Изяде ли инфлацията доходите на българите

Наричат го „парична илюзия“ - объркването, което настъпва, когато се покачват доходите, с тях и цените, но цените на различните стоки и услуги се покачват в различна степен, та накрая потребителят губи представа колко всъщност струват парите. Това е отличен момент политическите предприемачи да сеят своите внушения. Напоследък в България се надига ропот: „Вдигнаха пенсии и минимални заплати, но по-високите цени изяждат всичко!“
Данните на Националния статистически институт не подкрепят подобен извод. Напротив, те говорят за съществен ръст на реалните доходи в България през последните 10 години и особено след 2021 г., независимо че инфлацията действително „яде доходи“. Между 2015 и 2024 г. номиналните доходи на българите са нараснали с внушителните 110%. Ако се приспадне инфлацията, остава 44.5% средно покачване на доходите, което е много висок резултат за период от 10 години, особено за страна, която не е в групата на крайно бедните.
За неспециалистите да обясня, че „номинални“ са онези доходи, които получаваме в банковата си сметка от работодателя или като пенсия. Когато от номиналните доходи извадим инфлацията за разглеждания период, резултатът се нарича „реални доходи“.
Нужно е още едно методическо уточнение. Колкото и да е странно 

въпросът „Какви доходи имаш?“ е труден за отговор 

Някои семейства взимат малко от рента, малко от наем, това-онова от заплати и пенсии, нерядко и от недеклариран труд. Когато анкетьорите питат хората за доходите им, те често не могат да пресметнат точно, или пък не са склонни да отговорят честно. По-надеждно е да се попита за разходите: колко домакинство харчи за храна, гориво, дрехи, лекарства и така нататък, и после от тези данни да се правят изводи за реалните доходи. И да има спестявания, те рядко са над 10% от дохода.
Данните на НСИ за разходите на домакинствата позволяват да се правят разбивки по социално-икономически групи. Разполагам с база данни за около 26 500 български домакинства, изследвани в периода 2015-2024 г. (данните са за 9 години, тъй като през 2020 г. НСИ не проведе изследване на домакинските бюджети в условия на пандемия).
Разделих домакинствата на 3 големи групи: с ниски, със средни и с високи покупателни способности. Критерият за това в коя група ще попадне домакинството е потребителският разход на един негов член през дадена година. (Всички числа, които цитирам тук, са изчислени с претегляне спрямо тегловите коефициенти, предоставени от НСИ).
Оказва се, че големият ръст на доходите - споменатите 44.5% за 10 години - се придружава от друга важна характеристика: доходите на най-долната третина от домакинствата се покачват най-бързо. Между 2015 и 2024 г. реалните доходи на по-бедните домакинства се покачват средно с 56.5%. Домакинствата в средната група добавят 42.4%, а домакинствата в богатата група - 39.5%.
Това от своя страна означава, че паралелно с ръста на доходите протича и намаляване на неравенството. Действително: през 2015 г. разликата в средните доходи на „горната“ спрямо „долната“ група е 81.4%. През 2024 г. тази разлика вече се е стопила до 61.7%. Имаме реално свидетелство, че неравенството на доходите в България, което е най-високо в Европейския съюз, започва да се понижава.
Важно е да се знае, че 

тези като цяло добри промени не са се случили стъпка по стъпка, 

капка по капка в течение на 10 години. Напротив. Данните на НСИ показват, че между 2015 и 2021 г. реалният ръст на доходите на българските семейства е 19.2%. След 2021 г., само за три години, реалните доходи скачат с 21.3%. Повтарям, това е реален ръст, който отчита ускорената инфлация през периода.
Още един щрих: между 2015 и 2021 г. доходите на „богатата“ третина растат по-бързо от тези на „бедната“. След 2021 г. тенденцията се обръща в полза на „бедните“ и „средните“: 30.5% ръст на реалните доходи на „бедните“ само за три години; 23.2% ръст на реалните доходи на „средните“; 14.9% ръст на реалните доходи на „богатите“. Тук засега ще се въздържа от оценки относно тези процеси, защото е по-важно статистическите данни да станат известни. По някаква причина, в официалните медии реалният ръст на доходите и намаляването на неравенството между 2021 и 2024 г. се премълчава.
Може би е така, защото прехвалената „стабилност“ между 2015 и 2019 г. е всъщност период на застой за националното развитие. Тогава инфлация нямаше – но нямаше и ръст на доходите за бедните хора, а всичко отиваше при богатите.

Да преминем сега към по-специфичен анализ: 

какви са разходите за храна на българските домакинства. Храната е най-важната разходна категория за средния български потребител, затова е твърде неприятно, че инфлацията при храните е по-висока от общата инфлация. Ако кошницата на Червената шапчица, в която има хляб, сирене и печена кокошка (статистиката изключва червеното вино) през 2015 г. е струвала 100 лева, през 2024 г. тя ще струва 172 лева. Между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2024 г. инфлацията при храните според НСИ е 74.8%.
Това, разбира се, е ужасно, но официалните данни показват, че българинът харчи все по-малък дял от дохода си за храна, и то не защото откъсва от скромния си залък. Средно през 2015 г. за храна са отивали 33% от доходите на българите, както и 40% от доходите на „бедната“ третина. През 2024 г. съответните проценти са 30% и 37.5%, независимо че цените на храните са се повишили толкова много.
Реалните разходи за храна на „бедните“ български домакинства са се повишили с над 23% за десет години, „средните“ са добавили 15%, а „богатите“ почти не са повишили реалните си разходи. Ако се отчете инфлацията, „богатите“ сега харчат за храна точно толкова, колкото и преди 10 години.
Но при „бедните“ е налице съществено увеличение. Ако работим не с реални, а с номинални величини, разходите за храна на „бедните“ домакинства са нараснали средно със 110%. Тук се намесва паричната илюзия: „Какво можех да си купя едно време с 10 лева, какво сега… Ограбиха ни!“ Фактът, че доходите ти изпреварват цените и можеш да си купиш една четвърт повече храна, като заедно с това ти остават повече пари за други неща, просто се пренебрегва.
Любопитно е в тази връзка, че домакинствата от „бедната“ третина в някои години, през 2022 и 2023 г., 

правят по-високи разходи за храна от „средната“

Обяснението за този странен факт е малко тъжно: години наред „бедните“ не можеха да си позволят да се хранят пълноценно и когато днес се виждат с малко по-големи възможности, са склонни дори да си угаждат.
Именно този факт позволява на хранителните магазини да завишават цените си далеч над производствените разходи. Някои „човеколюбиви“ български икономисти препоръчаха като лекарство срещу инфлацията да се отрежат новопридобитите доходи на бедните хора. Други вълци в овчи кожи искат да слагат тавани на цени и надценки. Световната практика говори, че най-верният начин за регулиране на цени е увеличаване на конкуренцията, т.е. повече национално производство.
Казаните тук думи и цитирани статистики противоречат на общия гневен тон сред българските коментатори и може да засегнат нечии чувства. Целта ми ни най-малко не е да внуша на някого, че сме „станали добре“. Далеч сме от това, което трябва да бъдем като народ. Безпристрастната статистика по-скоро трябва да ни убеди, че в България е възможно и по-нататъшно повишаване на доходите и намаляване на неравенството.

Фигура 1. Годишни потребителски разходи средно на домакинство, в лева

Фигура 2. Реални годишни разходи за храна на домакинствата, в лева

Бодил