И Господ да ви изпитва, оценката пак ще е "отличен"!

Димитър Копривленски

И в Самоков август е горещ. А най-горещ е през 1962 г. В "окото" на "горещините" са военните от старата артилерийска крепост. Всъщност те предизвикват жегите, за тях ще се "чуе" в късната вечер на 28 август дори по Радио Лондон. Като изненадваща новина: "България вече е ракетна сила!!!"
Да знае светът, че малка България има свои ракети и ракетчици. И първата ракетна бригада в Българската народна армия, създадена в Самоков през март 1961 г. с пръв командир полковник Добри Ал. Караджов, извърши своя боен пуск на 28 август 1962 г. За да се случи това, дните и нощите, месеците и сезоните се сляха, дом и почивка бяха забравени...
Питайте ефрейтор Кънчо Кънев от Казанлък или редник Йордан Лазаров от Нова Загора, генерал-лейтенант Димитър Тодоров - "папата" на ракетчиците, полковник Иван Ватев-Белия вожд, полковник Петко Лазаров-Турчина... В средата на август 1962 г. ракетчиците от Самоков се "ешелонират" в Костенец. И още повече сгорещяват месеца...


 По едно време българските ракетчици се сдобиват с признанието "Най-добри във Варшавския договор". Само един пример. При придвижване от района за съсредоточаване към стартовата позиция пусковата установка на ракетчиците от Телиш "хвърля" верига. Ситуацията е извънредно сложна, ракетата е "заредена", никакви маневри не са възможни. Изходът е само един - пуск от място. Но тук няма представител на полигона "Капустин Яр".
Докладвано е чак в Москва. Откъдето потвърждават - "Пуск немедлено". Стрелящи, контролиращи и изпълнители са ракетчиците- българи. Оценката, както всички предишни и бъдещи, - "отлична".
И още един пример към ракетната прелюдия.
Вицепрезидентът два мандата, ракетчикът генерал Ангел Марин през 1988 г. е "само" командващ Ракетните войски и артилерията на славната Трета Сливенска армия. Тогава още нито Тодор Живков знае, нито Жельо Желев е сънувал, че ще се случи 9.ХI.1989 г., Петър Стоянов си гледа бракоразводните дела, Земята си се върти...
А ракетчиците на България вече са натрупали солиден опит и знания и продължават пътя си нагоре. Дошъл е ред отново на ямболските 66-а Ракетна бригада и 130-а Подвижна база. Никой не допуска дори, че това ще се окаже последен боен пуск с оперативно-тактически ракети.
По време на учението се разразява страхотна буря. Светкавици прорязват нощното небе, реват гръмотевици, дъжд се лее като из ведро, духа ураганен вятър... Сякаш адът е слязъл на земята. А българските ракетчици трябва да извършат боен пуск. Началникът на полигона ген. Пинчук предлага учението да бъде прекратено, а пускът - отложен. Решението обаче ще вземат нашите.
Ген. Марин събира ракетчиците, информира ги и иска мнението им. А те възприемат това като недоверие, съмнение в тяхното можене. И скачат като един - никакво отлагане!

Сега е моментът да покажем кои сме!
 
Време като по поръчка. Като че ли и Господ иска да ги провери. На полигона е и командващият Ракетните войски ген. Добри Караджов, командир на 66-а бригада е полк. Николаев...
- Изпитах велико удовлетворение и гордост... Борбата със стихията продължи. И успяхме. Бойният пуск бе изпълнен успешно... Изпълнихме дълга си и защитихме честта на българския воин - споделя близо четвърт век по-късно артилеристът и ракетчикът, емблематичният и достоен наследник на славата ген. Марин.
 Това са само няколко от стотиците, хилядите екстремни случаи при създаването, укрепването и възхода на Ракетните войски. Ако не се възприема цялото им всекидневие като извънредно, крайно напрегнато, но и твърде полезно...
И днес президенти, министър-председатели, военни министри и още "световнонеизвестни" лаици по военните въпроси раздават оценки за великата "боеготовност" и "боеспособност" на Българската наемническа армия. И заедно с това непрекъснато я съкращават, осакатяват, съсипват...
А ето и една по-друга реалност от "лошото" време. Най-дългогодишният командващ на Първа армия ген.-полковник Борис Карамфилов, една истинска армейска легенда, когото войниците с възторг и страхопочитание титулуват "Карамфил паша", когато е командир на респектиращата 7-ма Ямболска дивизия, начело на комисия за изпит на самоковските ракетчици от 46-а армейска бригада, вместо разбор с изводи и препоръки е по своему лаконичен:

"Благодаря ви за удоволствието

 което доставихте на комисията!"
Друг емблематичен военачалник, командващ Втора армия, ген.-полковник Панайотов, станал по-късно командващ Сухопътните войски, има свое заключение, когато проверява ракетчиците: "Вас и Господ да слезе да ви изпитва, оценката пак ще е "отличен"!
А ракетчик номер 1, ген.-лейтенант Димитър Тодоров, когато е на поредния боен пуск на полигона "Капустин Яр" в Съветския съюз, споделя идеята за среща на българските с ракетчиците от Източна Германия. Отговорът на началника на полигона е особено красноречив: "Там няма какво особено да видите. Само стриктно изпълнение на наставленията и инструкциите. По-добре те да дойдат при вас."
Асове сред ракетчиците от Варшавския договор българите бяха, защото имаха командири и като полк. Съби Събев, който казва днес:
- Ограничени люде и досега продължават да смятат, че армията е само оръжие, техника, тикане на оръдия, скачане по ракети... Забравят духа на армията!
Да, в изключително сгъстени срокове, с невероятни усилия в България са формирани цели четири ракетни бригади, още толкова плюс Централна ракетна база, тринадесет отделни ракетни дивизии, които извършиха повече от 150 бойни пуска. В това число нощни, групови, от подготвени и от неподготвени стартови позиции, два последователни с една и съща пускова установка, включително и групов с оперативно-тактически ракети на територията на България, извън полигон, което е

стократно по-трудно и друг не го е правил...

 И всичко това е дело на българските ракетчици. Колцина са се замисляли как се постига?
Майор Стефан Груев от Карлово в книгата си за 129-а ракетна база особено точно "напипва" проблема: "Хиляди войници са преминали службата си в Ракетните войски. И всеки е дал своя принос в укрепването и развитието им. Много имена ще останат в историята. Сред най-често споменаваните и запомнени е ефр. Атанас Кузманов... Дори само във формирането и изграждането на такива личности и граждани на Родината да имаха принос Ракетните войски, 40-годишното им съществуване би било напълно оправдано. Но не е. Точно такива те са и "на страх врагом!".
Задава се, или е подминал славният 50-годишен юбилей на Ракетните войски на България. Тук, за съжаление, има малко разминаване. На което тутакси се противопоставя "папата" на ракетчиците - 90-годишният ген. Димитър Тодоров:
- Първият боен пуск е празник на всички ракетчици. Няма де се делите. Ще поканите и ще посрещате всички. Карлово затова е Мека на ракетчиците. Тук ракетчиците се прекланят. Живите пред отишлите си. Заедно продължават. И след края. Затуй в града на Апостола са в проект музей и паметник на ракетчиците...
И инициаторите с радост и благодарност се поправят.
Най-многобройните ракетчици - войниците, вече по традиция също участват в срещите. И е чудесно да се видят заедно командирът на батареята полк. Иван Костов, старшина Велчо Начев, редник Йордан Лазаров, редник Бранков, полк. Васил Славов, командир на базата... Къде с побелели, къде без коси. Но пак заедно. Може държавата да не ги зачита много-много, на местно равнище обаче подкрепа не липсва. И в Карлово, и в Ямбол, и в Самоков. Пък и нали мнозина от местните ръководители са били ракетчици!

- - - - -


За 50-ия юбилей има още една добра новина - излезе книгата "Записки по българските ракети", в която са събрани мисли и коментари на 10 генерали, 27 полковници, има записки и на войници. На 450 страници голям формат са поместени 215 снимки. Не са забравени и "нашите Пенелопи", съпругите на ракетчиците.
Книгата ще бъде представена в различни градове на страната.