28 Март 2024четвъртък11:36 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Младежи

Идеите на Плевнелиев за референдум подменят истинските теми

Изборните правила са твърде важни, за да си позволяваме политически игрички с тях

/ брой: 32

visibility 21

Божидар Стоянов

С наближаването на поредната изборна надпревара отново ставаме свидетели на масовото облъчване от страна на политолози, социолози и други експерти в сферата на изборното законодателство и процеси. Ежедневно се правят какви ли не коментари и разбори за това кой колко гласа ще спечели, каква е разликата между отделните партии и коалиции, какви са рейтингите на водещите политически фигури и куп подобни класации и прогнози. Дават се мнения за начина на гласуване и вида на избирателната система, вариращи в различни направления и предпочитания.
    Искреното ми съжаление и разочарование идва от факта, че всички тези спорове и дебати се водят повърхностно, без каквато и да е принципност и последователност. Истинска рядкост е човек да попадне на сериозен и задълбочен анализ, който да се крепи на основата на обективни данни и факти.
    Правейки бегла ретроспекция на изборните промени през последните две десетилетия, няма как да не ни направи впечатление, че

българският избирател е поставен във все по-затруднено положение

за това как и за кого да даде своя вот. Първоначалният вариант с отделните цветни бюлетини бързо бе заменен с безцветни такива, след което дойде ред и на т.нар. интегрална бюлетина. Доводите за тези и редица други промени бяха много и разнородни, но като резултат от тях се получават все повече недействителни бюлетини и броят на избирателите драстично намалява. Вместо всеки, който има желание да упражни правото си на избор, да бъде максимално улеснен, се прави всичко възможно да бъде объркан и подведен. В стремежа си да задоволят теснопартийните си интереси, различните представители на управляващите партии сътвориха безброй перипетии, някои от тях граничещи до безумие. Като се започне от премахването на цветните бюлетини и се стигне до последните промени, касаещи знака, който е валиден при отбелязването на предпочитания кандидат или партия. Целейки да ограничим определени контингенти или възрастови групи, се направи и невъзможното да се попречи на имащи право на глас български граждани да направят своя избор.
От друга страна, изборния процес се превръща все повече в риалити шоу, в което атрактивната визия и начин на поведение преобладават над партийната платформа и конкретните аргументи. Силно се изкривиха и критериите при определянето на това за кого да гласуваме и с какво определена партия или коалиция печели нашето доверие. Акцентът вече пада не на това коя е личността и с какви лични и професионални качества разполага, а на неговата харизма и обещанията, които дава по време на предизборната кампания. Явно стремежът ни като гласоподаватели към търсенето на месии, спасители и благодетели е заложен генетично някъде дълбоко в нас. Затова и все повече в политическия живот на страната виреят лидерските партии, които се крепят на атрактивна и харизматична фигура, чиито обещания звучат като песен за нашите уши.
В стремежа си да определим какъв тип избирателна система ще бъде най-подходящ и отговарящ на обществените нагласи се пропускат умишлено или не детайли, които променят съществено начина на гласуване и условията, в които са поставени политическите сили.
Като за капак дори президентът на страната се обяви за национално допитване, което да определи избирателната система. Това е поредният пример на двуличие и лицемерие от страна на Главнокомандващия и неговата администрация, която се опитва да подмени същинските мерки, необходими за насърчаване на избирателната активност и реалното участие на гражданското общество в обществено-политическия живот на страната. Така поставеният въпрос е както некоректен, така и несъществен. Каквато и да бъде избирателната система по своята същност,

тя ще се окаже непригодна и неприложима, ако не бъдат решени същинските пречки за осъществяването на прозрачни и честни избори.
Г-н Плевнелиев демонстрира отново същата доза пристрастност както при поканата на избрани предприемачи и работодателски организации за сметка на всички останали. Нищо чудно, след като още в навечерието на неговата номинация за президент публично му бе заявено, че той е никой без подкрепата на партията, която го издига. Това е същата тази партия, която преди години беше разобличена, че купува гласове, и впоследствие се опита да извърши чудовищна манипулация с напечатани и предварително разпределени бюлетини в печатницата на функционер на същата организация. Съвсем случайно...
Същевременно е нужно да се поставят множество съществени и показателни въпроси, които да бъдат предоставени за широка дискусия. Сред тях се нареждат като приоритет в т.ч. изчистването на мъртви души в избирателните списъци и тяхното коректно актуализиране, процентът на избирателния праг, решаването на въпросите, свързани с начините и условията за откриване на избирателни секции в чужбина, разпределението на многомандатните избирателни райони, обучението и подборът на членовете на секционните и регионалните избирателни комисии...
Някак между другото се споменава за възможността за преференция на вота, благодарение на която реално ще може да се осъществи конкретен избор на определена личност, независимо от мястото й в подредбата на бюлетината. Този подход дава реална възможност за осъществяване на мажоритарен избор в пропорционална избирателна система. С отмятането на желания от нас кандидат ние ще имаме възможност да направим своя персонален избор и в същото време ща намалим опитите на една или друга политическа централа да наложи своите любимци и приближени на потенциалните си избиратели.
Изчистването на мъртвите души от избирателните списъци също ще окаже съществено влияние върху изборните резултати. Свидетели сме на драстични разминавания в броя на реално живущите граждани на територията на дадено населено място с броя на имащите право на глас по избирателните списъци. Ще дам само един пример за 9-и многомандатен избирателен район - Кърджали, където по време на парламентарните избори през 2005-а година имащите право на глас са били 148 928, а само четири години по-късно броят им нараства на 226 049. На 12 май 2013 година имащите право да упражнят своя вот са били 224 905 български граждани. В същото време по данни от последното национално преброяване, проведено на територията на Република България на 1 февруари 2011 година, населението в областта към този момент е 152 808 души, в т.ч. малолетни и непълнолетни граждани. Подобни аномалии се наблюдават в повечето избирателни райони и тези драстични разминавания много често предопределят крайния резултат от допитването. Тази статистика се отнася в пълна степен за болшинството от областите в страната.
Разпределението и броят на многомандатните избирателни райони също е въпрос на сериозна и широка дискусия. Лично моето мнение е, че 31 избирателни района на територията на страната са прекалено много.
Подходът и начините за разкриване на секции в чужбина би оказал съществен принос, при положение, че се направи всичко възможно повече наши сънародници, пребиваващи извън пределите на страната, да имат възможността за упражняване правото на глас. Това освен всичко останало е и въпрос на национална политика и приоритет. Разбира се, предпоставка за избирателната активност в страни с концентрирано присъствие на български граждани като Испания, САЩ, Канада и др., е също така и волята и желанието на живеещите там наши сънародници изобщо да гласуват. През годините се наблюдава масовост и завидна организация само и единствено в Република Турция, където подаването на заявления за откриване на избирателни секции ярко контрастира с желанието за това в останалите държави. Неведнъж сме ставали свидетели на сигнали и опити за нарушение именно в тези места, където урните са разположени в консулства и посолства. Тук отново прозира двойният стандарт на бившите управляващи от ПП ГЕРБ, които от една страна декларират своята дистанцираност от ръководството на ДПС, а в същото време не си направиха труда да осъществят елементарен контрол върху секциите, които носят основното количество гласове на техните опоненти. Разполагайки със значителен властови и финансов ресурс, нямаше да се окаже абсолютно никаква пречка, ако във въпросните секции бяха изпратени по няколко наблюдатели и застъпници, с оглед да се предотврати евентуално нарушение. Друг е въпросът доколко хора, които не живеят на територията на Република България в продължение на няколко години, имат моралното право да гласуват за органи на местни и национални власти. Това е въпрос, който следва да се дискутира според мен много сериозно при поредните промени в изборното законодателство.

Коригирането на избирателната бариера от 4%

при парламентарни избори също ще доведе до сериозни промени в политическото преструктуриране. Въпрос на гледна точка е кой модел е по-подходящ и работещ - двуполюсният или многопартийният. Както единият, така и другият вариант имат своите привърженици и опоненти, но е факт, че в редица държави от Западна Европа съществуват 2-3 партии, от което демократичните процеси не страдат по никакъв начин и не се усеща особено голяма липса на политическото многообразие. Обучението и подборът на членовете на избирателните секции е въпрос, който много често се неглижира. В последните години все по-трудно става дори и за традиционните партии да покрият всички секции с добре подготвени и доверени свои привърженици. Оттам идват и масовите в последно време случаи на хаос и липса на всякаква организация в изборния ден, породени от случайно попаднали активисти, които изобщо не са наясно с нормативната уредба и с това, как трябва да протече и приключи провеждането и отчитането на вота. Случаите, в които станахме свидетели на драстични нарушения през годините, още повече отблъскват и без това рехавото участие на избори. Върхът на некомпетентността е случаят, в който по времето на единствения до момента национален референдум в продължение на 3 дни нямаше кой да даде окончателен отговор на въпроса за това, дали избирателната активност е надхвърлила необходимите 20%. Като се има предвид, че активността беше изключително малка, щеше да е смешно, ако не бе толкова трагично поведението на организаторите и ръководителите на процесите по осъществяването на допитването. 
Въпросът за мажоритарния вот, също е доста атрактивен за дискусия. Тук обаче изникват много въпроси относно практическата реализация на тази идея. Осъществяването на успешна кампания от страна на мажоритарен кандидат би било непосилно за мнозинството от потенциалните мераклии в настоящите родни условия. Както от финансова, така и от организационна гледна точка. Трудно бих могъл да си представя как един условно независим политически кандидат ще съумее да финансира една кампания и да осигури свои представители във всички избирателни комисии на територията на района, в който се кандидатира?

Задължителното гласуване също буди по-скоро снизхождение


в опитите за откровен популизъм от страна на редица опозиционни партии и организации. Участието в изборния процес е право на всеки пълнолетен български гражданин, а не задължение. Жалко ще бъде да се накара човек насила да гласува, по принуда, а не по вътрешен усет и убеждение.    
Каквито и решения да залегнат в новия Изборен кодекс, то те ще бъдат неефективни и обречени, ако зад кандидатите за местни и парламентарни избори не стоят качествени и авторитетни личности, каквито несъмнено има във всяка една партия и организация. Ако продължава тази яростна конфронтация и безсмислено противопоставяне, на които сме свидетели особено през последните четири години, избирателната активност ще продължи да се топи.

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 0

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 0

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ