Храните пак скъпи

Въпреки че цените на храните в света постепенно поевтиняват, те остават сравнително високи, констатира Световната банка. Неин доклад сочи, че поради тази причина много хора се хранят некачествено и това води до затлъстяване и болести.
Световната банка констатира, че в бедните държави некачествената храна е на по-ниски цени и неправилното хранене с такива продукти води до затлъстяване.
"Продължаващо високите цени на хранителните продукти имат роля не само за глада и недохранването, но и за затлъстяването. То се дължи на това, че хората с ниски доходи избират по-евтини, по-калорични и по-некачествени храни, се казва в доклада. В него се посочва, че в бедните държави некачествената храна е на по-ниски цени и неправилното хранене с такива продукти води до затлъстяване.
Между октомври и февруари световните цени на хранителните стоки са намалели с 4 процента. Това е по-изразено при житото и при захарта, чиито цени са паднали с около 10 на сто. Въпреки това обаче те остават на много високи равнища и са само с 9% по-ниски от рекордните исторически стойности, достигнати през август миналата година, отбелязва Световната банка.
Според експерти от Световната банка до понижаването на цените са довели фактори като "спад в търсенето" и "подобряване на условията на предлагане".
Финансовата институция изразява тревога и заради продължаващата несигурност при добивите и цените на селскостопанската продукция. В този контекст милиони хора продължават да страдат от т. нар. лошо хранене, подчертава банката, като посочва, че освен гладът и недохранването, затлъстяването е не по-малко опасно, тъй като води до тежки заболявания и дори преждевременна смърт.
Според последното мащабно изследване през 2008 г. хората с наднормено тегло по света са били близо 1,5 млрд. души. Световната банка счита обаче, че тази цифра може да достигне 2,16 млрд. души пред 2030 година. От тях - 1,12 млрд. със затлъстяване.
Не е тайна, че храните са най-големият виновник за бедността на българите. Относителните разходи за прехраната на семейство у нас са най-високите в ЕС, при положение, че страната ни е най-бедната в общността. Статистиката показва, че за храна домакинствата средно отделят  над 50 на сто от месечния си доход. Това го няма никъде по света. В другите страни от ЕС, например,  средният разход за храна е не повече от 10-12 процента от общите пари на семейството.