Хъбясвяне

След като през лятото на 2014 г. сенаторът ястреб, вече покойник, Джон Маккейн, долетя в София и попари надеждите на България за участие в проекта "Южен поток", властта тотално започна да хъбясва. "Хъб" стана едно най-оборотните понятия в политическата лексика у нас. Първо се заговори за газов хъб, защото новината, че Русия спира "Южен поток" и вместо това ще изгражда газопровод до Турция, завари неподготвени управляващите. Изненада ги и идеята за изграждане на газов хъб на границата между Турция и Гърция. Появата на пазарни центрове и хъбове, чрез които започва развитието на конкурентен пазар на газ, започва в края на 1980 г. в САЩ, а в Европа - в средата на 90 г. Години наред газът в Европа се доставя по силата на дългосрочни договори, сключени с производителите на природен газ, обикновено извън ЕС, и това забавяше либерализацията на търговията със синьо гориво.
До момента у нас темата за либерализацията на газовия пазар и важната роля, която играят  газовите хъбове в този процес, бе чужда. За сметка на това, сега е много модерна. Миналата седмица енергийният министър Теменужка Петкова отново бе в Москва да уговаря руските ни партньори колко е важно изграждането на хъба "Балкан" край Варна. Там тя пак получи само потупване по рамото и нищо конкретно като ангажименти от руската страна. Няма как да е по друг начин след провала на големия шлем -"Южен поток", АЕЦ "Белене" и нефтопровода "Бургас-Александруполис", и непоследователната ни енергийна политика. И след като газовият хъб отново се отложи за неопределено време, дойде нова идея - да станем хранителен хъб за Африка, откъдето да се снабдяват бедните държави. Тя бе предложена от премиера Борисов на египетския премиер Абдел Фаттах Ас-Сиси в Кайро, но реално едва ли е осъществима. Реалната опасност е друга - да не станем хъб за напиращите от югоизток бежанци, ако мама Меркел пожелае. Тогава ще хъбясаме тотално.