И по делата им ще ги познаете

Крум ЛАЗАРОВ

Неотдавна патриотични обществени организации, загрижени за оцеляването на българската нация, организираха пресконференция. Тя се ръководеше от изтъкнатия български историк акад. Георги Марков. В пресконференцията участваха изявени български учени и общественици, които изразиха силно безпокойство за бъдещата съдба на Родината. Поводът - несъстоятелността на приетата в началото на годинита от Народното събрание декларация за етническо прочистване                                                                                                                                                  сред българските граждани с турско самосъзнание.
Компетентните органи ще трябва да си кажат думата не противоречи ли тази декларация на българската конституция. Тя, за жалост, беше приета с мнозинство, включително и с гласовете на трима депутати от БСП. Има две причини за това позорно гласуване. Първата е, че народните представители нямат елементарни исторически познания. За много от тях описаните в творчеството на Иван Вазов и Христо Ботев събития по времето на турското "присъствие" в България са едва ли не случайни епизоди в нашата история. А мъката на "Житие и страдание грешнаго Софрония"? Какво да кажем за народните песни "Даваш ли даваш, балканджи Йово", "Изворът на белоногата" и стотици други, изплакани от българския народ за близо петстотин години?
Втората причина е, че тези депутати не искат да виждат историческата истина такава, каквато е.
И понеже горепосочените примери могат да бъдат квалифицирани като тенденциозни, ще си позволя да цитирам някои турски съвременници.
В анонимна османска хроника очевидец на събитията разказва: "Османоглу не си стои в своя Анадол и в своята Бурса, а тури крак в Румелия. Завладя и София, и Филибе, и Едирне, и още много, много земи и страни. Разруши и съсипа църквите им. На много от тях камбаните и кръстовете бяха разрушени, а на мястото им издигна минарета. Някои от тях превърна в месджиди, други - в медресета. Отне дъщерите, синовете и жените на християните и им обърна тяхната вяра. А от мъжете им - някои посече, някои превърна в роби".

Антони Пиотровски, "Баташкото клане", 1892 г.

Ето какво обобщава турският историк Неждет Севинч в свое изследване за асимилаторската политика на османския завоевател. Тази политика цели: "1. Потурчване - ислямизация; 2. Лишаване на подвластното християнско население от физически здрави и умствено развити хора, които да се използват за осигуряване трайността на нашата власт, за високите цели на турската държава. 3. Осигуряване демографски превес в полза на държавата". По този начин, отбелязва Н. Севинч, турците с векове предотвратяват появата на лица сред християнската рая, "които биха се разбунтували" срещу османската власт. От друга страна, това дава възможност на поробителя "да противопоставя българина на българин, гръка на грък, славянина на славянин".
Друг турски историк подчертава: "Тука турците разрушават най-свещените връзки... Хората, които те привличат в армията, нямаха друг начин да се освободят от робството, освен завинаги да напуснат родните места и семействата, да се отказват от вярата си и да употребяват оръжие срещу своите братя и сестри".
България е една от областите, където се събира "кръвен данък". През 1515 г. султан Селим е организирал събирането на 325 хиляди момчета и момичета на възраст между 10 и 13 години. Турският историк Решат Екрем Кочу отбелязва: "Главното в закона за девширме е събирането на деца от християнското население в Румелия и Анадола. Чрез този закон се осигуряваше неизчерпаем човешки поток за еничарския корпус, и от друга - се извършваше ислямизация на Румелия, където местното население изцяло бе християнско".
Нека господа депутатите да изчислят с модерните си калкулатори колко милиона  българчета са потурчени по време на петстотингодишното турско робство. За да им стане ясно съдържанието на думата геноцид.
И накрая - една историческа справка. През януари 1894 г. Стефан Стамболов представя секретния си меморандум, в който изяснява идеята на Г.С. Раковски за дуализъм между България и Турция, и че вместо това може да стане нещо друго: отбранителен, търговски, митнически и нашенски договор; от турските европейски области да се образува провинцията "Румелия /румеи бейлер бейлик/, управлявана от името на султана, от  престолонаследника със смесено българо-турско правителство и управа; официалните езици в областта да бъдат българският и турският; военната сила да бъде от българи и от турци, като при война тя се командва съответно от княза или султана"... Това е история и всяка прилика с нашата политика по отношение на Турция е случайна!
Що се касае до националната ни сигурност, при нужда ние, понеже вече нямаме армия, ще търсим помощ от нашите съюзници. Турция има над 500 000 армия, а Гърция - 170 000. И двете страни имат опит в "опазването" ни. Едните са ни "опазвали" 200 години, а другите - 500 години.
Историята е неумолима. Хиляди са документите, които се съхраняват по наши и международни архиви. От тях се вижда, че над българския етнос в продължение на векове са се извършвали чудовищни издевателства. Невиждан терор и насилие са тегнели над живота и семействата на българите с една-единствена цел - да се обезкърви българският народ. Да се сломи българската вяра. Да се изкорени българската култура.
Да не говорим какво извършиха поробителите през април 1876 г. Дори само един Батак със съсечените глави върху труповете ни стига, за да не забравяме никога това робство.
Политиците на България трябва решително да настояват днешните наследници на някогашните османски завоеватели и палачи да се извинят и да поискат прошка от народа на България. Това трябва да стане на всяка цена, преди да се оказва подкрепа на Турция за влизане в ЕС. Съмнително е обаче, че това би могло да се случи. Защото политиците, които ние, българите, избираме да ръководят нашата съдба, докопат ли се до властта, стават мижитурки по отношение на националните ни интереси. Предпочитат да свеждат глави, които изправят само тогава, когато трябва да устройват битовите си проблеми с яхти и жилища за по няколко милиона лева. Да са ни "живи и здрави" такива политици. Те сториха изключително голям грях пред бъдещите поколения на България. Дано последиците не се окажат фатални за нашата родина.