И след 120 години - съвременници на бъдещето!

Не всичко в историята е преходно. Нейното летоброене съдържа и непреходни ценности. В бурния 120-годишен летопис на Българската социалистическа партия точно те са онази същност, която прави и днешните социалисти "съвременници на бъдещето".

Началото

Съвременници на бъдещето са се нарекли със самочувствието на предвестници на ново време основателите на организираното социалистическо движение у нас. На 2 август 1891 г. от историческия връх Бузлуджа те, неколцината първопроходци, дръзват високо да огласят намерението си да основат не просто още една партия, а Българската социалдемократическа партия като организация, посветила се на светлия идеал за България на свободния от мизерия, експлоатация и невежество човек, мъж или жена, равни по своите права и отговорности и един към друг, и към обществото като цяло.

Политическият мотив на основателите е бил еднозначен - да създадат политическа организация в служба на интересите на зараждащия се пролетариат, на социалистическия идеал. Както и същината на приетата програма и на създадената организация - марксистки изразители на стремежа за социален прогрес и премахване на капитализма.
Както заявяват основателите година по-късно в брой първи на новия си вестник "Работник": "Щом каже човек "партия", веднага изниква мисълта за партизанските борби... че се явяват хора, които ламтят за министерски кресла, които искат власт... Социалдемократическата партия няма за цел с каквито и да било средства да дойде утре на власт. Да дойде тя на власт, ще рече, да провъзгласи социалистическия преврат, който е крайната цел на социалната демокрация."
Подтикът за такава дръзка заявка точно в онзи момент е бил да бъде строшен зъбът на клеветата, да се даде достоен отговор на безумните хули и измислици, сипещи се тогава по адрес на първите социалисти не само у нас, като заклети терористи-конспиратори, най-опасни рушители на държавните наредби и на добрите нрави. По думите на първите й представители, Българската социалдемократическа партия "смята за най-естествено работение откритото и легалното... като най-главно условие за успеха на социализма у нас".
Като най-доброто средство, с което да оборят сипещите се срещу тях хули и измислици, първите социалисти виждат откритото обявяване на своята Програма, приета на Бузлуджа и доработена година по-късно на втори конгрес в Пловдив. Както заявява "редакционний комитет" на конгреса в обръщението си "Към българския народ": "Нека българският народ сам съди от програмата какво искат и за какво се борят българските социалдемократи, които влизат в редовете на новоучредената партия."
 

Непреходното

Именно ценностите и идеите, положени в основите още на тези първи програмни послания, образуват онзи непреходен политически капитал, онзи набор от разбирания и възгледи, осмислили живота и борбата на поколения български социалдемократи, комунисти и социалисти. При това, следвани не като догми, предполагащи насилие над историческите реалности, а като ръководни начала, изискващи възможно най-отговорна и последователна политическа работа.
Още първият лозунг на "минимум програмата", включена в началния програмен документ на партията, е пределно недвусмислен - "пълна политическа свобода"! Преди всичко свобода на печата, на словото и на убежденията, митингите и на дружествата. Наред с това - неприкосновеност на личността и на жилището й без законно постановление на съда; унищожение на смъртното наказание "и на оковите". За целта - всеобщо и непосредствено избирателно право на всички, без разлика на пол и на избори.
Второ - пълно самоуправление на общините и окръзите с широки права гражданите сами да избират членовете на местните съвети, да решават общинските и окръжните работи, както и задължения за широко огласяване на вземаните от местните органи решения. Наред с това - всеобщ избор на градски и селски съдии чрез тайно гласоподаване, както и безплатно правосъдие. В този раздел - и правото на граждански брак.
По-нататък - унищожение на десятъка и косвените данъци и въвеждане на прогресивен данък само върху приходите. Запазване на държавните земи и отдаването им за обработване на селски кооперативни дружества с обществени машини и според един рационален план. Според оригиналната редакция - помагание на кооперативни занаятчийски дружества за придобиване на машини за общо работение. И още - изработване на един фабричен закон за защита на работниците и закон за наемните слуги.

Не по-малко важно - преустройство на народното образование като образование безплатно, пълно, научно, професионално и еднакво за двата пола. Устройство на зимни училища в селата за възрастни селяни и селянки. Както и "възстановление на закона за всеобщото избирание на училищните инспектори".
Да - също и "санитарно устройство на градовете, безплатни болници и лекувание. Устройство на селски санитарни пунктове с безплатни болници и лекувание, с надлежащите аптеки и медицински състав". Но не само това - устройство и на градски и селски обществени бани, перални, на благотворителни заведения за неми, слепи, луди, сакати и стари; обществено осветление на улиците...
И накрая - "забележка": "тая програма се осъществява със законни средства". Но не като крайна цел, не - партията не крие, че нейната крайна цел е "сбъдването на социализма". Обаче тя "признава, че сбъдването на Програмата й е възможно само тогава, когато най-голямата част от българския народ съзнае, че най-естествената цел на неговата борба е социалистическият преврат и че най-близките искания на Програмата са исканията, осъществлението на които може да поведе към едно коренно подобрение в живота му" (из обръщението "Към българския народ").
В тези редове и днес впечатлява с проникновеността си мъдрият глас на Димитър Благоев, първостроителя на социализма у нас и ненапразно назован с дълбоко уважителното Дядото. В тях са заложени така необходимото съотношение между непосредствени и крайни цели, ясното съзнание за същината на политическата дейност като борба преди всичко за спечелването на умовете и сърцата на хората.
Тези са основополагащите начала на безкомпромисната борба на партията в защита на синдикалните и на политическите права на работниците, те са в основата на работата на нейните представители и в Народното събрание, и в местната власт, печелейки избори през първите десетилетия на миналия век тогава, когато тя не е била отстранявана и забранявана.
Именно благодарение на тази борба и сред масите в обществото, и в общинските съвети, и в парламента Българската комунистическа партия (името, прието през 1919 г.) се легитимира като масова и авторитетна лява формация в България, свързваща органично идеите на интернационализма с народната съдба. Твърде показателно е, че идеите за нова култура, за нова литература и изкуство, завладели духовния живот в Европа и в света в периода между войните, у нас намериха ярък и завладяващ израз именно в творбите на свързалите съдбите си с левицата и партията интелектуални върхове в живота на нацията.
Идеалите за свобода и социална справедливост, заложени в същностното ядро на партията, съставляваха дълбоките движещи мотиви и тогава, когато тя прибягваше към въоръжена борба, и по време на кървавите събития през 1923 г., и в защита на жизнените интереси на българския народ в годините на Съпротивата от 1941-1944 г. под знамето на Отечествения фронт като неразделна част от световната антифашистка коалиция. Непростимо морално падение е днешното омерзително поругаване на светлата памет на героите и мъчениците от антифашистката съпротива; недопустима политическа безотговорност и слепота е подминаването на историческата истина, че именно тази съпротива, организирана и ръководена от комунистическата партия, основно допринесе България да запази държавните си граници след Втората световна война.
Същите неподвластни на времето въжделения залегнаха и в следвоенния проект на партията за изграждането на България като съвременна държава. Под нейно ръководство се извърши модернизация на селското стопанство и промишлеността, решително беше подобрен жизненият стандарт на населението: българските граждани получиха непознати дотогава социални права - безплатно образование и здравеопазване, право на отдих и достойни пенсии; бяха постигнати високи стандарти на развитие на културата и науката. И най-предубедените оценки от втората половина на миналия век не са в състояние да заобиколят обективната истина за съграденото през онези години на съзидание и интелектуално съзряване.

Но и поуките

Да ограничим обаче равносметката си само дотук, до непреходното, би означавало непростимо да си затворим очите за всичко онова, което беляза с трагичен отпечатък многолетната история на партията, което в отделни периоди стана причина за тежки исторически провали и поражения. Нещо повече, да премълчим тази страна на нещата, би обезценило в очите на съвременниците ни онова непреходно, което и днес изтъкваме като същностното за партията ни, би ни представило пред съда на общественото мнение като напълно неспособни на обективна самооценка, на поука от делата ни и на искрено поемане на политическата отговорност, която не можем да избегнем.
Една от най-главните поуки е тази за пагубните последици от разединението. Още на първата сбирка на Бузлуджа, както и на последвалите конгреси, се разгаря спорът за партия или за съюз. Зад спора за формата се крие и задълбочаващо се разминаване по същество -безкомпромисна класова позиция и борба или по-широко взаимодействие с други социални групи и левоцентристки сили. Разделение, довело до гибелно противопоставяне в средите на левицата не само у нас, но и в Европа и света, отворило пътя за тържеството на фашизма и диктатурата в годините след Първата световна война и до катаклизма на Втората.
Показателно е, че от Българската комунистическа партия произлязоха стратегическите постановки за необходимостта от единни народни фронтове за борба срещу фашизма и реакцията до войната, както и от нов тип държавност на народната демокрация в страните от Източна Европа в следвоенния период. Безспорно завоювалият трайно признание и уважение далеч зад границите на страната неин ръководител - Георги Димитров, стана автор и водещ изразител на тези съдбовни за каузата на социализма разбирания и позиции.
Затова толкова по-болезнени за нас са трагичните последици от сталинските репресии срещу най-изтъкнати дейци на левицата и огромен брой редови партийни членове и симпатизанти. Толкова по-остра е покрусата от съзнанието за пропуснат исторически шанс за прогреса на България като народнодемократична република поради натрапената й сталинска трактовка като още една форма на "диктатура на пролетариата" с фатални последици за живота на невинни жертви, както и в последна сметка за самата съдба на социализма в тази част на света.
Не по-малко горчиви поуки сме длъжни да извлечем от по-новата история на партията ни през втората половина на изминалия век. Времето, в което у нас се утвърди системата на авторитарния социализъм. Период, в който България извърши индустриална революция, трансформира се в държава със свой немалък икономически и интелектуален потенциал, с висока степен на социална сигурност, с редица върхови световни постижения на нейни представители в сферите на изкуствата, на науката.
Но тези неоспорими истини не ни дават право да си затворим очите за онези пороци и провали, които в крайна сметка доведоха до задълбочаващата се структурна криза на системата и до изчерпването на нейните възможности за обновление и развитие. Българската социалистическа партия (името, възприето през април 1990 г.) даде пределно ясна характеристика и оценка на тази страна от нейната дейност и на този период още в първия си програмен документ след промените - в програмата си "Нови времена, нова България, нова БСП" от 1994 г.
Ето параметрите на кризата на системата, очертани в посочения програмен документ - авторитарна политическа система, стигаща до потъпкване на основни права и свободи на гражданите; неефективна, бюрократизирана командно-административна система, довела до неконкурентоспособност на икономиката. Към тези параметри се добавят сливането на управляващите комунистически партии с държавата, водещо до тежки деформации и на самите партии, както и кризата на политическите и държавните елити.
Именно съзнанието в ръководните среди на партията за императивната необходимост час по-скоро да се пристъпи към преодоляване на задълбочилите се до краен предел противоречия в икономиката и обществото доведе до промяната на 10 ноември 1989 г. - на първо място в ръководството на самата партия. Точно тази промяна породи възможностите за мирно разрешаване на натрупалите се с годините изключително остри противоречия и дисбаланси, както и за национално съгласие по жизнените проблеми на страната в новите световни реалности.
Но, както посочихме в програмата си от 2008 г., преходът в България доведе до дълбоко социално разслоение, което поражда новите социални конфликти - бедността и безработицата, престъпността, неграмотността и болестите се превръщат в остри проблеми с дълготрайни последствия. Равносметката на прехода, заложена в програмата, е капитализъм в неговите най-уродливи форми; всеобщ упадък - социален, икономически и духовен. Равносметка, отразяваща реалностите в живота на милиони български граждани, макар и да не отчита постигнатото в демократизацията на обществото и държавата.
Главната причина за такова развитие стана натрапеният от СДС от самото начало на промените шоково-монетарен модел на реформите. Но ние ясно назовахме и огромната отговорност на партията - тя не успя да отстои и да реализира социалния модел на прехода, независимо че два пъти спечели абсолютно парламентарно мнозинство. На БСП не достигнаха политическа воля и последователност да реализира социалната алтернатива, достатъчно твърдо да отстои конституционните норми, независимо от политическата цена. Основната причина за тази пасивност и отсъствие на решителност стана липсата на вътрешно единство в самата партия, фактическият разнобой по възловите въпроси на налагащите се промени.

Настоящето

През изминалите две десетилетия на коренни промени Българската социалистическа партия бе и остава първостепенен фактор, основен участник в политическия и обществения живот на страната. Истината е, че през целия този период партията се стремеше да остава вярна на постановките и предначертанията, завещани ни от първостроителите от Бузлуджа. Партията спечели убедителна победа в първите свободни и демократични избори за Велико Народно събрание; нейните представители станаха основните автори и участници в мнозинството, приело новата Конституция на Република България на 12 юли 1991 г.
През този нов период от съвременната й история партията нееднократно бе изправяна пред изключителни изпитания, пред възможно най-сложни решения, изискващи съчетаването на принципна последователност с търсенето на работещи компромиси, необходими за благото на страната като цяло. Тя издържа и върховното изпитание - да отстъпи властта, за да запази гражданския мир, да не допусне сблъсък, зареден с най-непредвидими последици.
Едновременно с това тя не престана да работи за разкриване на по-добра алтернатива за развитието на страната като истински демократична, правова и социална държава. Израз на тези непрестанни търсения стана новата програма на партията "За България - свободни граждани, справедлива държава, солидарно общество", приета от 47-ия конгрес на партията през ноември 2008 г. В нея заявихме:
БСП е партия на демократичния социализъм. Демократичният социализъм за нас си остава виждането за едно свободно, справедливо и солидарно общество, чието осъществяване е наша постоянна задача. БСП провежда последователна политика за социална демокрация за развитието на активна социална държава по европейските модели, съобразно българските условия като път към осъществяване на основополагащите ценности на демократичния социализъм.
Но днешните кризисни реалности поставят тази прокламирана позиция на възможно най-сурова проверка - продължава ли да е жизнен и перспективен европейският социален модел в условията на всеобхватна финансово-икономическа криза? Изобщо днешната социална демокрация дава ли убедителни и мобилизиращи отговори на разгневените и отблъснати от традиционната политика граждани?
По-конкретно за нас - ние като партия постигаме ли онова единство на програма, политика и конкретни действия, което да убеждава и да печели решителната подкрепа и на членове и симпатизанти, и на множеството граждани без предварителни партийни пристрастия, но жадуващи за друго качество на политиката и управлението? Или вървим към 120-ата си годишнина опасно отслабени от тлеещи конфликти и противоборства, резултат на користни интереси, болни амбиции и задкулисни манипулации?
 
На борба за Новото време!

Днес светът преживява един от повратните моменти на историческа промяна. След трите последни десетилетия на ултралибералния експеримент, довчера водещите световни икономики бяха из основи разтърсени от безпрецедентна за следвоенния период финансово-икономическа криза. Криза, довела до масова безработица и огромно обедняване на милиони хора, до социален взрив и в индустриални, и в развиващи се страни. Нещо повече, криза, която обозначи краха на довчера сякаш неоспоримите т.нар. неолиберални постулати и парадигми на глобализацията, дерегулацията и приватизацията.
Независимо от заклинанията на управляващите страната остава в дълбока и всеобхватна криза - материална и духовна, на която краят така и не се вижда; дори нещо по-лошо, обществото е поразено от загубата на вяра в ценностите и институциите на демокрацията като народовластие, в собствените си сили да надмогне сегашното затъване в безпътицата. Остротата на житейската неволя, нищетата на управленските послания стават онази тъй благодатна почва за кресливите призиви на крайната десница, уж най-милееща за народното добруване, които и в минали периоди са печелили поддръжници и власт - до неизбежния трагичен край на подобни експерименти, но само след като лековерно самоизмамилите се са платили възможно най-горчивата цена на провала.
Ето защо е огромна отговорността на партиите, длъжни в сегашния момент безхитростно да изразяват политическата воля на гражданите, като неизменно се ръководят от върховния принцип, заложен в основите на Конституцията на Републиката - "правата на личността, нейното достойнство и сигурност", както и от "неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България". С ясното съзнание, че сме длъжни да споделяме общата решимост да създадем демократична, правова и социална държава по конституционния модел, такава, каквато искат и каквато заслужават и днешното, и идващите поколения!
Българската социалистическа партия открито огласи пред българските граждани своето виждане как тези висши конституционни идеали и ценности да станат реалност. В новата си програма "За България" ние преди всичко заявихме наложителната за целта промяна - смяната на провалилия се неолиберален модел със социалната алтернатива с водещ приоритет хуманното начало, човека и неговото развитие и реализация като висша ценност и смисъл на политиката.
В програмата си вписахме и трите "стълба" на съвременната ни "минимум програма" като пътя към такава промяна:
Свободни граждани - информирани и образовани, т.е. просветени; наясно с гражданските си права и отговорности; с възможности за работа и със сигурност за имота и семействата си, за личното си пространство и възможности за собствен избор - житейски и политически; със самочувствие на равноправни граждани на Европа, на носители на многовековно културно наследство; с ценностни ориентири, отхвърлили мутренския "идеал" за успех в живота и чалгаджийската представа за красивото!
Справедлива държава - авторитетна и в състояние да гарантира националната сигурност, демографското бъдеще и успешното развитие на България в новите световни реалности; равнопоставен собственик и добър стопанин; силна с доверието, гласувано й от нейните граждани, със законите, защитаващи техните и на обществото интереси и с институциите си, с местното си самоуправление, способни да наложат нормите на правото и да смажат произвола и грабежа на паралелната "власт" и безотговорното "задкулисие"!
Солидарно общество - на самостоятелни и отговорни граждани, които реализират своята инициатива и предприемчивост в съгласие и съпричастност с интересите на обществото; общество на науката и знанието, способно солидарно да преодолява бедността и неравенствата, лишаващи огромна част от гражданите от достоен живот, от образование и здравеопазване, от желано бъдеще в собствената им страна; да насърчава началата на взаимопомощта и кооперирането в полза на по-сплотено и по-справедливо общество!
Уверени сме, че тези начала черпят изворите си от изстраданите във времето демократични въжделения и традиции на българския народ, убедени сме, че те отговарят на жизнените интереси на днешните и утрешните граждани на страната. Затова днес, отбелязвайки своята 120-годишна история и със съзнанието за отговорността си за достойното бъдеще на Отечеството ни, ние, българските социалисти, заявяваме волята си да работим за Новото време, в което националният идеал за чиста и свята република, всесветският копнеж за общество на свободата, равенството и социалната справедливост ще бъдат жива действителност за всеки гражданин и гражданка на България!
Това е програмата, това е и знамето, около които зовем за единение на лявото, за съгласие около националноотговорното! И както са възкликнали предците ни в Началото - С ИМ ПОБЕДИШИ!

Цитат:
Заявяваме волята си да работим за Новото време, в което националният идеал за чиста и свята република, всесветският копнеж за общество на свободата, равенството и социалната справедливост ще бъдат жива действителност за всеки гражданин на България