ГАНЧО ГЕНЧЕВ ЗАМИНАВА

Сава Кръстанов

Ганчо Генчев върви по разбитите плочи на тротоара, навел глава и упорито повтаря:
- Заминавам, заминавам за Мадагаскар, повече не мога да издържам в тази сбъркана държава!
- Ганчо, накъде си тръгнал? - спира го съседът Сидеров.
- Заминавам за Мадагаскар. Тук вече не се живее! Аз съм длъжник и ще бъда санкциониран, защото моя длъжник не ми се издължава! 
Генчев от три месеца не е получавал заплата. Поради тази причина е спрял изплащането ипотеката на гарсониерата, която купи от общината. По- надолу среща съученик от гимназията.
- О, Ганчо, как я караш?
- Не ме питай. Заминавам за Мадагскар, тук не се живее. Постоянно ми нарушават правата. Задръстват ми пощенската кутия с рекламни материали, без да ме питат. По мобилния телефон, пак без да ме питат, ми пращат съобщения да се включа в игри за милиони. Личните ми данни са в компютрите на всички монополисти.
На друг познат Ганчо нервно обяснява:
- Заминавам за Мадагаскар. Тук не издържам. Прекъсват филмите, мачовете, концертите и ме обстрелват с убийствени реклами. Онзи ден повърнах по време на вечеря заради реклама на лекарство за анален комфорт!
Ганчо Генчев преодолява всекидневните несгоди с мечтата да замине за големия, слънчев остров, далеч някъде сред Индийския океан. Беше превърнал малка, дървена кутия в касичка и от време на   време пускаше в нея по едно метално левче. Тъй като това ставаше доста рядко, кутията оставаше твърде празна и заминаването постоянно се отлагаше, но Ганчо не губеше надежда. Дните минаваха, а мечтата на Ганчо оставаше все така далечна. И въпреки кризата все още обаче можеше да пийне водка с приятели в "Синята писана". Обичаше точно тук Ганчо да обяснява разпалено как ще се махне от тази наша сбъркана България и ще поеме към Мадагаскар. И хората го разбираха, защото и те са на същия като него хал.
- Не ми се живее край тези корумпирани политици, не ми се стои вечно в пипалата  на Октопода! - ръкомаха Ганчо. - Постоянно ни промиват мозъците с чалга и тъпи реклами!
Обикновено, когато тръгва да излиза, Ганчо казва на жена си, че заминава за Мадагаскар. Тя, разбира се, е наясно, че Мадагаскар всъщност е "Синята писана" и го подсеща:
- Вземи си пари за път.
Взима Ганчо няколко от спестените за Мадагаскар левчета и поема към кръчмето. Само половин час след това на вратата се звъни. Съседът Сидеров го търси.
- Вече замина за Мадагаскар - отговаря жена му.
Сидеров кима разбиращо и също тръгва към "Синята писана"... Ех, мечти, мечти, дали някога ще станете реалност!