Христо Монов: Обект сме на глобална атака за сриване на ценностите ни

Христо МОНОВ е роден на 18 август 1958 г. в с. Тлачене, Врачанско. От 1985 г. е преподавател в Софийския университет. Близо 20 години се занимава с кризисна психологическа интервенция. Работил е в екипи по случаите "Лим", кризата със заложниците в Сливен, земетресението в Перник. Депутат от "Коалиция за България" и председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта в 42-то Народно събрание.

"Гарантирането на правата на детето у нас е на ниво на третия свят"

- Защо според вас в последно време именно в училището непрекъснато стават т.нар. джендър скандали, в анкети и проекти на децата се натрапват "трети пол", гейове и пр.? 

- Става така, защото училището е една организирана среда, която можеш да управляваш. И тази организирана среда, колкото и да я подценяваме, има решаващо значение за личностното формиране на децата. Колкото и да се опитвахме 30 години да рушим авторитета на училището, то си остана онази обществена структура, която в най-голяма степен влияе върху личностния профил на децата ни. Затова ударът е точно там. Не става дума само за тези скандали, ударът се прави и по други начини - отпадат цели периоди от историята, автори в литературата, които са способствали за формиране на националната идентичност. По същия начин се прави и за разбиване на формираната полова идентичност.

- Тези неща идват основно по програми от организации като Европейската комисия, ООН. Не разбирам какво целят - разпад на семейството ли, какво? У нас не само Конституционният съд се произнесе срещу Истанбулската конвенция, но и хората приемат т.нар. джендърство като извращение.

- Повечето от тези проекти идват по линията на неправителствени организации и ако човек проследи кой е финансирл гранта, ще му стане ясно, че става дума за среди, свързани с неолиберализма и мултикутурализма и по линия на нашите нови ментори от Брюксел. Вижте как се оправдаха сега с тази гнусна провокация - анкетата "Селфи", която е много хубава - точно като Истанбулската конвенция. В кацата с мед се смесва една капка катран. Накрая, както във всяка анкета, има паспортна част и там сложено "момче, момиче, друго, не мога да определя". Оправдаха се, че така била дошла анкетата от Брюксел и била пусната във всички страни членки. Т.е. ние не сме виновни. Как не си виновен, бе? Ти си сложен на поста си, за да гарантираш държавния интерес, затова се наричаш държавен служител.

- Аз пак не разбирам. Добре, неолиберализъм. Но какво цели - уронване на авторитета на родителя, виждате, че във Франция вече приеха да има не мама и татко, а родител 1 и родител 2. Разпад на семейството ли е целта? Защо?

- Досега си мислех, че е от глупост. Но в последните една-две години съм убеден, че не е така, а че това е една целенасочена атака срещу нашата европейска християнска цивилизация, от която е произлязла и презокеанската, но тя е съвсем друга вече по ред причини. Ние сме обект на такава атака, която да ни срине ценностите. Понеже тези ценности са базови за нашето съществуване и се формират в семейството, в училището, в останалите взаимодействия в обществото, затова и ударът е точно срещу семейството. Ще бъда дори още по-краен - срещу нашето физическо възпроизвеждане като вид. Ако всички не формираме отношението, че искаме да има връзка с представител на другия пол, да създадем деца и да ги възпитаваме в ценностите, че и те ще се възсъздадат биологично, къде отиваме?

- Имаше изказване дори на Тимерманс, че ако той оглави Еврокомисията, ще наложи Истанбулската конвенция като закон за всички страни в Европа. Този постоянен натиск не е ли един вид психически тормоз върху обществото ни? Това постоянно дразни хората. 

- Тимерманс не може да наложи нищо със закон, защото за това трябват големи промени в структурата на Европейския съюз. Но по този начин Тимерманс показва, че и той може би е човек на тези кръгове. Което лично мен ме кара за се замисля дали този човек заслужава да бъде кандидат на социалистите в Европа. Ако г-н Юнкер примерно боледуваше от ишиас, то г-н Тимерманс боледува от непоправим либерализъм. Така става, че заради хора като него приписаха либерализма на лявата идея. А това няма нищо общо с лявото. Такива идеологически загуби, които търпи лявата идея от подобни изказвания, имат според мен задача, преценена много напред. Как да разбираме такива идеи, които водят до разпад на основното ядро на едно общество - семейството! Десет хиляди години нашата цивилизация е създавала този тип взаимодействие между хората, при които ясно се знае какви са ролите на мъжа и какви - на жената. Не мисля, че особено пък в България някой ограничава жените да заемат определени обществени позиции, те съвсем не стоят само в кухнята, напротив. У нас няма такъв проблем. Лошото е, че има една огромна част от хората, които живеят в недоимък и дори да желаят, не могат да реализират тип отношения, които да покажат равнопоставеността на мъжа и на жената.

- Ако се върнем към психичното здраве на обществото ни, всеки ден чуваме, че един убил жена си, внук наръгал баба си с кол и т.н. - една агресия, която виждаме да се проявява и в училище. Тази агресия обществото ли я предава на децата?

- Бих разгледал въпроса на няколко нива. Първо, какъв е контекстът, в който изобщо живеем в съвременния свят? Днес за втори път се срещнаха Тръмп и Ким Чен Ун, и какво? Нищо. Ако човек се върне само към това миналата година какви реплики си размениха за Нова година, единият вика "моето ядрено копче е голямо", другият вика "моето е по-голямо". Това непрекъснато противопоставяне е световният контекст, в който живеем. Или една Венецуела - хората гласували по един начин, изведнъж някой казва: не тоя ви е президентът. Това е на макрониво. Ако погледнем на национално ниво - ами, в България има ли образци за решаване на конфликтни ситуации в политиката без агресивност в поведението? Както те пресира мнозинството в Народното събрание, което е вид агресия, така и излизането от парламента е вид агресия, каквато и да е целта. Добрият образец е да защитиш, това, в което вярваш, а не да бягаш от агресора. Дори не обсъждам на какъв език се говори в парламента и в политиката, колко агресивен е той! Не казва "спечелих", а казва "бих ви". И всичкото това нашите деца го виждат, чуват, четат го.

Ние, психолозите, вече десетина години се правим, че едно откритие не съществува - на т.нар. огледални неврони. Откритието е на един италиански невролог. Оказва се, че ние анатомично и физиологично сме създадени така, че като личностно съдържание сме резултат на онова, което виждаме и чуваме. Е как, когато децата ни живеят в един свят, наситен с агресия, да не пренасят тази агресия и в училище?

- Предстои в парламента да се гледа нова стратегия за закрила на детето, която би трябвало да каже как ще предпазим децата си от всички тези рискове...

- Това е стратегия за детето, която е продължение на приетата през 2008 г. от НС едноименна стратегия. Първата постигна много резултати, най-вече по отношение на разбирането в обществото, че детето е субект със собствени права и че ние трябва да се грижим тези права да бъдат спазвани. Друг въпрос е, че огромната част от стратегията не постигна целите си. И като продължение сега се готви нов стратегически документ с хоризонт до 2030 г. В него има и добри неща, но мога да отправя и редица забележки, тъй като не е дадена възможност точно за основното - преминаването от закрила към гарантиране на права. Да, проблемът със закрилата в България е да речем прилично решен, но проблемът с гарантиране на правата на детето в България е на ниво на третия свят. Така е! При условие, че по-голямата част от българските деца живеят в условия на бедност. Не сме подсигурили благосъстоянието, равния достъп до образование на децата си, да не говоря за разликата между София и провинцията. Ние имаме не само етнически гета, имаме социални гета. Ако "Факултето" е едно етническо гето, то "Люлин" е едно социално гето. За здравеопазването изобщо не искам да казвам нищо - колко детски невролози имаме например, колко детски психиатри? Затова е важно такъв стратегически документ зa детето да бъде обсъждан сериозно. Имам информация, че стратегията ще бъде внесена в най-скоро време в парламента. И тук искам да кажа, че една сериозна социална партия, каквато е БСП, не може да отсъства от неговото обсъждане и приемане в Народното събрание. Бих посъветвал социалистите да поискат извънредно заседание на НС по този толкова важен проблем.