Големите майстори

Седмици ни делят от началото на 15-ия международен "София филм фест". Една от основните програми и през 2011 г. ще бъде "Киното днес - Големите майстори". Сред филмите, които за първи път ще се срещнат с българската публика, са копродукцията "Обет" на режисьора Сърджан Каранович, корейското предизвикателство "Поезия" на Ли Чанг Донг, най-новата творба на Алексей Попогребски "Как прекарах това лято", както и канадският "Палеж" на режисьора Дени Вилньов, научи ДУМА от Светлана Дамянова.
Най-новият филм на майстора на сръбското кино Сърджан Каранович "Обет" е копродукция между Сърбия, Словения, Франция, Унгария и Хърватия. Ролите са поверени на Мики Манойлович, Ива Крайнц, Радивое Буквич, Небойша Дугалич, а историята разказва за необикновена и забранена любов между християнка и мюсюлманин, която поставя под съмнение клетва на живот и смърт. Сърбинът Филип, директор на гимназия в малък град, е мобилизиран и спешно изпратен в Белград в началото на Първата световна война. Неграмотният пазач на училището Азем, патриархално настроен албанец, се заклева тържествено да се грижи за сигурността на младата съпруга на Филип, словенката Леа. Азем дава "беса" - според албанската традиция, щом си дал такъв обет, трябва да го удържиш, дори с цената на живота си. Двама европейци с напълно различна култура и начин на живот са принудени да съжителстват заедно в празното училище. Бушуващата война се приближава заплашително към тях, а отношенията помежду им преминават от омраза към нетърпимост, а после към толерантност и необичайно приятелство.
"Поезия" на корейския режисьор Ли Чанг Донг получи наградата за най-добър сценарий на фестивала в Кан през 2010 г. Актрисата Юн Джунги е уникална в ролята на Мия - красива 60-годишна жена, която се носи изящно из живота и се оплаква от баналното всекидневие, твърде скучно за нейната персона. Затова тя решава да се запише на курс по поезия в местния културен център и там започва да търси най-точните думи, за да изрази чувствата си. Предизвикателство за нея е борбата с началото на болестта алцхаймер и с новото усещане за използване на по-особен речник, при това в творчески процес. Когато светът й се сгромолясва, защото нейният внук се оказва замесен в чудовищно престъпление, единственото, което помага на Мия да се справи със срама, е уникалната й и трогателна поезия. 
Третият филм на Алексей Попогребски се сдоби с две награди "Сребърна мечка" на Берлинале 2010 - за най-добър актьор (поделена между Григорий Добригин и Сергей Пускепалис) и за оператор. Определен като най-добър игрален филм на фестивалите в Мурманск, Теплице и Палич, "Как прекарах това лято" разказва за една полярна станция на безлюден остров в Северния ледовит океан, която някога е била важна стратегическа база. Опитният метеоролог Сергей и младият му колега Павел, дипломирал се наскоро, прекарват месеци в пълна изолация. Павел получава важно съобщение по радиото и докато изчаква най-подходящия момент да го предаде на Сергей, страхът, лъжите и подозренията започват да тровят атмосферата помежду им. Дори да звучи като клише, определението за природата като "звездата" във филма е напълно вярно. Зрителите ще имат шанса да видят забележителни гледки - наситени с мъгла долини, убийствено стръмните скали, майсторски уловени от номинирания за Европейска филмова награда оператор Павел Костомаров.
Филмът на канадския режисьор Дени Вилньов "Палеж" получи голямата награда за най-добър филм на Международния филмов фестивал във Варшава 2010 и като официално предложение на Канада за чуждоезичен "Оскар" влезе в списъка с 9-те филма, сред които ще бъдат определени номинациите тази година. Екранизацията разказва историята на близначките Жан и Симон Маравал, които с изумление научават от завещанието на майка си Науал, че имат брат, за когото не са чували, и баща, когото са смятали за мъртъв. Двете заминават за Близкия изток, за да разберат повече за своята семейна история, и там осъзнават, че Науал е била доста по-различна, отколкото са я виждали те. С помощта на нотариуса Лебел близначките събират и подреждат парчетата от историята на забележителната жена, на която дължат живота си, и научават за нейната трагична съдба и смелостта й. Дени Вилньов ни отвежда заедно с Жан и Симон на пътешествие в търсене на отговори и така откриваме, че истинската самоличност на Науал е неотделима от ужасяващата трагедия на Гражданската война в Ливан от 70-те години на ХХ век.

На снимките:
"Как прекарах това лято" - реж. Алексей Попогребски
"Обет" - реж. Сърджан Каранович


Тони Палмър ще представи лично "изгубения филм" за Ленард Коен

Ленард Коен във филма на Тони Палмър
Снимки СФФ

Световноизвестни режисьори ще събере отново "София филм фест". Някои от тях с визитите си през изминалите издания допринесоха фестивалът да израсне и да бъде притегателна сила за млади и утвърдени таланти от цял свят. Сред тях несъмнено е британският режисьор Тони Палмър. Той не само беше гост на фестивала, но в средата на 90-те засне частично в България филма си "Англия, моя Англия", посветен на Хенри Пърсел. Тази година Палмър е приготвил нещо много специално - "изгубения филм" за легендарния канадски бард Ленард Коен "Bird оn а Wire".
През 1972 г. Ленард Коен потегля на европейско турне, което тръгва от Дъблин и завършва в Ерусалим. В групата му са Дженифър Уорнс, Рон Корнелиъс и Боб Джонстън. С бюджет само от 35 хиляди британски лири Тони Палмър го следва от град на град с екипа си от четирима души. Само месец след приключване на турнето Палмър е готов с монтажа на първата версия на документалния филм. По желание на продуцента той предава целия заснет материал, без да подозира, че девет месеца по-късно ще се появи версия, която по думите на Палмър съдържа 50 на сто от неговия материал, но той не би разрешил да поставят името му като режисьор заради изцяло променената структура, невежо направен музикален монтаж и съвсем различен смисъл. Години по-късно Тони Палмър получава възможност да направи свой монтаж от заснетия през 1972 г. материал. "Bird on a Wire" съдържа 17 от най-великите песни на Коен, изпълнени по времето, когато певецът и музикант е във върхова форма, и разкрива трудностите и бъркотията на всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология според Палмър се е запазило най-важното - духът на времето. Но не само това. "Bird on a Wire" е най-емоционалният и откровен филм на Тони Палмър и София ще е един от първите фестивали в света, които ще го видят в оригинал.
Връщайки се 38 години назад във времето, продължавам да изпитвам възхита и преклонение пред Ленард Коен - като поет, изпълнител и човек, подчертава Палмър. Оригиналният филм беше направен с любов и се надявам онова, което съм успял да уловя, да заблести отново в кадрите на възстановения филм, добавя режисьорът.