25 Март 2019понеделник18:50 ч.

Въвеждането на електронни винетки от началото на 2019 г. претърпя пълен провал

Актуално

Хронична некомпетентност

Стартът на тол системата показа тоталното безсилие на правителството

/ брой: 5

автор:Евгени Гаврилов

visibility 1063

Един от хроничните проблеми в България е системното недофинансиране на пътната инфраструктура. Надеждите на сегашната власт бяха, че с въвеждането на тол системата ще се намери решение за него. Според различни анализи около 6-7 хил. км от пътната мрежа в страната са в лошо състояние, а годишният недостиг за поддръжка е 200-300 млн. лв. Намеренията бяха 4-5 години след въвеждане на тол системата да бъдат ремонтирани 7 хил. км третокласни пътища, а парите от такси да послужат и за по-големи проекти - тунела под Шипка, магистрала "Хемус", скоростни пътища между Велико Търново и Русе, Ботевград и Видин. Но за пореден път се оказа, че надеждите и мечтите са едно, а реалностите - съвсем друго. В случая липсата на управленски капацитет е очевадна.

Проектът

Вече едва ли някой си спомня откога у нас се говори за въвеждането на тол система по пътищата. Най-накрая сред редица перипетии и обжалвания, в началото на миналата година договорът за нейното изграждане беше подписан. Австрийската компания "Капш Трафикком" спечели процедурата с цена 180 млн. лв. Проектът трябва да продължи общо 19 месеца, по-голямата част от които изминаха. Той включваше доставка и инсталиране на 500 терминала за издаване на електронни винетки, 100 автомобила за контрол, 100 пункта за претегляне в движение и 500 портала за тол контрол. "Капш" ще трябва да изгради още изчислителен център и офис за поддръжка. Австрийското дружество вече е изграждало тол системите на Австрия, Швейцария, Полша, Чехия и Беларус. 

От АПИ и "Капш" ни уверяваха, че от началото на 2019 г. покупката на електронната винетка ще прилича на покупка на самолетен билет. В специални автомати шофьорите ще въвеждат регистрационния номер на колата и желания период. След това ще плащат в брой или с банкова карта. Автомати за винетки ще има по бензиностанциите в страната, ще има и над 500 терминала на самообслужване. Винетки ще могат да бъдат купени в пощите или онлайн от страницата на АПИ. Край на лепенето и фалшивите стикери ни обещаваха от пътната агенция. Дали са купени винетките ще установяват специални камери, монтирани на рампи. Информация ще се подава в реално време към контролен център. Така, ако данните на колата не са в системата, шофьорът ще бъде глобен, но само ако го спре патрулка. В контрола освен "Пътна полиция" ще се включат и 50 коли с мобилни екипи на АПИ. Уви, всичко това се оказа илюзия. 

Провалът

Проблемите започнаха още в началото годината. Те са свързани с липсата на терминали за купуване на е-винетка, с продажбата на няколко винетки за един автомобил и с липсата на потвърждение за конвертиран хартиен стикер в електронен. Заради проблемите от АПИ обявиха, че ще дадат гратисен период на шофьорите и до 15 януари няма да се налагат глоби. После се отметнаха. Казус възникна и около въвеждането на задължителна винетка при преминаване по Северната скоростна тангента в София, като впоследствие тази идея отпадна. След среща на министър-председателя с представители на Националното сдружение на общините се стигна до мнението, че общините ще решат кои пътища да бъдат извадени от списъка за винетната система. 

Очаквайте нови изненади от работата на тол системата, казва IT-специалистът Иво Мирчев. Първият модул - електронните винетки, не работи. Явно се пръскат изключително много пари за тази система и въпреки това тя не работи. Според мен и за товарните автомобили тя няма да работи коректно. Все още не съществува връзка между КАТ и е-винетките. В момента, ако полицай ви спре на пътя, няма как да провери дали имате електронен стикер. Не се знае изобщо кога ще бъде направена подобна връзка. Според специалиста фирмата, разработила системата за е-винетки, има вина за случващото, но по-сериозната вина е на държавата, АПИ и МРРБ, които практически не са водили процеса по правилния начин. 

Въпроси

Останаха доста въпроси. Един от най-важните е какви са загубите, които ще понесе бюджетът, от нефункционирането на системата. Другият важен въпрос е какви последствия ще има за отговорните за този провал длъжностни лица. Досегашните оставки са само редовните бушони. Мирчев определи като манипулация обясненията на АПИ, че когато толкова голяма система тръгва, е нормално да има проблеми. Тя използва налична информация и единственото нещо, което се е искало, е тази информация да бъде свързана помежду си. Томислав Дончев трябва да поеме отговорност за провала, смята Иво Мирчев.

Потресен съм. От АПИ дори не разбраха какъв скандал забъркаха и какви трудности създадоха на българските граждани. Те оставиха хората навръх Нова година в безизходица, коментира депутатът от левицата Георги Свиленски. Според него електронната винетка е най-малката част от системата. Ако сега стане катастрофа, не знам какво ще стане на 19 август, когато вече трябва да бъдат таксувани товарният превоз, тежките камиони, и трябва да се отчита на километри, на тонаж - какъв международен проблем ще стане тогава, попита Свиленски. По думите му сега страдат български граждани, но тогава целият международен транспорт ще изпита на гърба си некадърното управление на правителството.

Управляващите се оправдават с предишни правителства, но тол системата беше планирана, проведена процедурата и завършена през трите правителства на ГЕРБ. Предложихме дебат с експерти - каква система е най-добрата, а те отговориха, че са поръчали доклад на Световната банка и чакали тя да ни каже каква система искаме. Свиленски обясни, че последните промени в закона са били направени на 17 декември. Три месеца беше отложено гледането на Закона за пътищата по неясни причини, коментира той.

Министър Петя Аврамова намери още едно оправдание - че системата е атакувана и от хакери. Освен всичко друго, се оказва обаче, че реално нито възложителят на поръчката, държавата чрез АПИ, нито изпълнителят, все още не знаят колко от пътищата ще обхване тол системата. В държавното задание се говореше за 16 хил. км - което е над две трети от всички пътища в страната. Очевидно е, че това е абсурдно голямо число. Причината за желанието на АПИ за толкова много километри мрежа най-вероятно е надеждата им по този начин да повишат събираемостта от винетки. 

Съседи

Ситуацията в Словения доста прилича на българския казус. Първата идея за такава система се появява през 2005 г., но две последователни поръчки се провалят. Третата, и успешна, също претърпява забавяне от две години заради обжалване. Цената й дори е по-висока от българската - 110 млн. евро срещу 150 млн. лв. Разликите между българския и словенския модел обаче са по-интересни. В Словения в тол системата са включени между 600 и 700 км - повечето магистрали и магистрални пътища. Това е, което повечето държави избират да направят, когато въвеждат нещо подобно. В Чехия също е около 700 км, в Полша обхваща само магистралите. АПИ дават за пример Германия, която към момента таксува над 15 хил. км, но пропускат, че това е страна с голям опит. 

Толът на отворени пътища е сложна система, която функционира по-скоро като бизнес. Трябва да фактурираш, да налагаш глоби, да ти плащат. За таксуване ви трябват верни измервания, а така възможностите за грешки са много повече. Налагането на санкции е основна част. Без нея тази система е безсмислена. Всичко това явно обаче не е по силите на управляващите. В стремежа да решат хроничен проблем те показаха своята хронична некомпетентност.

"Еврохолд" е третият кандидат за активите на ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 255

Съдбата на пакета "Мобилност" се решава днес

автор:Дума

visibility 212

С 427 млн. евро намаляват чуждите инвестиции

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 57

Посегателство върху вечната корона на върха

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 57

Отпочва надпреварата за вузовете

автор:Велиана Христова

visibility 268

/ брой: 57

Всички сме за Одрин и Мармарис!

автор:Дума

visibility 228

/ брой: 57