Gloria victis! Слава на победените!

Сашо Лозанов

Gloria victis! Слава на победените! Сакрални думи. Произнасят се като молитва. С почитание и горда признателност. Не служат за всекидневна употреба. Не се казват за всеки. В тях витае мистицизмът на саможертвата и от древни времена с тях се отдава почит към загиналите за Родината.

На 17 август 2020 г. се навършват 100 години от рождението на Франк Уилиям Томпсън. Поет, интелектуалец, британски офицер, загинал за свободата на България през 1944 г. Роден в Дарджилинг, Британска Индия, в културната семейна среда на изтъкнати британски учени и висши администратори, Франк Томпсън изгражда в себе си забележителен морален и интелектуален потенциал. В резултат на семейните традиции, културата и образованието си, въплъщава в себе си ренесансов хуманизъм и мярка за света. Израснал в периода непосредствено след Първата световна война, личността му е обвеяна от героиката, характерна за поколението, родено след нея. Самият той носи името на загинал свой роднина.

След завръщането си от Индия, през 1927 година, домът на семейството е посещаван от редица забележителни личности: Рабиндранат Тагор, Робърт Грейвз, Джавахарлал Неру, Сър Сент Джон Филби, Артър Еванс, дейци от Близкия Изток и много други. Връзките на семейството и контактът с тази разнолика интелектуална обществена и политическа среда имат постоянен и редовен характер - лични срещи, ангажименти, кореспонденция. Без всякакво съмнение, общуването с тези хора е дало своето отражение в

личностното изграждане на Франк Томпсън.

Първоначално Франк Томпсън учи в частното подготвително училище "Дрегън скуул", в северен Оксфорд. В програмата на училището е застъпено изучаването и на класическите езици. От тях Томпсън придобива знания, които са в съчетание с поетичния му талант. Така, още на 10-12 годишна възраст, създава първите си стихотворения, които пише на латински и старогръцки. В резултат от постигнатия успех спечелва стипендия, която му дава възможност да продължи следването си и през 1933 година постъпва в колежа "Уинчестър".

От спомените на негови съвременници и коментарите за възпитаниците на колежа с основание може да се твърди, че Франк Томпсън е взел максималното от предоставяното образование. Изградил се е като носител на висшата форма на пуританската етика, енергичен и честолюбив. Лишен от излишна чувствителност.

Личността на младежа е почетена достойно в колежа. Там, на каменна колона е записано името му и е отбелязано: "Постъпил през 1933 година, загинал при партизаните на България през 1944 година".

През 1938 година Франк Томпсън кандидатства и е приет за студент в Оксфорд. В резултат от блестящо положените приемни изпити университетът му дава специална стипендия и го удостоява с правото да носи дълга тога. По правило новопостъпилите носят къса тога. Този белег е явен признак за личната значимост на Томпсън.

След постъпването в университета, воден от либералните си възгледи и под въздействието на новоизградената си връзка с Айрис Мърдок, на 18- годишна възраст Франк Томпсън се включва в редовета на Комунистическата партия на Великобритания. Франк и Айрис се срещат в Университета в Оксфорд, където и Айрис следва по това време. Чарът на бележитата Айрис Мърдок, впоследствие призната за най-велика английска романистка, посветена в дамско рицарско звание от Кралицата, съпътства Франк Томпсън през целия му студентски живот и военната му служба в различни места от театъра на военните действия, където и да се намира. Връзката между тях е дефинитивно известна. Въпреки развоя на взаимоотношенията им, в своята зряла възраст лейди Айрис Мърдок определено заявява, че нейната най-голяма любов в живота е бил забележителният Франк Томпсън.

Още от ранните си младежки години, Томпсън ясно заявява

своята обществено-политическа позиция

на антифашист. За това способстват както семейната среда, така и хората, с които общува. Някои от близките му приятели загиват като доброволци в Испанската гражданска война.

В поетичното си творчество Томпсън изразява както общия протест срещу съвременната му капиталистическа експлоатация, така също дава и чувствен изказ на кипящата млада душа. Основната линия в творчеството му е безусловната лична ангажираност към актуалните социално-политически теми. Този основополагащ заряд е виден, без да е необходим подбор и препращания към специфична тематика от творчеството. На това са подчинени дори съкровените му вълнения.

В поезията си изразява своето горещо негодувание, част от общия тон на английските интелектуалци по повод политиката на отстъпки на правителството на Чембърлейн пред фашистка Германия. Такова е и поведението му в приятелския кръг с хората, с които дружи.

Творчеството на Франк Томпсън е своеобразна поезия-мисия, противовес и отрицание на пропагандното майсторство на Лени Рифенщал. Облечени в поетични форми, изразните средства, които той използва, звучат в друга литературна тоналност. В тенденциите на западноевропейската поетика и британско възпитание. Неслучайно в своето поетично творчество Франк Томпсън се позовава на името на Гьоте.

В общия тон на изследванията, посветени на творчеството на Франк Томпсън, изследователите му отдават изключителна почит.

Наричат го герой.

С възхищение се ценят поезията и интелектуалните му качества. Утвърждава се като изключителна личност. В този тон е и дейността на Станфордския университет, където специално са канени преподаватели, за да изнасят лекции за живота и творчеството на Франк Томпсън. С подчертано уважение се представят високите му идеали и саможертвата за нашия народ в борбата против фашизма.

В убежденията и поезията на Франк Томпсън клокочи духът на времето и събитията. Те са еманация на образована комунистическа убеденост и в същото време привързаност към изконните християнски традиции. Интелектуално обосновани от западноевропейската му класическа култура и  образование. Освен всичко Франк Томпсън говори общо девет чужди езика, в това число и български език... Да, някои от качествата му не се покриват от по-сетнешните ни представи за идеологизирано личностно поведение, но такава е реалността.

През март 1941 г., преди да замине за Близкия изток като офицер от специалната разузнавателната част "Фантом", Франк Томпсън, заедно с Айрис Мърдок, посещава катедралата в Уестминстър, където Франк запалва свещ на Света Богородица.

По време на войната срещу фашизма житейският път на Томпсън е изпълнен с перипетиите на военните задължения и несгоди. На 21 януари 1944 година в качеството си на офицер от УСО (Управление за специални операции), е спуснат с парашут в района на Църна трава (Южна Сърбия), в погранична близост до град Трън. Така започва пътят му към България, в състава на 

британската военна мисия към ІІ Софийска партизанска бригада.

Придвижването на партизаните не е скрито нито за населението, нито за фашистките власти в България. В резултат на непрекъснати военни действия и стълкновения, на 23 май 1944 година, в близост до с. Батулия, бригадата е обкръжена и разбита. В плен попада цялата военна мисия, ръководена от капитан Франк Томпсън.

Отношението на победителите-фашисти към заловените е типичен израз на примитивизъм, диващина и варварство. Въпреки това обаче присъствалото на тези изстъпления обикновено българско население не скрива съчувствието и симпатиите си към високия англичанин, който говори български език, и към пленените партизани.

След дни на унижения и мъчения, на 16 юни 1944 година, Франк Томпсън и пленените му съратници са разстреляни, а тленните им останки са поругани, хвърлени в яма за умрели животни.

В примитивното си удивление победителите-фашисти са изненадани, че личните вещи на Франк Томпсън не съдържат оръжия и боеприпаси. Раницата му е пълна с речници, един от които с пробойна от куршум; записки на Франк Томпсън върху българския национален характер, преведен на английски език разказ на Йордан Йовков "По жицата".

В хронологията на последващите събития, след 9 септември 1944 година тленните останки на Франк Томпсън и разстреляните, през ноември по християнски обичай са препогребани тържествено и прочувствено. С искрена народна почит и преклонение. Същата, която е почувствана в нейния неподправен, автентичен вид от Франк Томпсън и която му дава основание в писмото до своите близки от април 1944 година да запише:

"...НЯМАМ НИКАКВИ НОВИНИ, ОСВЕН ЧЕ РАБОТЯ ТВЪРДЕ МНОГО. НАДЯВАМ СЕ НА НЯКОИ ОБСТОЯТЕЛСТВА И ИМАМ СЛАВЯНСКА КОМПАНИЯ, ЕДНИ ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ ХОРА В СВЕТА..."

Споделил още, че иска да има ферма за рози в Подбалканската долина и иска да стане най-обичаният англичанин в България. Последното му пожелание се превърнало в реалност!

Поклон пред личността на Франк Томпсън! Нека помним, че стремежът към свобода изисква много повече от празнословие и суета.