Френско-германското приятелство не е достатъчно

Зигмар Габриел,
Project Syndicate

Скорошното подписване на Договора от Аахен ни дава възможност да размишляваме как ролята на френско-германското партньорство в Европа еволюира, откакто двете страни за първи път сключиха пакт за приятелство - Елисейския договор - през 1963 г.

В сърцето на Договора от Аахен е план за формиране на Европейски съюз за отбрана. Това не е нова идея. Подобни предложения са дискутирани още през 1950 г., когато Съединените щати участваха в Корейската война. САЩ призоваха Западна Германия да бъде включена в орбитата на нова Европейска общност за отбрана. Но през 1954 г. формирането на отбранителен съюз - според плана "Плевен" и Парижкия договор - беше отхвърлено от френския парламент, който се страхуваше от прекалено голяма зависимост от САЩ.

И все пак по време на преговорите за Елисейския договор по-малко от десетилетие по-късно френският президент Шарл де Гол видя възможност да настоява за повече независимост на Западна Европа от САЩ. Така оригиналният текст на договора не споменава отношенията на Франция или Германия със САЩ, Великобритания, НАТО или други важни международни договори. Но този пропуск не остава незабелязан. Поддавайки се на натиск от страна на президента Джон Кенеди, германският Бундестаг добавя преамбюл, който настоява Франция и Германия да си сътрудничат тясно със САЩ и Великобритания. 

Новият език възпира плановете на Де Гол за установяване на западноевропейска противотежест на САЩ и в крайна сметка води до неразбирателство между Франция и Германия. Според доверения човек на Де Гол, Ален Пейрефит, френският президент се е оплаквал, че германците "се държат като прасета. Те се подчиняват изцяло на властта на САЩ. Те предават духа на френско-германския договор. И предават Европа." По-късно Де Гол описва поведението на Германия по това време като "най-голямото си разочарование".

Двустранна сделка за 27 държави?

Концепцията за европейска "стратегическа автономност" беше основен компонент на "голизма". Днес тя също присъства редовно в дебата за европейската интеграция и е централна във визията на Еманюел Макрон за реформа на ЕС. Целта на Франция днес е същата като през 60-те години, когато за пръв път се сдоби с ядрени оръжия: да освободи Германия и Европейския съюз от задушаващото влияние на Америка.

В следващите десетилетия недоверието на Де Гол към германците беше прикрито от тържества за Елисейския договор. Пактът бе постигнал привидно недостижимото: приятелство с "Erbfeind" - историческия враг - едва няколко години след като двете страни взеха участие в най-дивашката война, която човечеството познава.  

Като наследник на Елисейския договор, този от Аахен може да бъде представян като символ на френско-германското приятелство. Но германците не трябва да пропускат факта, че и двете споразумения предвиждат политическа стратегия, която е в разрез с дългогодишния подход на Германия да балансира приятелството с Франция заедно със силни трансатлантически отношения със САЩ и Великобритания.

С това не искам да кажа, че двата френско-германски договора са безполезни. Но влагането на прекалено много очаквания в идеалистичното "можем, заедно", Франция и Германия може да се окажат спечелили пирова победа за европейския проект.

В крайна сметка има причина да се тревожим как новият договор ще бъде възприет в другите европейски столици. На всеки поляк, италианец, грък или испанец, който прочете текста, може да се стори странно, че двете деца-отличници на европейската "многополюсност" подписват двустранен договор, изключвайки всички останали. какво стана с принципа на суверенност и равенство след всички страни членки на ЕС?

Освен това Франция и Германия виждат света различно. Докато интеграцията в западния либерален ред е заложена в германската конституция, френската външна политика се води от националните интереси на страната във всеки един момент. Договорът от Аахен, както своя предшественик,  скрива тези различни визии зад завеса от добри намерения.

Имаме нужда от повече от френско-германско приятелство

Елисейският договор символизира края на враждебността между Германия и Франция. Но с Договора от Аахен двете страни може би отидоха отвъд това. Заявеното им желание сега е да спрат вътрешното разцепление в ЕС. 

Със сигурност има задълбочаващи се разделения по въпросите на финансите и икономиката между Севера и Юга (както и между Франция и Германия). Западните страни членки се притесняват за върховенството на закона в източните, а тези в Северозапада искат борба с корупцията, организираната престъпност и слабото управление в Югоизтока. И точно по отношение на тези предизвикателства в Договора от Аахен липсва специфика. 

Макар европейският проект несъмнено да зависи от Франция и Германия, това не означава, че те сами могат да го запазят. Без подход, който е по-чувствителен към европейските им партньори, двете страни рискуват да оставят впечатлението, че се очаква или изисква единствено подчинение на френско-германската ос.

Но Франция и Германия имат различни интереси. докато Германия би подкрепила пълен обрат по "Брекзит", за да се запази вътрешният баланс в ЕС, Франция може да вижда в оттеглянето на Великобритания възможност за увеличаване на собствената политическа, икономическа и военна тежест в рамките на блока. Няма значение, че една "по-френска" Европа без Великобритания ще бъде по-слаба на международната сцена. Дори с две държави с ядрен арсенал, ЕС и така се смята от другите политически сили за политически пренебрежим. 

В свят на геополитически хищници ние, европейците, сме последните вегетарианци. Без Великобритания ще се превърнем във вегани и дори може би плячка. Това, което наистина е важно в такъв случай, не е "стратегическа автономия", а запазването на европейския суверенитет в бързо променящия се международен контекст. И Франция, и Германия трябва да се посветят на тази цел. Френско-германското приятелство е необходимо на Европа, но то няма да е достатъчно, за да гарантира нашето място в света.