Гърците са платили за греховете на правителствата си

Пол КРУГМАН

В неделя Европа избегна куршума. Пращайки по дяволите много прогнози, гръцките гласоподаватели силно подкрепиха отхвърлянето на исканията на кредиторите от тяхното правителство. И дори най-ревностните привърженици на Европейския съюз трябва да изпуснат въздишка на облекчение.
Естествено, няма начин кредиторите да искат да видят това. Тяхната история, повторена многократно от бизнес пресата, е, че провалът на техния опит Гърция да бъде тормозена в мълчаливо съгласие беше триумф на ирационалността и безотговорността над технократските съвети. Но кампанията на тормоз - опитът за ужасяване на Гърция със спирането на банковото финансиране и заплахата от общ хаос, всичко това заедно с почти откритите усилия за изтикване от властта на сегашното ляво правителство - беше срамен миг в Европа, която твърди, че е убедена в демократичните принципи. Би било ужасяващ прецедент, ако тази кампания беше успяла, дори и ако кредиторите са имали право.
Само че те нямаха. Истината е, че самозваните европейски технократи са като средновековни лекари, които настояват за кръвопускане от техните пациенти - и дори когато тяхното лечение разболява още повече пациентите им, те държат на повече кръвопускане.
Гласуване "за" в Гърция би обрекло страната на още много години страдание при политики, които не са сработили и на практика, като се има предвид аритметиката, не могат да работят: икономиите вероятно свиват икономиката по-бързо, отколкото намаляват дълга, така че всичките страдания са безпредметни. Голямата победа на гласувалите "Не" поне дава шанс за избягване на този капан.
Но как да се използва едно такова измъкване? Има ли възможност Гърция да остане в еврото? И желателно ли е това в този случай?

Най-належащият въпрос касае гръцките банки    

Преди референдума Европейската централна банка прекрати техния достъп до допълнителни фондове, помагайки за паника и принуждавайки правителството да обяви банкова ваканция и контрол на капитала. Централната банка на страната сега е изправена пред неудобен избор: ако възобнови нормалното финансиране, ще бъде същото като да признае, че предишното замразяване е било политическо, но ако не го направи, това ще принуди Гърция да въведе нова валута. По-специално, ако не започнат да текат пари от Франкфурт (главната квартира на ЕЦБ), Гърция няма да има друг избор, освен да започне да плаща заплати и пенсии с неофициални длъжни документи, които де факто са паралелна валута - и които скоро могат да бъдат обърнати в нова драхма.
Да предположим, от друга страна, че централната банка възобнови нормалното отпускане на заеми и това успокои банковата криза. Това все още оставя открит въпроса как ще се възстанови икономическият растеж.
В провалилите се преговори, които доведоха до референдума в неделя, централният деликатен момент беше изискването на Гърция за постоянно облекчаване на дълга, за да бъдат отстранени надвисналите над нейната икономика облаци. Тройката - институциите, представящи кредиторите - отказа, въпреки че, както знаем, един от членовете на Тройката, МВФ, стигна до извода, че гръцкият дълг не може да бъде платен. Но ще преосмислят ли те сега, че се е провалил опитът за изтикване на правителството на левицата от властта?
Нямам представа - и във всеки случай

сега има силен аргумент

че излизането на Гърция от еврото е най-добрия от лошите опции. За момент си представете, че Гърция никога не е приемала еврото, че тя просто е фиксирала стойността на драхмата по отношение на еврото. Какво биха казали основни икономически анализатори да се прави сега? Отговорът кардинално би бил, че трябва да има обезценяване - нека стойността на драхмата да намалее, за да бъде насърчен износът и да се стигне до измъкване от кръга на дефлацията.
Естествено, Гърция вече няма собствена валута и много анализатори обичат да твърдят, че приемането на еврото е необратимо - в края на краищата всеки намек за излизане от еврото би довел до опустошителни действия на банките и до финансова криза. Но при положение, че банковата криза вече е налице, вече са платени големите разходи за излизане от еврото. Тогава защо да не се ползват облагите?
Ще проработи ли излизането на Гърция от еврото, както се случи с успешната девалвация през 2008-2009 г. в Исландия, или с изоставянето от Аржентина през 2001-2002 г. на политиката едно песо = един долар? Едва ли, но

помислете за алтернативите

Докато Гърция не получи наистина сериозно облекчаване на дълга, вероятно дори и тогава, излизането от еврото предлага само посока за приемливо бягство от безкрайния икономически кошмар. И нека да е ясно: Ако Гърция в крайна сметка напусне еврото, това не би означавало, че гърците са лоши европейци. Гръцкият дългов проблем отразява безотговорно отпускане на заеми, както и безотговорно взимане на дългове, и във всеки случай гърците са платили многократно за греховете на правителствата си. Ако не могат да вървят с общата европейска валута, то е защото тази обща валута не предлага отсрочка на страни в беда. Най-важното в момента е да се направи каквото трябва, за да бъде сложен край на кръвопускането.

БГНЕС