29 Март 2024петък16:33 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мнение

Трета част

Хронология в тротилов еквивалент

През 1966 г. настъпва дългоочакваният от цялото човечество прелом в преговорите за неразпространение на ядреното оръжие

/ брой: 154

автор:Славчо Кънчев

visibility 2278

"Войната, която винаги е била престъпление против човечеството, сега е и безумие."
Джон Дезмънд Бернал (1901-1971 г.) - британски физик и общественик


Преговорите за неразпространение на ядрено оръжие след 1961 г. отново са сериозно усложнени поради цяла поредица от действия на САЩ в рамките на НАТО, които биха могли да осигурят де факто достъп на ФРГ до ядрено оръжие. След срещата на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди и английския министър-председател Харолд Макмилън през декември 1962 г. в Насау (Бахамските острови - бел. авт.), е лансиран план за създаване на т. нар. Многостранни ядрени сили (МЯС). Отначало е предложено да бъде създаден натовски флот от атомни подводници, въоръжени с ракети "Поларис" с ядрени бойни глави. По-късно идеята за атомни подводници е обявена от САЩ за неподходяща, понеже, както насочват редица американски автори, Атомната комисия на Конгреса на Съединените щати стига до извода, че допускането на смесени екипажи от различни националности в атомните подводници може да доведе до "голямо изтичане на информация".
Както отбелязва по-късно в своите изказвания Роберт Кенеди (брат на Джон Кенеди), към есента на 1963 г. президентът на Съединените щати се разочарова в плановете за "Многостранни ядрени сили" на НАТО, осъзнавайки, очевидно, тяхната опасност и несъвместимост с идеята за неразпространение на ядреното оръжие.
След трагичната кончина на Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г. в Далас, поддръжниците на идеята за МЯС убеждават новия американски президент Линдън Джонсън да възобнови активно усилията за тяхното създаване. През 1964 г. планът за създаване на "Многостранни ядрени сили" придобива конкретни очертания. Предлага се

да бъде създаден ядрен флот на НАТО

в състав примерно 25 кораба, всеки от които да бъде въоръжен с ракети "Поларис А-3" с радиус на действие около 4 хиляди километра. Този флот би се намирал в съвместно владение на САЩ и на тези членки на НАТО, които биха се съгласили да участват в неговото финансиране. По приблизителни оценки цената на неговото създаване е изчислена на 5 млрд. щат. долара.
Най-сложен и деликатен се оказва въпросът на кого ще бъдат под командване "Многостранните ядрени сили". ФРГ настоява контролът над МЯС да принадлежи на специален комитет, решенията на който да бъдат приемани чрез "премерено мнозинство". Тежестта на даден глас, според замисъла на Бон, би трябвало да се определя с оглед финансовия принос на съответната държава в създаването на МЯС и числеността на нейното население. Той като ФРГ изразява готовност да поеме до 40% от разходите, а "таванът" на финансовото участие на САЩ не може да превишава 40%, то западногерманската формула за "претеглено" гласуване не изключва възможността за приемане на решения даже без съгласието на американските власти.
Естествено официален Вашингтон преценява това предложение като неизгодно и му противопоставя идеята комитетът, ръководещ МЯС, да приема решенията единодушно, тоест всеки участник в плана би могъл да наложи вето на предложение за използване на ядрено оръжие.
Планът за създаване на "многостранни ядрени сили", в друг вариант, е лансиран от Великобритания. След идването на власт на лейбъристите през 1964 г., е предложено да бъдат образувани "атлантически ядрени сили" (АЯС), в които трябва да влизат английската бомбардировъчна авиация, американски и английски подводни лодки ракетоносци под национално командване, също и други елементи, включвайки "смесени ядрени сили", с участието на ФРГ.
Плановете за МЯС, АЯС и техните вариации са подложени на критика както в Съединените щати, но особено в европейските държави. Твърда и решителна позиция против тези планове заемат Съветският съюз и другите социалистически държави. Съветското правителство предупреждава, че ако САЩ, Великобритания и Франция поемат по пътя на разпространение н ядреното оръжие, то Съветският съюз, би бил принуден да си направи съответните изводи и с оглед на новата обстановка да предприема такива мерки, които биха осигурили поддържането на необходимото ниво на безопасността на Съветския съюз, неговите приятели и съюзници.
Това предупреждение, активната дейност, която разгръща Съветският съюз, социалистическите и много други миролюбиви страни в Европа, Азия и Латинска Америка против плановете за създаване на натовски ядрени сили, дават накрая своите положителни резултати, макар че реваншистките кръгове във ФРГ трудно се отказват от своя апетит за достъп до ядрено оръжие.
Всъщност 60-те години на миналия век се оказват критически за по-нататъшната съдба на преговорите за забрана на разпространението на ядреното оръжие.
Поради важността на проблема Съветският съюз отново проявява инициатива, като предлага въпросът за неразпространение на ядреното оръжие да бъде обсъден в качеството си на важен и неотложен на ХХ сесия на Общото събрание на ООН от септември до декември 1965 г. в Ню Йорк.

Предложението се оказва плодотворно    

Обсъждането на въпроса за неразпространението на ядреното оръжие е в центъра на вниманието на тази сесия на Общото събрание на ООН, която приема на 19 декември 1965 г. резолюция с огромно мнозинство от гласовете, съдържаща настоятелен призив към всички държави да предприемат всички необходими мерки за скорошно сключване на договор за предотвратяване на разпространение на ядреното оръжие.
Под влияние на прогресивното световно обществено мнение САЩ внасят на 21 март 1966 г. нов свой проект в Комитета на 18-те държави по разоръжаването за забрана на разпространението на ядреното оръжие, широко рекламиран като "основа за договор, който затваря всички пролуки в него за заобикаляне". Въпреки че в някои свои пунктове този американски проект съвпада с предложения от Съветския съюз, той съдържа отново "подводни мини".
Комитетът на 18-те държави приема предложението на Съветския съюз не само да бъде обсъждан като цяло проблемът за неразпространение на ядреното оръжие, но и да се пристъпи към поетапното разглеждане на отделните членове на проекта за договор по този въпрос. Положителен отклик от страна на неприсъединените държави (Египет, Нигерия, Индия, Мексико) получава предложението на съветското правителство като гаранция за безопасността на неядрените държави в договора за неразпространение да е включена клауза за забрана на употребата на ядрено оръжие против неядрени държави - участници в договора, нямащи на своя територия такова оръжие.
По същото време някои факти свидетелстват, че през 1966 г. в политическите кръгове на САЩ се увеличава реализмът. Налице е вече разбирането за необходимостта да бъде намерено решение на проблема за неразпространението на ядреното оръжие и готовност заради постигането на тази цел официален Вашингтон да се откаже от своята противоречива позиция, която е пречка за сключването на съответното споразумение, включително и отказ от

плановете за "Многостранни ядрени сили"

на НАТО. Един от тези фактори е разглеждането в периода януари-май 1966 г. на въпроса за неразпространението на ядреното оръжие в американския Конгрес по инициатива на вицепредседателя на обединения комитет на двете камари в законодателния орган на САЩ Д. Пасторе.
На 17 май 1966 г. сенатът одобрява резолюция, в която се подчертава, че разпространението на ядреното оръжие представлява сериозна опасност за безопасността на всички държави по света.
В края на август 1966 г., в изказванията на директора на Агенцията на САЩ по разоръжаване и контрол над въоръженията Уилям Фостър, се появяват нотки на оптимизъм. В интервю за в. "Крисчън сайънс монитор" У. Фостър прави важно изявление, че той е убеден в заинтересоваността на Съветския съюз в сключването на договора за неразпространение на ядреното оръжие. В американската преса се появява информация, че администрацията на тогавашния американски президент Линдън Джонсън е решило да предложи на ФРГ да забрави "даже за номинално участие" в съвместното владеене на ядреното оръжие в рамките на НАТО.
Именно през есента на 1966 г. Франция взима решение да излезе от военната структура на Северноатлантическия пакт, а този акт

разтриса цялата политика и стратегия


на съюза. Освен това позицията на Франция по въпроса за неразпространение на ядреното оръжие еволюира от сдържана към позитивна. Заедно с това търпи положителна еволюция по този въпрос и позицията на Великобритания.
През септември 1966 г. голяма група видни обществени деятели в САЩ, в това число и 12 лауреата на Нобелова награда, изпращат открито писмо до американския президент, с искане договорът за неразпространение на ядреното оръжие да бъде обявен за приоритетна политическа цел, а също Съединените щати да се откажат от плановете за допускане на Западна Германия до ядрения пулт, във връзка с което да бъде изменен по съответен начин предложеният американски проект за договор.
Като краен резултат САЩ поддържат на ХХІ сесия на Общото събрание на ООН предложението на Съветския съюз "За отказ от страна на държавите на действия, които затрудняват постигането на договореност за неразпространение на ядреното оръжие".
Чак през 1966 г. настъпва дългоочакваният от цялото човечество прелом в преговорите за неразпространение на ядреното оръжие. Изборът от страна на ядрените държави е направен. Настъпва периодът на нелеките, но плодотворни преговори, които накрая завършват с успех.
На 31 май 1968 г. съпредседателите на Комитета на 18-те държави по разоръжаване, а именно САЩ и СССР, внасят отново преразгледания проект за договор. Обсъждането на този вариант завършва с приемането от Общото събрание на резолюция на 12 юни 1968 г., съгласно която Общото събрание на ООН:
"1. Одобрява Договора за неразпространение на ядреното оръжие, текстът на който се прилага към настоящата резолюция;
2. Моли правителствата-депозитари да открият Договора за подписване и ратификация както е възможно най-бързо;
3. Изразява надежда за възможно по-широко присъединяване към Договора както на държавите, притежаващи ядрено оръжие, така и на държавите, които не го притежават;
4. Моли Съвещанието на Комитета на 18-те държави по разоръжаването на ядрените държави срочно да продължат преговорите за ефективни мерки за прекратяване на надпреварата в ядреното въоръжаване в близко бъдеще и за ядрено разоръжаване, а също и за договор за всеобщо и пълно разоръжаване под строг и ефективен международен контрол".
На 1 юли 1968 г. Договорът за неразпространение на ядреното оръжие е открит за подписване в столиците на трите държави-депозитари - Москва, Вашингтон и Лондон. В същия ден в Москва договорът е подписан от външния министър на СССР, а също и от представителите на 36 други държави.
На 5 март 1970 г., подписан от изискуемия минимален брой държави и ратифициран от тях, Договорът за неразпространение на ядреното оръжие влиза в сила.

(По материали от чуждестранния печат.)


* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ