Георги Търновалийски: Ситуацията с касовите апарати е патова

Георги ТЪРНОВАЛИЙСКИ е роден в гр. Раковски. Завършил е Търговската гимназия, а после икономика във ВИНС във Варна. Работил е няколко години като икономист в КЦМ. От основаването на данъчната администрация през 1991 г. работи в нейните структури, а през 2006 г. става директор на НАП в Пловдив. През 2010-2011 г. е зам.-кмет по евроинтеграцията и социалната политика в Пловдив. От октомври 2013 до май 2014 г. е зам. изпълнителен директор на НАП. През юни 2014 г. става зам.-министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски. Депутат от БСП в 43-о и 44-о Народно събрание. Зам.-председател е на комисията в НС по бюджет и финанси и член на комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

 "Очакването в хазната да влязат 500 млн. лв. повече приходи е нереално"

- Г-н Търновалийски, последните промени в Наредба 18 за отчитане на оборотите от касовите апарати бяха обосновани с годишни загуби за бюджета от 500 млн. лв. С новите изисквания тези пари ще влязат ли в хазната и ще бъде ли изваден на светло сивият сектор, както обещават управляващите?

- Проблемът с неотчитането на продажбите наистина е сериозен. БСП като политическа сила, отдавна заяви, че иска той да бъде решен. Недопустим и незаконосъобразен обаче е начинът, по който бяха направени промените. Резултатите вече виждаме - 7-8 месеца след приемане на поправките в Закона за митниците, с който бе изменен и Законът за ДДС. Те доведоха до съществуващия хаос. Така тръгна цялата каша. Защото, както много други закони в България, и тези бяха направени набързо. Заради многото такива случаи БСП е извън парламента. Промените не само минаха без дебати, но и бяха внесени от Менда Стоянова в нарушение на правилника - между първо и второ четене. Още тогава предупредих, че това ще доведе до проблеми и за бизнеса, и за администрацията, защото бяха направени без анализ. Те не отговорят на съвременните технологии. Представляват промени в хардуера, а има възможности за дигитални технологии. Има и редица други проблеми, които можеха да бъдат обсъдени, и затова отново се стигна до отлагане на срокове. Защото няма как тези изисквания да бъдат изпълнени от една голяма част от бизнеса, а и администрацията не е готова за тях.

- Дори с новите срокове?

- Новите срокове до 30 септември няма да бъдат изпълнени по отношение на софтуера за управление на продажбите. Очакваният ефект в хазната да влязат 500 млн. лв. е нереален. Години наред администрацията хвърля ресурс и усилия да контролира изпълнението на изискванията на Наредба 18. Всички сме чували, че през зимата на зимните курорти, а през лятото по морето обикалят данъчни екипи, които наблюдават обектите и контролират касовите апарати. С новите промени Министерството на финансите и НАП на практика заявяват, че не могат да се справят с тези проблеми чрез контрол. Това според управляващите налага промените в изискванията за касовите апарати, които обаче ще струват на българския бизнес около 400-500 млн. лв. Това ще облагодетелства бизнеса на 4-5 фирми в България и се прави редовно. Свидетели сме как на 2-3 години се променят изискванията за касовите апарати. Положението от 20 г. насам обаче е едно и също - неотчитане на оборотите. Песимист съм и не вярвам, че поредните промени ще доведат до отчитане на заявените 500 млн. лв. повече приходи в бюджета. БСП ще търси тяхното планиране и в следващия бюджет. Промените са направени и българският бизнес ще плати своите милиони за тях. Текстовете в наредбата обаче са неясни. Имаше много сериозни критики от бизнеса. От БСК дори заявиха, че ще атакуват текстове от наредбата в Конституционния съд и ще сезират европейските институции.

- Вие предвидихте много от проблемите, които възникнаха.

- Има въпроси, които съм задавал и пак трябва да бъдат зададени. Целта на тези промени е да бъдат осигурени повече приходи в бюджета, но защо те за пореден път са за сметка на бизнеса? Защо не ги плати държавата? Фирмите, които са на светло, отчитат своите обороти. А тези в сивия сектор, дори и да имат фискални устройства, отново ще търсят други варианти. Такива вече се появиха, НАП предупреждава бизнеса да не се свързва с фирми, които предлагат начини за заобикаляне на отчитането. Другият въпрос е защо на 3-4 години се правят промени в изискванията за касовите апарати.

- След като това, което се изисква, не е най-съвременното, възможна ли поредна смяна на касовите апарати? 

- Това е абсолютно сигурно предвид развитието на технологиите. От НАП заявиха, че няма повече да изискват смяна на касовите апарати, но пък и не били "женени" за хардуерната технология. Много скоро българският бизнес трябва да очаква нови изисквания, които да отговорят на развитието на технологиите. Защо тогава се въвежда такава хардуерна технология при толкова модерни дигитални технологии? Те са и по-евтини, и по-ефективни, и по-сигурни. След като години наред НАП прави кампании по морето и зимните курорти и отчита справяне със сивата икономика, защо днес имаме нови изисквания, които ще засегнат 170 хил. фискални устройства? Много фирми ще трябва да платят общо между 400 и 500 млн. лв. След като държавата иска да защити своите приходи, трябваше да намери по-модерен вариант и да дигитализира тази дейност за своя сметка.

- Какво очаквате след изтичане на сроковете - от бензиностанциите говорят за криза, бизнесът - за хаос.

- С удължаването на сроковете управляващите си осигуряват малко спокойствие в системата. През това време те ще продължат да преговарят и да търсят варианти за излизане от патовата ситуация, в която сами влязоха. Очаквам в този период да бъде променена наредбата, да бъдат направени по-изпълними изискванията. Но ефектът от тези промени ще бъде равен на нула. Защото това, че бизнесът, който е на светло, ще промени своите системи за отчитане на приходите, няма да доведе до допълнителни. Трябваше да се търсят варианти да бъдат обхванати тези, които не искат да отчитат продажбите си. А те, дори с новите изисквания, ще намерят начин да заобиколят закона. Въпреки тежките санкции в закона тези, които са на тъмно, няма как да бъдат наказани.

- Данъчните тъкмо се похвалиха, че тестовете на новата система са добри и могат в реално време да отчитат по 4 млрд. фискални бона, и сървърите на НАП се сринаха от 240 хил. Да очакваме ли други подобни случаи?

- Информацията, която трябва да върви към НАП, е огромна и опасността сървърите им да не се справят е реална. Под въпрос са връзките на касовите апарати с НАП и как ще издържат те, защото всичко става през интернет. И най-важното - какъв ще бъде ефектът. Как в НАП ще направят анализа и какъв ще е ефектът от него. Какво ще стане с информацията, която те събират. Ако само се налива в базите с данни, без анализ, това е напълно безсмислено. Трябва да има ефективност от това, което се прави, защото и усилията, и парите, които се хвърлят, са много.

- Сега пускат приложение, чрез което всеки по QR-кода може да провери дали плащането му стига до НАП. Ние ли сме тези, които трябва да следят за отчитането в НАП?

- Това е възможност всеки да провери плащането си и да участва в този процес, защото обектите са много. Но ме притеснява друго. Получавам фискалната бележка и искам веднага да проверя по QR-кода, но за това се изисква време. И ако веднага не се обработи информацията, ще тръгнат жалби към НАП. От това ще стане проблем, поне в началото. А когато няма обратна връзка, няма реакция от страна на администрацията, това ще накара и гражданите повече да не искат да участват в този процес, заради начина, по който се опитват да ги ангажират. Като идея не е лошо, но трябваше първо да бъде тествано и да бъде въведено на по-късен етап, когато системите на НАП работят. 

- Как ще коментирате последните акции на данъчните - едната огласена от самия финансов министър Владислав Горанов, с хорото и круизния кораб.

- Много е жалко сериозна и добра администрация, каквато е тази на НАП, с ресурса и специалистите, който има, да влиза в подобни акции. В последните години се измислят различни кампании, но не се преценява кое е ефективно. Всъщност точно до това ще се стигне с проверката на тези кодове - данъчните ще трябва да проверяват най-различни сигнали. И двата случая са действия по сигнал.

 Тези, които на място са правили проверка на т.нар. хоро, са били неподготвени. Трябвало е по друг начин да се действа. Като човек, който дълго време се е занимавал с контрол и с данъци, не мога да приема за нормални тези действия на НАП. За съжаление, те се лепнаха като петно на приходната агенция. Ръководството трябва да провери какво куца в селекцията и начина на проверките. Не са виновни проверяващите, а този, който ги е изпратил.

- Изглежда смешно при условие, че в страната стават данъчни престъпления за огромни суми.

- Приемам, че отклоненията при отчитането на продажбите от касовите апарати достигат сумата от 500 млн. лв. Има обаче и много по-сериозни проблеми, които излизат един по един. Години наред управляващите ни обясняваха, че са се справили с контрабандата и със сивата икономиката. Нали едни милиарди левове влизаха допълнително? За които ние много спорихме с тях, че не са милиарди от допълнителни приходи, от данъци, а са приходи от съвсем друг характер. Сега стана ясно, че това, което са твърдели, всъщност не е точно така. И изведнъж през тази година започнаха да се задържат групи, които се занимават и с контрабанда, и с източване на ДДС. А уж се бяха справили със сивата икономика, контрабандата и измамите. Всички действия, които водят до допълнителни приходи и справяне с пороците в системата, са важни. Необходим е обаче добър анализ и ресурсът да бъде насочван първо там, където са най-големите пороци и най-многото укрити данъци.