Годишната инфлация достигна 5-годишен връх

Брутният вътрешен продукт на България се повиши през третото тримесечие на 2018 година с 0,5% спрямо второто тримесечие, когато нарасна с 0,8%, като на годишна база икономическата експанзия се забави рязко до 3,0% от 3,4% през предходните три месеца, показва първа оценка на Националния статистически институт (НСИ). Както е известно, в бюджета за тази година е заложен ръст от 3,9%, който едва ли ще бъде достигнат. 

Това представлява най-слабо повишение на БВП на тримесечна база от третото тримесечие на 2014 година, когато също беше отчетен растеж от 0,5%, докато експанзията на годишна база с едва 3 на сто е най-сдържаната от последните три месеца на 2014 година. Според експресната оценка на НСИ за третото тримесечие на 2018 година брутният вътрешен продукт в номинално изражение възлиза на 29,001 млрд. лева, като реализираната добавена стойност е в размер на 25,124 млрд. лева. Най-голям дял в БВП отново заема крайното потребление (70,5% от БВП), което в стойностно изражение възлиза на 20,446 млрд. лева. През третото тримесечие бруто капиталообразуването е за 5,605 млрд. лева и формира 19,3% от БВП на страната.

Данните на НСИ показват, че основен принос за икономическия растеж през периода юли - септември 2018 година спрямо второто тримесечие на година оказа износът на стоки и услуги, който се увеличи с 2,2%, докато крайното потребление нарасна с 1,4 на сто, но след повишение с 1,8% през второто тримесечие. Бруто образуването на основен капитал обаче се сви с 2,3% след повишение с 1,1% през предходното тримесечие.

Годишната инфлация в страната достигна 5-годишен връх през октомври, ускорявайки се до 3,7% на годишна база, показват още данните на НСИ. Поскъпването на живота е най-голямо от март 2013 г. Тенденцията се наблюдава вече няколко поредни месеца и определено трябва да действа като сигнал, защото именно ниската инфлация е един от критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт) и нейното равнище и движение в момента се гледа "под лупа" от Брюксел заради кандидатурата ни за прием във валутно-курсовия механизъм ERM II. По-конкретно България трябва да поддържа ниска инфлация, която не надхвърля с повече от 1,5 процентни пункта средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация. За момента отговаряме на това условие, но ако поскъпването продължава с тези темпове, е съвсем реално да получим червена точка от страна на ЕК. Средногодишната инфлация за периода ноември 2017 - октомври 2018 г. на годишна база е 2,8%.

Според статистиката най-голямо повишение на месечна база има при категориите облекло и обувки (8,2%), развлечения и култура (4,7%), жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (0,8%), разнообразни стоки и услуги (0,6%) и алкохолни напитки и тютюневи изделия (0,2%). В категориите хранителни продукти и безалкохолни напитки, жилищно обзавеждане, ресторанти и хотели и здравеопазване цените остават на равнището от септември. Топлинната енергия за подгряване на вода също поскъпва със 7,1%, докато дизеловото гориво отчита ръст в цената с 3,6%, а автомобилният бензин клас А95H - с 3,3%.

Бизнесът очаква по-малко инвестиции 

Инвестиционната бизнес анкета на Националния статистически институт сред промишлените предприятия през октомври показва, че предприемачите очакват инвестициите през настоящата година да са с 1,7 на сто по-малко в сравнение с предходната 2017 година. Според основните производствени групировки най-голям относителен дял в инвестициите през 2018 г. се очаква да формира производството на стоки за междинно потребление (42,9 на сто), следвано от енергетичните и свързаните с водата сектори (21,7 на сто) и производството на недълготрайни потребителски стоки (18,7 на сто).

По данни от бизнес анкетата прогнозите за 2019 г. са за намаление на обема на инвестициите в промишлеността с 8,7 на сто спрямо 2018 г., като около 34 на сто от предприятията не планират разходи за придобиване на дълготрайни активи през следващата година. В структурата по основни производствени групировки отново производството на стоки за междинно потребление формира най-голям относителен дял - 39,4 на сто. След него се подреждат енергетичните и свързаните с водата сектори и производството на недълготрайни потребителски стоки - съответно с 29,3 и 16,5 на сто.