ГЕРБ и продължаването на "Демократичния геноцид"

Проф. Ивайло Груев
Отава, Канада

За един чуждестранен наблюдател през последните няколко месеца българската преса прилича на "магическо огледало", отразяващо сюрреалистична политическа драма, по-близка до приказния свят на "Алиса в страната на чудесата", отколкото до един трезв, обективен обзор на политическия живот на средно голяма държава, членка на Европейския Съюз. Изглежда няма край "лавината от скандали" - серия от самозапалващи се с бензин българи, масови антиправителствени протести, безпрецедентно полицейско насилие, довели до падането на правителството, покушение срещу лидера на третата по големина политическа партия, излъчвано на живо по телевизията, нови "висини" на вулгарност на съвременната политическа "култура"... и последното незаконно подслушване на най-високо равнище (министри от управляващия кабинет). Това, без да споменаваме международните скандали, съдебни спорове (в Женева срещу българската държава е предявен иск за 1,3 млрд. долара заради прекратяване на изграждането на атомната електроцентрала в Белене. Логично е да се предположи, че всички споменати по-горе факти ще окажат влияние върху шансовете на ГЕРБ на изборите. Противно на това обаче, ако вярваме на резултатите от различни сондажи на общественото мнение, реалността е по-различна. Защо? По какво ГЕРБ е по-различен от своите десни политически предшественици СДС, НСДВ, които имаха повече от кратък флирт с избирателите, преди да се превърнат в бледа сянка, така да се каже "зомбита" партии от дните на възхода си?
Според мен два конкретни инцидента олицетворяват същността на сегашната политическа драма в България.
1) Безработният Венцислав Василев взема на заем 3 лв. от свой съсед, за да купи бензин и да се самозапали.
2) На 20 февруари 2013 г. (в деня на оставката на правителството на ГЕРБ), в 3 ч. сутринта бившият министър-председател Бойко Борисов отива в американското посолство в София (вероятно във връзка с оставката си). Българският президент Росен Плевнелиев научава новината същата сутрин от медиите.
Ако вземем тези факти като отправни точки, то следват няколко основни извода - в момента България е в икономическа криза с епични пропорции и дори тези, които искат да сложат край на живота си, не разполагат със средства да го сторят. Второто заключение е по-скоро риторичен въпрос към Борисов - откога действителният център на политическата власт вече не е в центъра на София, където се намират президентството, Министерският съвет, а се е преместил в уютния квартал "Лозенец", където се помещава посолството на САЩ? Отговорът на този въпрос би могъл да хвърли малко повече светлина върху популярността на ГЕРБ, въпреки безпрецедентната "лавина от скандали".
Причините не са толкова сложни. Като дясно центристка партия ГЕРБ прие много "know how" от стратегията и тактиката на водещата дясна политическа сила в САЩ, която, както твърдят някои, е неговият идеологически наставник. Също както Републиканската партия, така и ГЕРБ притежава

добре смазана, строго организирана и военно дисциплинирана PR машина

и също като при неговия ментор, същата тази PR машина знае, и най-вече е уверена, че може да продаде абсолютно всичко на всеки.
Този модел, за разлика от конвенционалната логика, работи. През последните 24 години наблюдавам как тази специфична марка на пропаганда създава "мозъчни цунами", наводнявайки медийното пространство на Съединените щати, както и това на традиционно либералната Канада с главозамайващи резултати на манипулация.
Простата истина за техния успех е, че  фактите, аргументите, данните, логиката нямат никакво значение, фантазиите обаче имат.
Фантазиите включват и измислени герои, лица, очевидно без всякакъв талант най-вече за обществена длъжност, без всякаква експертиза или професионализъм. Хора с недвусмислено посредствени интелектуални способности се превръщат за една нощ в "суперзвезди" и "спасители" на нацията, при положение, че могат да си позволят най-силния, най-ефикасния PR-екип. С тази стратегия могат да се избират (не само в България) политическите лидери, които имат една-единствена литературна референция - Винету, или въобще нямат такава. През 2008 г. САЩ почти избраха за вицепрезидент кандидат, който (това е публично достояние) нямаше представа, че Африка не е държава, а континент, и който не бе наясно с елементарни факти от Втората световна война (кой е съюзник и кой враг) и още по-смущаващо кои са противниците и съюзниците на САЩ днес: "Но очевидно ние трябва да стоим зад Северна Корея и нейните съюзници" (Сара Пейлин, на въпрос как би се справила с текущите военни действия между двете Кореи, интервю по радиошоу Глен Бек, 24 ноември 2010).
Дали случаят Сара Пейлин (сега коментатор във Fox News - ключов елемент от PR машината на Републиканската партия) е по-различен от този на Борисов? Същият сценарий - посредствен (може би прекалено посредствен) политик, който говори на езика на обикновения човек? Но какво стана с основните "стълбове" на либералната демокрация - отговорно и представително правителство, което електоратът, изпълнявайки гражданския си дълг, трябва да подбере и избере, la crеme de la creme - най-умните, най-компетентните и с най-високи етични ценности съграждани?
Тази традиция тихомълком бе заменена с утилитарния принцип - кой би бил най-лоялният, послушен и сервилен политик. В този контекст съмнителните етични стандарти се превърнаха в добродетел. Защо? Защото очевидно, в даден момент, някои много важни решения трябва да бъдат взети и то не задължително в интерес на избирателите.

Да се играе хазарт с националния енергиен сектор

е де факто да се играе с оцеляването на националната икономиката, но изглежда това не е толкова важно. По-важното е, че Westinghouse ще има изгоден договор. Да се жертва здравето на настоящи и бъдещи поколения, да се унищожи околната среда за години напред може и да не е добър вариант, по-важното обаче е, че Shevron ще реализира огромни печалби с разработването на шистов газ, както е дежа вю с българското злато и добре печелившата за наша сметка Dundee Precious Metals. Каква е логиката? Едно от най-искрените но и показателни изявления на Борисов бе, че като най-значим политически успех на своя мандат бе посочил спирането на два руски енергийни проекта.
Въпросът е как е възможно да избираме политически лидери, чиято политика не само че не защитава интересите на нацията, а съвсем явно обслужва чужди интереси? Избирайки подобни лидери, ние извършваме колективно самоубийство! Някой би възразил, че това не е съвместимо с демокрацията, с отвореното свободно общество, със свободната и достъпна масова комуникация. Споделям подобен скептицизъм само до известна степен. Ако известни икономически сили щедро са инвестирали в т. нар. информационно-развеселителна индустрия, която навремето се наричаше средства за масова информация, резултатът би бил тотално манипулирани избиратели (с абсолютно промити мозъци) и най-важното, блажено невежи. Тогава самата същност, както и цел на либералната демокрация - един рационален вот, основан на избора на добре информирани и образовани граждани, се превръща във фарс.
Свободните избори не означават автоматично демокрация - те означават просто мажоритарен вот, нито повече, нито по-малко. Какви резултати бихме имали, ако проведем свободни избори, в психиатрично заведение например? При положение,

 че сте успели да промиете мозъците, до степен на клинично състояние

разликата дали гласуването ще се проведе в съответната избирателна секция или в психиатрично заведение, е маргинален детайл, също както и разликата от резултата на гласуването.
 В този контекст какви биха били критериите за избиране на истинските, най-достойните "спасители" на нацията?
През последните 20 години в много отношения България е неузнаваема - достатъчно е да отворите която и да е българска публикация или да пътувате сред това, което е останало от провинцията, по-специално селата, където усещането е за един по-скоро пост-апокалиптичен пейзаж (удивително, без какъвто и да е било военен конфликт!), отколкото за страна от Европейския съюз, макар и в "период на преход". Преход към какво? България последва сляпо неолибералната мантра, основана на социално-икономическия модел на Вашингтонския консенсус,

който я превърна в страна от третия свят

Стремглаво спадане на жизнения стандарт, бедност - 30% от всички български домакинства вече са класифицирани като бедни в сравнение с едва 2% през 1987-1988 г., 13% безработица, растящо социално неравенство приближаващо се до латиноамериканския модел, криза в здравеопазването и образователната система, продължаващо беззаконие и корупция - всичко това са съставките на един токсичен "бульон", който неминуемо оказва тежко влияние върху здравето и оцеляването на българската нация.
ГЕРБ, който продължава да гравитира сляпо около неолибералния модел, предпочита да не коментира икономическите си резултати преди изборите. Дори в последните дни ГЕРБ все така настоява, че макроикономическата ситуация в страната е стабилна и много страни от ЕС завиждат на нашите икономически показатели.
Така именно се гради светът на фантазиите - човек не трябва да се доверява на разума си, на логиката си, на сетивата си и в крайна сметка да не се доверява дори на стомаха си.
Ето някои показатели, на които светът едва ли би могъл да завиди:
- Само един пример: "продължителността на живота" в България се нареждаше на едно от първите места по време на т. нар. "тоталитарни времена" - 19-о място през 1979 г., което се срина до шокиращото 115-о място през 2010 г. - след ивицата Газа, Суринам и Тайланд (Източник: CIA, The World Fact.)
- Според доклад на ООН социалната цена на прехода в България е една от най-тежките в цяла Източна и Централна Европа, а Световната здравна организация (WHO) твърди, че населението на България през 2050 г. ще бъде само 5,8 милиона, което означава загуба на 3 милиона души. Българската нация е действително на ръба на демографския срив. Според Bloomberg News България се нарежда на 4-о място в света сред страните с най-бързо намаляващо население. По данни на Евростат България е щ1 сред негативните демографски тенденции.
Ако ГЕРБ продължи със същата неолиберална икономическа политика, която доведе до това, което някои експерти определят като най-тежката демографска катастрофа на Европа в мирно време, съществува реална опасност в недалечно бъдеще по магистралите на България пътните знаци да не бъдат написани на български. Това ще е естествено. Защото освен малък брой лингвисти никой не чете мъртви езици.