Графикът

Спазването на срокове остава абстрактно понятие за Столичната община. Изпълнението на ангажиментите по предварително определения график от година на година изпада от приоритетите на кметството и се превръща в незначителна подробност. Гоненето на крайна дата може и да не бъде основна отговорност, но само ако крайният продукт замайва главите ни с качеството си. Уви, това рядко се случва.

Всички помним скандалния ремонт на Западния парк в София. На близкоживеещите до него дори не им се налага да го помнят, те виждат всеки ден последствията от първата му копка. И от втората също, както и от третата... За последната копка могат само да мечтаят. Срам и позор съпътстват двугодишното обновяване на зелената площ в столицата, а краят му не се вижда. Всякакви причини представяха от кметството за излагацията си, а сега наред е най-модерната - коронавирусът. Той е оправданието за поредното искане за отлагане на края на ремонта за юли в далечната 2021 г., което трябва да бъде гласувано от Столичния общински съвет в четвъртък. Барабар с неотложните точки за подпомагането на хората и икономиката на града, съветниците ще трябва да се борят и със славната епопея на Западния парк. 

Тънат в тиня разкопаните алеи на парка, дави се в блатото и чиновническата съвест на "Московска" 33. И докато паркът за 10 милиона лева стои в центъра на вниманието, по-встрани остават разни пътни ремонти в периферията на града. Нищо, че и те са за 10 милиона лева. Като например тези в покрайнините на район "Искър", чиито срокове се спазват толкова, колкото и на възловите рехабилитации. Седем месеца не може да се намери време за обновяването на участък от 3,5 км. Време за извинения обаче все има. Обективни, субективни, мотивирани, изненадващи - причините някой да не си свърши работата никога не могат да се изброят. Те се вадят по график, който се спазва.