Господари на времето скоро ще управляват света

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

"Филаделфийският експеримент" (на англ. ез. - Philadelphia Experiment) или известен още като "Проектът Дъга" ("Project Rainbow") е може би една от най-странните и най-тайнствените истории не само в американската наука, но и в историята на световната наука. Странна, защото тя и до днес не е нито официално опровергана, нито официално  потвърдена от авторитетни специалисти от американския Пентагон или от американските военноморски сили.
Става дума за някакъв мистериозен експеримент, който уж е извършен от военноморските сили на САЩ на 28 октомври 1943 г., при което е изчезнал от зрителното поле на наблюдателите, а след това се е преместил на десетки километри от своето изходно местоположение ескадреният миноносец "Елдридж", имащ на борда си екипаж от 181 човека!
Слуховете за този експеримент десетилетия наред са толкова упорити, че стават причина за създаването от Холивуд през 1984 г. на един наистина прекрасен игрален фантастичен филм, а през 1993 г. дори е филмирано и негово продължение.

Ескадреният миноносец "Елдридж"

Раждането на легендата

В последните два месеца на отминаващата 1943 г. сред американските журналисти и учени се разпространява информацията, че уж в охраняемата зона на американската военноморска корабостроителница във Филаделфия, Пенсилвания, с ескадрения миноносец "Елдридж", имащ бордови номер DE 173, е извършен някакъв експеримент, който се базирал върху някои положения на Айнщайновата обща Теория на относителността - в дадения случай е разработена и изпробвана специална  електромагнитна система, направила за кратко време военния кораб невидим за очите на наблюдателите.
Нещо повече, след началото на експеримента последвало постепенното изчезване на "Елдридж" в акваторията на филаделфийската корабостроителница в Пенсилвания. След това той внезапно бил видян от много хора в акваторията на друга военноморска корабостроителница - тази на Норфолк, Вирджиния.
"Призракът" на "Елдридж" в Норфолк бил наблюдаван ясно близо 15 минути от много моряци, след което корабът отново се появил в акваторията на филаделфийската военноморска база.

Възможно е така да е изглеждал корабът след случилото се

Но най-страшното последвало след това - оказало се, че осъщественият електромагнитен експеримент е довел по-късно до страшни последствия за членовете на екипажа - много от моряците починали в ужасни мъки, други получили странни отклонения в психиката си и завършили живота си в тайни лудници.
В ширещите се сред обществото слухове се съобщавало, че по време на експеримента трябвало да се генерират мощни електромагнитни полета, които в случай на успех щели да предизвикат изкривяването на светлинните и радиовълните около самия миноносец. Нещо повече - по време на експеримента първоначално се наблюдавало възникването на зелена мъгла, в която постепенно корабът изчезнал. След материализирането наново на есминеца, от екипажа, състоящ се от 181 човека, само 21 останали невредими, други 40 в буквалния смисъл на думата направо се изпарили, като техните изображения се отпечатали върху конструкцията на военния кораб, а 120 изчезнали и никога не се завърнали на родния бряг!

Безподобният гений Никола Тесла
   
Този печален завършек на експеримента принудил американското военно ръководство да се откаже от неговото повторение. Върху темата за темпоралното прехвърляне на цял военен кораб с екипажа му от едно място на друго било наложено табу, което само раздразнило журналистите и събудило тяхното любопитство.

Историята продължава
 
През 1955 г. в САЩ е отпечатена книгата на известния американски уфолог Морис К. Джесъп, озаглавена "Кутия за НЛО". Малко по-късно той получава на домашния си адрес в Кенсингтън писмо от някой си Карлос Михел Аленде, който уж бил видял нещо по-интересно от "летящите дискове" - това бил осъществен експеримент по телепортиране!

И Айнщайновата Теория на относителността си казва думата

Той описал подробно случая с изчезващия и материализиращ се есминец. Твърдял, че случващото се с кораба е подобно на това, което се случва с наблюдаваните "летящи дискове". Пишел още, че той наблюдавал появата в Норфолк на есминеца от борда на съседен нему кораб!
Но писателят Морис К. Джесъп не приел на сериозно нещата...
На 20 април 1959 г. Морис Джесъп внезапно се самоубива, като смъртта му само налива масло в огъня - в американското уфологическо общество по това време веднага започнали разговори, че той е "отстранен" заради това, че се е "доближил твърде много до истината" за експеримента.
Този път със задачата по изясняването на истината се заели известните изследователи Чарлз Берлиц и Уйлям Мур, които въз основа на останалите след Джесъп бележки и писма на Аленде, отпечатват своя бестселър "Филаделфийския експеримент" през 1973 г. В книгата е дадена традиционната версия за експеримента.
А малко по-късно Холивуд създава и двата свои шедьовъра, за които стана дума по-горе.
Все пак съществуват и няколко смислени обяснения на въпросите, които възникнали около случая с есминеца "Елдридж". Едното е свързано с размагнитизирането на кораба. В случай на успех то би довело до създаването на технология, която да направи кораба невидим за неприятеля. По мнението на американското Управление на военноморските изследвания, в основата на легендата, тиражирана от Карлос Аленде, лежи именно този процес, правещ кораба "невидим" за военноморските мини с магнитен детонатор. Процесът даже получил и своето име - "дехаусизация" (от "хаус" - единица за магнитна индукция.
Другото обяснение на причудливата история за "изчезването и телепортирането" на кораба е свързано с един друг експеримент, осъществен също през 50-те години на миналия век, но този път с военноморския кораб "Timmerman". Тогава бил проведен експеримент, за да се провери ефектът, създаден от монтиран на кораба на малък високочестотен генератор, имащ 1000 Хц, вместо стандартните 400 Хц, при което екипажът на кораба не бил в състояние да понесе ефекта от експеримента.

Те си спомнят

Тук е уместно да се отбележи, че като че ли последната точка върху загадката с есминеца "Елдридж" поставят самите членове на екипажа му. През 1999 г. останалите живи 15 моряци, които служили в годините на войната на кораба, се събрали на възпоменателна среща в Атлантик-Сити. Сред моряците бил и капитанът на кораба Били ван Ален. По време на разговора станало дума и за т.нар. Проект Дъга. Ето и някои обяснения, дадени от тях:
84-годишният капитан Били ван Ален - "Нямам представа как е възникнала тази история";
74-годишният Ед Уайз - "Смятам, че някой е измислил това, след като се е напушил с трева";
Морякът Тед Дейвис - "Никакви опити над нас никога не са правени";
Морякът Рей Периньо - "Когато хората ме питаха за "експеримента", аз се съгласявах и им казвах, да, аз съм изчезвал. Но по-късно те съобразяваха, че ги разигравам"...
Дотук като че ли бяха представени всички гледни точки, но това щеше да е краят, ако тези дни не се появи една нова, при това доста революционна по своите измерения теория, свързана  преди всичко с въздействието и видимите резултати на американската програма ХААРП, за която писа вестник ДУМА на 16 април 2011 г. Тази теория е създадена от бразилския физик д-р Фран де Акино (обявен още отсега за

"най-опасния жив човек"

 заради неортодоксалните му възгледи), а резултатите й вече са потвърдени от гръцкия физик д-р Димитриу Ставрос.
Блестящият бразилски учен публикува своето изследване, като цитира 30 други много сериозни източници, които показват, че всъщност ХААРП има невероятно мащабни възможности, за които по-голямата част от изследователите на тази високочестотна енергетична технология дори не подозират. Става дума за това, че ХААРП в много отношения може да управлява и контролира времето и пространството. А това идва от неговия, на Фран де Акино, извод, че научните кръгове, стоящи зад ХААРП, са в състояние още сега да деформират времето.
Най-общо казано, той посочва, че ако структурата на определен обект бъде обработена с еднородно електромагнитно поле по специална технология, използвана в програмата ХААРП, масата му може да се придвижи към различно бъдеще време по отношението на външните наблюдатели. И това действително напоследък се извършва!
Аналогията, която д-р Акино прави в своето изследване, е свързана с голям океански кораб. Той посочва, че корабът е направен преди всичко от стомана, но ако бъде подложен на въздействието на еднородно магнитно поле по специална технология с определена интензивност и честота, то корабът ще извърши преход от нашето време към друго време,

корабът ще се пренесе в други светове!

 Но ако той не е еднороден в своята маса, то всяка част от кораба ще извърши своя преход, обаче към различни времена в бъдещето. За електромагнитното поле е важно всички части на кораба да са от една структура. Но за разлика от кораба, хората, които се намират на него, ще извършат преходите си към различни времена в бъдещето, поради по-различния коефициент на проводимост и плътност на човешкия организъм от този на кораба.
Забележителното в случая е, че това е почти същият сценарий за извършването на "Филаделфийския експеримент", описан през 1955 г. от предполагаемия свидетел на случилото се, подписал се като Карлос Михел Аленде, в действителност пенсилванецът Карл М.Ален. Сега, смятаната като измислена история за извършения експеримент с кораба "Елдридж" през 1943 г. и имаща военновременното название "Проект Дъга", може да получи съвсем смислено обяснение.
Теорията, създадена от бразилския физик, напълно покрива тезите на защитниците на историята, които настояват, че при извършването на експеримента от американското правителство са използани скритите и до днес записки на

великия изобретател и безподобен гений Никола Тесла

 Военният екcперимент целял да се получи пълна невидимост, но той завършил неуспешно и трагично, заради това, че корабът все пак пространствено се е телепортирал, но отделните негови части "са били хванати в капана на времевите аномалии".
Нараства изключително много и подозрението, че по-голямата част от технологиите на ХААРП са осъвременени и подобрени варианти на изследванията и заключенията на Никола Тесла, като те се опират и върху последните научни знания от ХХI век за този невидим свят.
И така, на път е да бъде разгадана тайната на "Филаделфийския експеримент". Но все още остава тревожният въпрос как ще бъде използвана програмата ХААРП - за атмосферни войни ли, за предизвикването на геофизични аномалии, за манипулиране на силата на тежестта, за деформирането на времето и пространството ли, а оттам и пробив към бъдещето...
Тази технология всеки ден все повече подлудява хората, тъй като времето може да има вече своите... господари, своите собственици! Първите започват уж да "получават всеки ден сигнали" отнякъде и отникъде, не са в състояние реално да анализират средата около себе си и т.н. Но за това само учените ли са виновни? Понякога и техният хляб е много горчив...