ХИПНОТИЧНИТЕ КОДОВЕ НА РУСКИЯ АВАНГАРДИЗЪМ

Минчо Тунев


ЛЕФ е абревиатура на ЛЕвия Фронт на изкуствата. "ЛЕФ" се нарича списанието на великите футуристи. "ЛЕФ" е авангардът на Руския авангард (тавтологията не е неволна).           
Откриването на ХХII зимни олимпийски игри в Сочи беше гледано от половината човечество - над три милиарда души. Възхищенията бяха големи, имаше и отрицания - право на всеки... Е, дребни гафове сме наблюдавали и на други планетарни масовки. Но затова пък към началния завиден размах финалното шоу добави и перфектна точност, и тактична самоирония. Имахме насладата в началото да ни упои с гласа си световното сопрано Ана Нетребко, а накрая да чуем виртуозите - пианиста Денис Мацуев и виолиста Юрий Башмет. Но не за това ни е думата. Ще ви разкажем не толкова за спортното събитие, което бе следено с огромно внимание цели 17 дни. Ще надникнем в други любопитни неща, заложени в идеята на шоуто и прозиращи в неговата канава. Други разгадани кодове и даже нещо повече...
Бях удивен, особено от тази част на встъпителното театрализирано представление за първите десетилетия на миналия век, когато в привидната условност на време, пространство и произтичащо в тях действие бяха въплътени най-сетне реално творческите идеи и творческият заряд на един далеч по-ранен експеримент. Когато от средата на арената заизлиза множество народ със знамена на разни националности, когато над главите им се понесоха фрагменти с невиждани форми и багри, зъбчати колела, по терена се задвижиха части от трактори или червени бебешки колички, танцуващи момичета и момчета... се сетих, че това ми е твърде познато и много близко. Тези кодове продължиха разшифровката си и във финалните акорди на олимпиадата. Не, не е някакво повторение на вече видяно, а осъществени прогнози и идеи от писаното някъде в двайсетте години в списанията "ЛЕФ" (1923-1925 г.), от които са останали общо 7 книжки. Аз се докопах до тях в края на 60-те години, когато спасените екземпляри се намираха само в Главната московска библиотека и достъпът до тях бе силно ограничен, но усилията си заслужаваха - отвори се вратата на великия футуризъм и успях да надникна в онзи сценарий на вселенското тържество, представен от Владимир Маяковски.
                                              
Мистерия-Буф
   
Как започна шоуто в Сочи? Първо тържествен марш на участниците върху картите на всяка страна, после флагове и ритуалният огън, след туй от буквите на нашите свети братя до днешния ден - всичко обединено в едно грандиозно зрелище, в което се сменяха епохи и географски ширини, изплуваха острови и вулкани, из въздуха се носеха уголемени до абсурд фрагменти от картини, конструкции и инсталации...
А сега да надникнем в написаната от великия футурист Владимир Маяковски още през 1918 г. (т.е. преди сто години без една олимпиада) и поставена от двама сред най-почитаните и до днес авангардисти - режисьора Всеволод Майерхолд и художника Казимир Малевич, пиеса "Мистерия-Буф".
Самият автор по-късно ще признае: "Завърших "Мистерията", поставиха Майерхолд с Малевич. Около това се вдигна страшен рев. Особено сред комунистичествуващата интелигенция. Три пъти поставяха, после я разбиха. И тръгнаха отново "Макбети"..."
След две години Маяковски преработва текста, новата премиера е през 1921 г., и оттогава "Мистерията" е представяна, според времето и режимите (даже у нас), с различен успех. Тогава авторът казва: "...няма никакви завършени рисунки, не може да има завършена пиеса. "Мистерия-Буф" е скелет на пиеса, това е движение, всекидневно обрастващо със събития, всекидневно преминаващо по новите факти".
Явно тъкмо това е дало основание на сегашните автори на проекта да посегнат към канавата на  позабравеното първо революционно представление. Като се отмахне идеологическият фон и някои изживели времето си тематични линии, остава невероятният мащаб на новаторството, който беше внушително реализиран в сочинското шоу. И в днешния ден в световен мащаб сме свидетели на продължаващи и някъде доста кървави революции. Независимо от цветовете (напр. оранжеви, розови и т.н.), с които ги обагрят.
Сами ще си направите заключение за актуалността: преди всяка пиеса се изброяват действащите лица. В "Мистерията" те са над 50. Ето някои от тях: негус абисински, индийски раджа, турски паша, руски спекулант, китаец, перс, немец, австралиец, американец...
Посочено е мястото на действието: цялата вселена, ад, рай, страна на руините, обетованата земя... Но тук е и нещото, което няма да срещнете в други текстове за театрално зрелище - назовани са и участващи предмети: чук, сърп, машина, влакове, автомобили, клещи...
Ха сега, де! Всичко това го видяхме на шоуто в Сочи. И то с невероятно много повече участници - изпълнители и публика, светлини и звуци, минимализъм и разточителство, хладна разсъдителност и свободен полет на фантазията. Проследявайки историята, сегашните автори деликатно, но и съвсем пряко припомнят неоспоримия факт, че съвременната, модерната европейска култура в голяма степен продължава заложеното от някогашния руски художествен авангард - руския авангардизъм, чийто авангард от 20-те години е списанието на Владимир Маяковски "ЛЕФ". Достатъчно е към неговото име да допълним Родченко, Малевич, Кандински, Марк Шагал (с летящите му фигури), чиито фрагменти, а и цели картини, бяха представени, даже и разиграни, преди олимпийските стартове и след финалите. После можем да продължим и с Велимир Хлебников в поезията, с Майерхолд в театъра, Айзенщайн и Дзига Вертов в киното...
Слава Богу, че всичко, написано в лефовските списания, в тези почти недостъпни навремето книжки, днес можете да намерите само за миг в интернет. Приятно четене!

Черният квадрат                                              

Бих искал да ви спра за кратко запознанство с Казимир Малевич, който беше доста застъпен в олимпийското шоу. Той е създател, теоретик и практик на супрематизма. Той рисува супрематични картини, прави ескизи за костюми и декорации и поставя супрематични спектакли, главен участник в които е и самият Маяковски.
Какво е супрематизъм? Много просто: ни повече, ни по-малко от "най-висш". Поначало това означавало доминиране на цвета над всички останали съставки на живописта. Супрематичните картини стават първата крачка към освобождаването на цвета от спомагателната роля и началото на пътя към чистото изкуство, тоест акт, уравновесяващ творческата сила на човека с природата. Композицията и геометричните форми като вселенски модел за равновесие. Супрематизмът става едно от основните явления на руския авангард, започвайки още от 1915 г., когато са показани първите абстрактни работи на Малевич, когато е представен и знаменитият "Черен квадрат".
И така - мистериозният "Черен квадрат" - безспорно най-обсъжданата, осъждана и възхвалявана художествена творба от миналия век досега. Оказва се, че това нито е квадрат, нито е черен. Още в началото картината била поставена с по-тясната страна нагоре, а Малевич изобщо не е използвал там черен цвят - просто е наслагвал един връз друг всички възможни цветове, докато се е получил черен.
Казват, че когато го нарисувал, няколко дни не можел ни да спи, ни да яде. Този квадрат е крайната точка на всички живописни направления. Това е неговият манифест за безкрайните простори на бъдещия художествен език. Приживе Малевич прави няколко авторски копия, което означава, че още тогава квадратът е заинтересувал колекционерите. 
Какво скрива Малевич зад квадрата?
Около това до днес разсъждават и творци, и философи, и критици. Според една легенда в Древна Гърция живели двама велики художници, които се обзаложили кой кого ще "надрисува". Единият нарисувал гроздове, толкова истински, че към тях се спуснали птици да ги кълват. А когато той отишъл в ателието на другия, заварил голяма спусната завеса. Понечил да я дръпне, но тя била нарисувана. "Аз можах да излъжа глупавите птици, но ти изигра и мен - опитния художник. Ти победи!" - рекъл той.
Може би тъкмо завеса е поставил Малевич пред цялото предишно и съвременно изкуство. Лично аз си мисля, че половин век преди повсеместното нахлуване на телевизията Малевич просто пророчески нарисувал един тв екран, който навлезе във всеки дом, та даже във всяка стая, и неговата чернота винаги може да открие картината на човечеството, на творението, на Вселената. Макар много добре да зная, че не съм прав. И все пак - "черен квадрат" във всяка къща: телевизор, лаптоп, таблет и т.н. Примамливо.
"Черният квадрат", според някои съвсем крайни фенове, е днешната загадъчно усмихваща се "Джоконда". Е, чак пък толкоз! 
Кой знае?!
Малевич изпреварва своето време и в друга област. С обемни форми прави макети на бъдеща архитектура, така наречените от него архитектони. Може би далечна прилика с тези супрематични картини ще се открие и в космическите снимки, направени тези дни над олимпийското Сочи. Но за архитектурата сме избрали един друг новатор.
                                          
 Спиралата и Летатлин

В края на все още относително по-свободните за тогавашния СССР години на затоплянето (60-те) живеех при мои близки в така наречения московски Монмартър - Верхняя Масловка. Това е район на художници и скулптори, където в един комплекс са обединени жилищни домове и ателиета. В съседния до нас вход е живял знаменитият по-късно Владимир Татлин, за остатъците от чиито проекти днес се борят много световни музеи на модерното изкуство.
След смъртта му в бедност и самота през 1953 г. жилището мигом било дадено на един военен инвалид - човек много отдалечен от изкуството. Този добър човечец набързо събрал остатъците от проектите на Татлин, сред тях и известния сега на целия свят макет на паметник-сграда на Интернационала, така наречената Кула, създаден още през 1919 г., и ги изнесъл на художническото сметище. 
Имам лични впечатления от това квартално бунище, на което и досега могат да бъдат открити красиви позлатени рамки, мраморни и бронзови отломки от скулптури, други старинни вещи - истинско съкровище за местните иманяри. Един познавач на творчеството на Татлин, преди да минат боклукчийските коли, видял ценните "боклуци", прибрал ги, поправил, което може, и сега те са музейни експонати. И то какви! Между другото, няма негови осъществени проекти, много от нещата са възстановки по рисунките му и по отломките, за които вече стана дума.
Татлин - живописец, график, дизайнер, театрален художник. Най-яркият представител на художествения конструктивизъм. За разлика от Малевич, той набляга не само на формата, но и на пряката връзка на изкуството с живота. Предлага да се свързва окото с осезанието. Според легендата, веднъж ритнал стола под Малевич, предлагайки му да седне "върху геометрията и цветовете"...
Немските художници-дадаисти от това време се вдъхновяват от революционните идеи на Татлин. Художниците Грос и Хартфилд са се снимали с плакат, на който на немски е написано: "Изкуството е мъртво. Да живее машинното изкуство на Татлин". Фрагменти от това машинно изкуство бяха включени и в сочинското тържество. 
Безспорно най-известната творба е Кулата на Татлин. Този легендарен макет има три реплики - едната в Третяковската галерия в Москва, другата -в музея "Бобур" в Париж, а третата - в Стокхолм. Предвиждало се размерът на това фантастично съоръжение от стомана и стъкло да бъде с височина 400 м! Това са две метални наклонени спирали (забележете: много по-късно учените ще открият, че конструкцията на човешкия ген е всъщност двойна спирала), вътре в тях са вградени три големи стъклени помещения за конгреси - всяко с обща височина на 7-етажна сграда. Тези тела са подвижни: най-долното прави по един оборот на година, а най-горното - по един оборот в денонощие.
Целта е да се получи органичен синтез на принципите на архитектурата, скулптурата и живописта. Такова всъщност е началото на нов тип монументални съоръжения, съчетаващи творчески и утилитарни задачи. Това съчетание може да се види днес в зимната олимпийска столица, като към футуристичните сгради се прибавят и спортни съоръжения, които по онова време са били немислими.
Техника и изкуство - ето другият замисъл, наречен орнитоптер или безмоторен индивидуален летателен апарат, назован още "Летатлин". Фрагменти и от това изкуство участваха в общия парад на техниката от миналия век.
Татлин е направил три почти идентични летателни апарата, от тях са запазени отделни части, а има също и три съвременни опита за реконструкция. Наистина феерични човешки крила, които, ако не стават за летене, то поне носят стремежа за полет на духа - "Поривът на разперените криле", както пише в друг контекст в свое велико стихотворение един от най-големите поети на руския Сребърен век Борис Пастернак, започнал също като футурист. Но той е от друга приказка, не по-малко завладяваща...

 И още малко мистерия

Руският авангард е световно явление и е отрадно, че чрез олимпийския супрематичен балет получи заслужения си нов прочит. Макар че за това се досетиха не всички, внушенията бяха доловими. Маяковски отново е великият футурист. И не само! Той махна моркова от ревера си, захвърли жълтата риза. Гърлестият главатар, трибунът може да бъде и безукоризнено нежен - "не мъж, а облак в панталони".
Толкова много звездни битки видяхме в дните на олимпиадата по снежните и ледените писти и стадиони, такъв звездопад от злато, сребро и бронз беше, че съвсем логично в самия финал на закриването на олимпиадата прозвуча и: "Послушайте, ако запалват звездите, значи това някому е нужно..." Любимият ми негов стих.
Преди няколко месеца чух по една телевизия холивудската суперзвезда Джони Деп да казва, че голямата му мечта е да изиграе ролята на Маяковски. Хулиганът, поетът, художникът, драматургът, сценаристът, артистът от театъра и киното, любимецът на жените, страстно влюбеният в живота "самоубиец"...
Мистерията продължава.


Георг Грос (вдясно) с Джон Хартфилд и техният плакат с надпис "Изкуството е мъртво. Да живее новото машинно изкуство на Татлин", 1920 г.

Владимир Татлин

Матрос (автопортрет на Татлин)

Апаратът Летатлин, 1920 г.

Фотомонтаж, направен от Татлин, който показва как би изглеждала неговата 400-метрова кула, ако се разположи в Санкт Петербург

Александър Родченко

Пионер-тръбач - една от фотографиите на Родченко, заради която търпи унищожителна критика за формализъм и нежелание да се преустройва в тон със задачите на пролетарската фотография

Казимир Малевич

Знаменитият "Черен квадрат" на Малевич

"Дървосекач" - Казимир Малевич

"Събиране на реколтата" - Казимир Малевич

Окна РОСТА - "Где работа, идите туда: Первое мая праздник труда"

Рекламен плакат на Резинтрест, 1923 г.



Модерната архитектура на зимните олимпийски игри в Сочи

Кулата на Татлин