За тежките комплекси на македонците към България

Виктория Георгиева

След като вицепремиерът на РСМ Александър Николоски нарече българите „мизерници“ и заяви, че с тях нямаме нито обща история, нито общи корени, редица родни политици реагираха остро и поискаха оставката му. Това доведе до нова серия обиди от страна на Николоски, който каза: „Да видим кой ми иска оставка? Олигарх номер едно в България, чиято партия се разпада. Бивш премиер, обвинен в корупция. Председател на политическа партия с ясни проруски позиции, която не признава (Северна) Македония”.
Формалният повод за канонадата от омраза, която се изля от Николоски, беше неофициалното посещение на президента им у нас, при което – както е напълно нормално при такива срещи – на снимките липсваше техният флаг. Това предизвика нестихващи критики и обвинения към нас, че сме искали да ги унижим, последвани от скандалните изявления на вицепремиера им. При подобна визита, но само че на премиера им Християн Мицкоски в Хърватия, отново липсваше македонският флаг, но тогава нямаше нито протести, нито изказвания от тяхна страна, което за пореден път доказва, че тежките им комплекси са единствено по наша линия.
Макар и парадоксално, защото допреди не чак толкова години наистина сме били един народ, но след повече от половин век целенасочена обработка на съзнанието на македонците от страна на Сърбия и Русия в омраза към родината на бабите и дядовците им, днес вече македонците ни ненавиждат от дъното на душите си. Проблемът за тях е, че именно през нас минава тяхното членство в ЕС, което допълнително ги ожесточава. И вместо да постъпят правилно и разумно, загърбвайки историческите фалшификации, омразната реч, провокациите и насилието, те се вкопчват още повече в абсурдните си твърдения и искания към нас.

Рядко срещано единодушие

сред политиците ни предизвика скандалното поведение на Николоски. Външно министерство осъди отправените към нас квалификации, от ГЕРБ, ПП/ДБ, ДПС, БСП, ИТН и други – непредставени в парламента формации, също реагираха остро, беше поискана и оставката на вицеприемиера, както и извинението му.
Някои поискаха отзоваване на посланика на съседката ни, други бяха категорични, че РСМ – с тази реторика – няма място в ЕС. Нещо, което всъщност отдавна е ясно, а с избирането начело на страната на президент и премиер от антибългарската ВМРО-ДПМНЕ македонците ясно показаха и отношението си към членството в Съюза, както и че приоритет за тях са отношенията им със Сърбия, Русия и Унгария.
Проблемът е, че нашите реакции са доста закъснели, защото в последните години редица политици и правителства направиха абсолютно неосновани и неоправдани реверанси към РСМ, които пък решиха, че могат да се качат на главите ни, искайки все повече и повече, включително да забравим историята си и да се съгласим да ни тъпчат постоянно.
Президентът ни също прояви незаслужено великодушие към тях, приемайки на неофициална среща известната с антибългарската си реторика негова колежка Гордана Силяновска, в резултат на което се стигна до поредната кампания срещу България.

Макар и единни, отново сме крайно пасивни

Предишните години, в които ние направихме редица компромиси, включително и приемането на т.нар. френско предложение, което пък македонците сега искали да пренаписват, не доведоха до очаквания резултат, а именно поевропейчване на съседите ни. Напротив, единственото постигнато е, че исканията им се умножиха, а говорът на омразата се утрои.
Безсмисленото писане на протестни ноти видимо не дава резултати – нито РСМ се впечатляват от формалното ни негодувание, нито ние постигаме нещо. Още повече, че и ЕС дават ясни сигнали, че РСМ трябва да спазват сключените договорки, под които и техните управляващи са сложили подписите си. Макар логиката на Мицкоски и останалите явно да е, че това е вафла, която като не ти харесва, можеш да смениш с друга.
В този дух са и безумията, които се леят от тяхна страна –„френско предложение плюс“ и денонсиране на Договора от 2017 година за приятелство и добросъседство със страната ни. Първата умопомрачителна идея гласи македонците да бъдат приети като равноправни в ЕС, а след това те ще си решават кога ще изпълнят условието за вписването на българите в конституцията, забравяйки, че преговорната рамка отдавна е уточнена и одобрено от всички членове на Съюза.
Поради тези му идеи, както и поради неизпълнението на вписването на българите в Конституцията плюс забавеното вече дълги години ревизиране на историческите фалшификации в учебниците им и спиране на говора на омраза, все по-активно се говори и за възможността Албания да бъде откъсната от формалния пакет, в който е с РСМ и да бъде прието преди нея в ЕС, защото е изпълнила условията за членство в него.
Другият бисер – да се ревизира или дори анулира Договорът от 2017 г., отново говори както за същността на сегашните македонски управници, изпълнени единствено с омраза, така и за абсолютната им некомпетентност, защото именно в този договор е и основната на нашето съгласие за подкрепа на тяхното членство в ЕС.
Но какво щеше да се случи след изборите в РСМ, беше ясно още преди окончателните резултати. Цялата предизборна кампания на спечелилата ВМРО-ДПМНЕ се градеше единствено върху антибългарската реторика, като съвсем реалните проблеми, касаещи корупцията, инфлацията и прочее, останаха на заден план. Тази реторика беше активно дирижирана от Белград (и Москва), а вотът ясно показа, че македонците явно не искат да се присъединят към европейското семейство – за тях е по-важно да доказват недоказуеми неща, потъпквайки паметта на предците си, които с гордост са се наричали българи.
Но проблемите им не се изчерпват само в отношенията им с нас – неспазването на договорките им с Гърция, също заплашва членството им, а за разлика от нас, гърците въобще не си поплюват и както 20 години стопираха започването на преговорите за членство на РСМ в ЕС, така сега открито заявяват, че нарушаване на Преспанското споразумение, означава „по-малката им съседка” собственоръчно да си затръшне врата под носа.
И за разлика от нас, които винаги сме действали плахо, непоследователно и наведено, гърците водят системна и в защита на националните си интереси политика, без значение с каква окраска са управляващите им, поради което и сега са непреклонни.

Имаме ли полезен ход?

Всъщност не по-малко категорични и ясни с действията си са в Скопие – след заставането начело на държавата на крайно шовинистично настроена ВМРО ДПМНЕ, евроинтеграцията на северозападната ни съседка окончателно умря. По тяхно желание.
Какво да кажем и за т.нар. коридор №8 от Италия през Албания и от Северна Македония към България, чието изграждане Скопие иска да замрази за сметка на коридор №10, който свързва Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия, Северна Македония и Унгария с Гърция. Нищо учудващо – РСМ за пореден път се канят да обслужат интересите на сръбските (а и унгарските) си кукловоди.
И в този случай на нас не ни остава нищо друго, освен да защитим на първо място нашите интереси, като им покажем червен картон, какъвто отдавна си просят, най-малкото с неизпълнение на договореностите, при които вдигнахме ветото, а именно:
- вписването на българите в конституцията на РСМ;
- изпълнение на Договора за добросъседство от 2017;
- гаранции, че добросъседството остава основен критерий по време на целия преговорен процес.
Поради което единственият ни правилен ход е да обърнем палачинката и щом не става с морков, остава тоягата – да върнем отново ветото, докато управляващите в Скопие не се научат да си спазват ангажиментите, да си държат езика зад зъбите и да спрат да лъжат, признавайки историческите факти.

Флагман