи въпроса за единните еврооблигации за неопределено време. През 2013 г. комисията създаде експертна група, като й възложи задача да изготви задълбочен анализ на възможните ползи, рискове, изисквания и пречки пред частичното споделяне на дълга. Тази група представи доклад пред икономическата комисия на ЕП на 1 април, т.е. непосредствено преди края на неговия мандат. Според документа ще се създаде фонд за обратно изкупуване на дълг, който ще обединява дълга над заложения таван от 60% от БВП при изпълнението на цялостен комплект от правила и ангажименти на страните-участнички.
Дългосрочните ценни дългови книжа си остават национален ангажимент. Максималният размер на фонда ще бъде между 1,7 и 2,85 трилиона евро и той сс учредява с продължителност между 10 и 25 години. За да бъде устойчив, фондът следва да спазва много строги правила, поети от страните-участнички в него.

Налице са и рискове

Сред тях са липса на гъвкавост, увеличаване на лихвените равнища за страни с високо кредитно качество, а също така и т.нар. морален риск, който се свежда до задължението страните-бенефициенти строго да се придържат към поетите условия. След създаването на фонда също ще се  изисква промени в договорите на страните-учредителки. Експертите от работната група предлагат да се приложи опитът от прилагане на механизма за банково преструктуриране. При него се съчетава европейското законодателство с конкретно междуправителствено споразумение за въвеждане на единни еврооблигации под някаква форма (най-вероятно първоначално само краткосрочни). Ще се приложат ли препоръките на работната група към ЕК, ще видим след евроизборите на 25 май 2014 г., и то само ако те бъдат спечелени от ПЕС.

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 501

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 503

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 571

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 535

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 512

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 471

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 600

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 495

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 508

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ