Игра на нерви

Доц. Лъчезар РАДЕВ

Дори повърхностния поглед върху глобалните политически процеси води до заключението, че едва ли не те се движат по траекторията на митовете и приказките. Например, върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел, по повод отношенията на ЕС с Русия, заявява, че "вижда ушите на вълка", който се готви да нахлуе в Украйна. Това ме наведе на мисълта да препрочета великите Братя Грим и тяхната именита приказка с известното заглавие и затрогващ сюжет. А ето и разпределението на ролите: вълкът очевидно е Русия, козата-майка - САЩ и/или НАТО, а козлетата - другите страни, участващи в постановката. Стратегическият сигнал е несъмнено ясен. Той е: Русия (вълкът) отново поглъща бившите страни, формирали СССР (някои от козлетата), а заедно с това разширява и зоните си на влияние в Европа (с участието на останалите козлета). Козата-майка (САЩ и/или НАТО) спасява козлетата от вероломността на вълка, ясно осъзнавайки майчиния си инстинкт. 

В рамките на сюжета неясна остава ролята на козленцето Украйна. И по-точно: дали ще се окаже едно от изядените козлета или ще бъде онова, което съобщава на козата-майка какво е направил с тях вълкът през времето на нейното отсъствие от дома. Едно обаче е съвършено ясно - че Украйна ще продължава да бъде 

"ябълката на раздора" 

Самата тя, подтиквана от политическата си върхушка, участва активно в театралната постановка, а фонът, на който се реализира подобно участие, е тезата за масираното военно нахлуване на руската армия в нея. Естествено е, че подобна теза трябва да бъде нагледно афиширана с помощта на спътникови снимки или на карти, изобразяващи различни сценарии. Като цяло обаче се неглижират два момента. Единият е, че Русия има право да разгръща собствените си въоръжени сили, дислоцирани на различни места по територията си - както и когато реши за необходимо. Другият е, че картите, които се промъкват в средствата за масово осведомяване на Запад, в повечето случаи нямат нищо общо с реалността и ограниченията, които тя налага на въображението. Нито САЩ, нито НАТО, нито сателитите им се интересуват от реалността и я считат очевидно интелектуален предразсъдък. За тях е важно само едно: "да промиват" колкото може по-добре съзнанието на публиката. При това е желателно процесът да се осъществява лавинообразно, докато страхът стане неотменима част от рефлексивните способности на ума. Просто е. Трябват само повечко средства и подходящите хора. 

Погледнато по-глобално, вижданията и предложенията на Русия, които тя публикува по повод собствената си безопасност, безусловно ще променят политическия ландшафт на Европа и света, при това необратимо. Продължаващата "игра на нерви" е очевиден знак за печелене на време, през което да бъдат снабдени с въоръжение и Украйна, и сателитите на НАТО, намиращи се около или по-далеч от нея. 

Глобалният отговор 

на Русия би могъл да бъде нагледно представен с разгръщането на няколко фундаментални геополитически и геостратегически пояса на въздействие, както това е показано на картата.

Показаната схематично на картата глобална стратегия би могла да се реализира посредством:

А. Укрепване на източните и южните азиатски флангове, което включва:

1. Разполагане на модерно войсково въоръжение в Далечния изток, даващо възможност за ефективни действия върху Япония, ако ситуацията наложи това.

2. Подходящи съвместни действия с Китай за осигуряване на спокойствие и блокиране на американските действия по цялото протежение на Източна и Югоизточна Азия, а наред с това осигуряване на значителни степени свобода за действие по превантивното блокиране на Америка в Азиатско-тихоокеанския регион.

3. Подходящи дипломатически и военни отношения с Индия, целящо осъществяването на пълноценно наблюдение на придвижванията в акваторията на Индийския океан и парирането на възможностите за разширяване на американското влияние в региона. В този контекст биха се вписали и руско-пакистанските отношения и издигането им на качествено ново ниво, което би могло да обхваща и военната сфера. Руският политически корпус би следвало да обмисли и въпроса за използването на военните бази в пристанището Гвадар в Пакистан, което би дало, освен тактическо, и стратегическо предимство, без по никакъв начин да попречи на китайско-пакистанското икономическо партньорство. Напротив. То би оказало дори възпиращо влияние на някои индийски инициативи по отношение на китайско-пакистанските отношения. 

4. Активизиране на ролята на вече формирания геостратегически триъгълник Русия-Иран-Китай, който е особено обезпокоителен за Америка, защото събира в общ фокус и трите противника на САЩ - както на регионално, така и на глобално ниво. От друга страна, и Иран, и Русия, и Китай биха оказали съществено катализиращо влияние на процесите в Близкия изток, което съвсем не е за подценяване. От трета страна, Иран би "отворил" вратите на Ормузкия залив за съвместни военизирани мероприятия на трите страни. Основа на подобно твърдение е провеждането на военноморското учение "Морски пояс за безопасност 2022", в което участват Иран, Китай и Русия. На следващо място, току-що завършилото посещение на президента на Иран Ебрахим Раиси в Москва е силен и политически, и икономически, и стратегически знак, който трябва да бъде внимателно анализиран и разчетен от Запада. Основният извод, който се очертава, е, че Русия излиза на топли океански води и задълбочава отношенията си с държава, граничеща със страните от Централна Азия. 

Б. Адекватни и широко мащабни действия в Европа като особен и взривоопасен западен фланг.

Разчистването на западния европейски фланг е от особена геополитическа важност за Русия. Той включва както адекватното решаване на въпроса с Донецк и Луганск, така и мероприятията по ограничаване на присъствието на НАТО на европейския континент. 

Основното за момента 

е да не бъдат допуснати провокации от страна на Запада и Украйна в Донецк и Луганск, въпреки че такива се очакват. При реализирането на подобни предизвикателства, които могат да имат ролята на провокации, ще бъдем свидетели на скоростно, но ограничено, военно навлизане на Русия в двете републики, въпреки че не трябва да се изключват и други по-широкомащабни варианти. 

Относно предложенията на Русия към САЩ и НАТО е логично да се очаква, че няма да бъдат възприети, както и стана. По-скоро ще се търси вариант за насрещни предложения с последващи дипломатически ходове. Що се отнася до страните от последните две вълни на разширение на НАТО, то те услужливо ще предоставят териториите си за военни операции, като с това ще се опитат да "избият" натрапчивите си комплекси за малоценност. Управляващите ги на всички нива на властта политически върхушки нямат нито желанието, нито способността, нито стратегическото виждане, нито дипломатическите способности, за да отстоят истинските национални интереси на страните си. Повече от ясно е, че единственият приоритет за тях са собствените им хедонистични представи за присъствие във властта.

За Русия подобно състояние на нещата крие очевидна полза, резултатите от която ще бъдат видими след 3-4 години. Едната, стратегически вярна, стъпка е разполагането на руски военни комплекси в Сърбия, което ще сложи завършек на "запасния" за Русия геополитически коридор Германия-Австрия-Унгария-Сърбия, за който писах. ("Дума", бр. 215, 2021 г.). 

От друга страна, Европа, както е отбелязано на картата, може да бъда обхваната от две

пространни дъги на натиск 

Едната - в Средиземноморието, и другата - в морските северни пространства, обхващаща Испания, Франция, Германия, Полша и Англия. По този начин фактически целият европейски континент ще бъде тактически захванат в преса. Допълнителното подсигуряване на тези стъпки може да бъде осигурено чрез разполагането на военни бази или инфраструктура в някои от държавите в Северна Африка, например Либия или Египет, което би поставило Европа в състояние на свръхнапрежение. Съчетано с дипломатически и икономически натиск, подобна стратегия би оказала съществено деструктивно влияние върху американската доминация в Европа, а така също би ускорило процесите на разпадане на ЕС. Няма никакво съмнение, че Москва ще вложи всичките си усилия за реализирането на сходна с показаната стратегия.

В. Твърди ограничителни мерки към САЩ и постепенен залез на американската хегемония в света.

В това поле основните варианти са два. Единият е свързан с въвеждането на мерки, свързани с подходящо военноморско присъствие в близост до границите на САЩ, а другият - с реализирането на подходящи варианти за постоянно военно присъствие в Куба, Венецуела или Никарагуа. Целта на двата подхода е кристално ясна: оказване на въздържащо влияние върху САЩ, което, заедно с посочените по-горе стратегически стъпки, би довело до желания залез на американската хегемония в света.

Разбира се, описаните стратегии могат да бъдат поетапно реализирани или разпределени по ред на важност. Независимо от това кой от вариантите ще бъде предпочетен или модифициран, предложената стратегия е цялостна по обхват и действие.