И пак скъпи на триците

За кой ли път сме свидетели на приложението в българското здравеопазване на поговорката "Скъпи на триците, евтини на брашното". В последните години медицинската наука заедно с фармаиндустрията създадоха биологични лекарства за лечение на ревматологични заболявания, на вирусен хепатит С и др. болести, пред които преди медицината бе безсилна. Тези лекарства дават надежда на мнозина млади хора да се "върнат в играта" и да живеят, и работят пълноценно, да пълнят държавната хазна с пари от данъците си. Само че лекарствата са скъпи и в цивилизованите държави обществените фондове плащат за тях. Българският обществен фонд (НЗОК), който окончателно бе одържавен по времето на министър Москов, дава лекарства на здравноосигурените не според медицинските показания, а по критерий "икономическа целесъобразност", т.е. най-евтиното лекарство. За пореден път!
Дали евтиното излиза евтино? Въпросът е да пестим сега и тук, а какво ще струва това на обществото ни утре - няма значение. Важното е в края на годината отчетите да показват, че сме пестили пари, а не колко болни са оздравели, колко обречени ще живеят и дори ще имат принос за държавата.