И твойта силна вяра ще остане...

Инж. Емил Гашевски

Израснал в семейството на възрожденеца Васил Цветков Гашевски от гр. Бяла Слатина, съпредседател на есперантското дружество в България, Иван Гашевски от младежките си години се запознава с идеите на руските революционери-декабристи. Негов близък приятел от тези години е поетът революционер Николай Хрелков. Голямата бащина библиотека, наброяваща над три хиляди книги, му дава възможност по-късно да изучава "Капиталът" на Карл Маркс и под въздействието на Октомврийската социалистическа революция през 1917 г. активно се включва в изграждането на ядрото на Българската социалдемократическа партия - БРСДП (т.с.). В родния си град Бяла Слатина, заедно с Вела и Пеню Пискови, Николай Хрелков, Божин Божинов, Мишо Николов Мишев, Цола Драгойчева, Иванка Георгиева и др. Същата година в Бяла Слатина идва Димитър Благоев, основател на БРСДП през 1891 г. на връх Бузлуджа.
Иван Гашевски

дълбоко в себе си приема социалистическите идеи

и социалната същност на социализма. Като ученик в гимназията във Враца той се запознава със Сава Гановски и дискутира с него идеите на социализма. Завършвайки своето средно образование, той се записва във Военната академия "Г.С. Раковски" в София. Скоро се разочарова от обучението и неговият боен и свободомислещ дух го кара да напусне Военната академия и да запише право в СУ "Св. Климент Охридски". За да може да се издържа, през летата на своето следване той работи земеделска работа в родния си град, а след завършването си с помощта на своята братовчедка д-р Тина Грънчарова-Гашевска започва работа в гр. Оряхово през 1922 г. като съдия. Тук се запознава и работи с адвоката Спасич и заедно с него ръководят Оряховско-Салановския въстанически отряд, който се отправя към гр. Фердинанд (Монтана), за да завземат казармите. През нощта на 29 септември 1923 г. отрядът попада под засада между селата Три кладенци, Галатин и Девене. Шпицкомандата от Враца от непосредствена близост разстрелва въстаниците. Адвокат Спасич и още
 
десетина въстаници са убити

а Иван Гашевски, тежко ранен в стомаха и шията, е спасен, превързан и откаран на кон от земеделеца-агроном Трифон Николов Трифонов в училището на с. Три кладенци, където му дават първа помощ. На 30 септември 1923 г. шпицкомандата се завръща с намерение да разстреля останалите ранени въстаници, настанени в училището. Благодарение на намесата на коменданта от София, въстаниците не са разстреляни. Тежкораненият Иван Гашевски с волска кола е изпратен през с. Борован в Бяла Слатина. Не знаейки дали ще остане жив, той предава на ветеринарния лекар от Бяла Слатина Стефан Митев 1000 лв. и джобния си часовник "Боньор", който емигрира в Югославия. В Бяла Слатина Гашевски е хвърлен в двора на градската болница, без да бъде лекуван и е охраняван от двама полицаи. В своите спомени Цола Драгойчева разказвала как Вела Пискова си спомняла, че адвокатът Спасич е убит, а тежкораненият Гашевски постепенно умира!
За щастие Иван Гашевски оживява и постепенно раните му започват да зарастват. Още с незараснали рани след 6 месеца той става секретар на Околийския комитет на партията и бързо възстановява структурата и членовете на партията. Фашисткото правителство на Александър Цанков използва атентата в софийската църква "Св. Неделя" през 1925 г. и издава Закон за защита на държавата, след което

заработват с пълна сила военнополевите съдилища

в цялата страна, издават се много смъртни присъди на ръководителите на партията. Врачанският военнополеви съд осъжда на смърт чрез обесване Иван Василев Гашевски - секретар на Околийския комитет, Тодор Гръгоров - член, и Мишо Николов Мишев - комсомолски секретар, също на смърт чрез обесване. Дълги и мъчителни дни очакват Гашевски, Гръгоров и Мишев, но след 6 месеца цар Борис ІІІ заменя присъдите със строг тъмничен доживотен затвор поради надвисналата опасност във Врачански окръг да избухне отново въстание.
Гашевски е изпратен отначало в Софийския централен затвор, а след това, като много опасен революционер, е изпратен в Сливенския затвор. Настанен е в килията заедно с Трайчо Костов, д-р Иван Пашев, акад. Тодор Павлов, Атанас Кабов и Димитър Халов.
Бойният дух на Иван Гашевски не е сломен и той с Трайчо Костов създават партийна организация

в Сливенския затвор сред затворниците висшисти

които били разместени между криминалните затворници. Често Иван Гашевски попадал в карцера, където бил бит с приклада на пушката от охраната на затвора и често от устата му течала кръв. Въпреки това той обичал с Трайчо Костов да се смее и често му казвал, че ще стане идеолог на партията, а Трайчо весело му отговарял: "Иванчо, твоите майтапи нямат край."
Съдбата отново се усмихнала на неуморимия Иван Гашевски и през 1933 г. чрез амнистия излиза от затвора и се жени за Надежда Вълкова Груева от Бяла Слатина.
Отново се включва в борбата на партията и през 1944 г. е мобилизиран и като капитан го изпращат на североизточната граница в градовете Силистра и Тутракан, за да спре настъпващата Съветска армия. Но вместо да воюва, нашата армия среща Червената армия както истински братя и нито един куршум не е изстрелян. След победата на 9 септември 1944 г., въпреки разклатеното си здраве от тежките рани, той като секретар на Градския комитет работи с Тано Цолов - секретар на Околийския комитет на партията. Те работят за изграждането на кооперациите в Белослатинска околия и

обучаване на необходимите кадри

за строящите се нови фабрики и заводи и със своя личен принос като адвокат е пример за честност и безкористност. Той защитава правата на бедните и онеправданите, без да взима никакви хонорари. До последния си дъх остава адвокат на народа. До края на своя живот остава верен на своите благородни човешки, високоморални, честни и човешки принципи. Високо ерудиран оратор, той непримиримо критикуваше безпринципните, крадците, използвачите и духовно бедните членове на партията. Беше израснал над всички дребни и недостойни души, които се опитваха да отровят неговия боен дух, неговия патриотизъм и силната му вяра в социалната справедливост на социалистическия строй!
Всички негови колеги адвокати го обичаха и уважаваха като професионалист, който помагаше на бедните и онеправданите. Принципите, идеалите и духовното винаги бяха водещи при взимането на решения и до края на своя живот вярваше в предимството на социалистическия строй, в неговата социална същност и справедливост!
Иван Гашевски беше пример за подражание на младото поколение социалисти, на всички колеги, приятели и роднини. Споменът за бореца-антифашист Иван Василев Гашевски, неговия боен дух и вяра в социализма остават вечни!
"И твойта силна вяра ще остане,
със нея ние ще живеем и творим,
живота си не ще пожалим,
но твойте идеали
в сърцата си ще въплътим!"


Иван Гашевски (крайният вляво) заедно със своя спасител през септември 1923 г. Трифон Николов Трифонов, земеделец-агроном (най-крайният вдясно), с когото заедно попадат в засада, устроена от фашистките шпицкоманди

В памет на Септември 23