01 Ноември 2020неделя03:54 ч.

Френски уроци по политическа драма

/ брой: 19

visibility 389

Доминик Моизи*
"Файненшъл таймс"


В навечерието на президентските избори Франция отново доказва, че несигурността е отличителен белег на демокрацията. Никой не знае кой ще стигне до втори тур. На този етап при предишните президентски избори през 2007 г. се знаеше, че най-вероятни съперници на финала ще са Никола Саркози и Сеголен Роаял. През 2012 г. все още имаме четирима сериозни кандидати - президентът Саркози, Франсоа Оланд, Марин Льо Пен и Франсоа Байру.
Саркози вече се държи като кандидат, макар че още не го е обявил официално. Не може да се изключи възможността в последния момент да реши да не се кандидатира за преизбиране, но това ще е изненадата на века. Невъзможно е и да се каже как ще се класират четиримата кандидати след първия тур. Кандидатът на Социалистическата партия Оланд излиза начело във всички проучвания на избирателните нагласи и преднината му пред Саркози се увеличава. Левицата не е печелила президентски избори, откакто Франсоа Митеран спечели втори мандат през 1988 г.
Условията са назрели за завръщане на левицата. Заради влошаващата се социална и икономическа ситуация в цяла Европа управляващите не разполагат с благоразположението на избирателите. В Испания се смени властта, в Гърция и Италия дойдоха експертни правителства. Саркози изглежда идеална жертва за една зажадняла за власт левица, прекарала дълги години в опозиция. Френският президент е отхвърлян не толкова заради управлението си, колкото заради същността си.
Дали страда от това, което френските коментатори наричат "синдрома Жискар", който би го превърнал във втория лидер на Петата република след Валери Жискар д'Естен, който е президент само един мандат? Той изглежда е загубил подкрепата на твърде много гласоподаватели. Тези от крайната десница, които привлече през 2007 г., вероятно ще се върнат при политическото си семейство - Националния фронт. Мнозина християндемократи центристи го изоставят от етични съображения. Не са му простили речта в Гренобъл от 2010 г., в която той заклейми ромите в явен опит да ухажва крайнодесния електорат. Никой не поставя под съмнение невероятната му енергия, но енергичността не може да компенсира провалената политика и липсата на смислена визия.
Може да е дошло времето на левицата. Обаче след труса от миналогодишния скандал с бившия изпълнителен директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, намерили ли са социалистите подходящия кандидат? Оланд се опитва да се представи като "нормален" кандидат, за разлика от работещия на много високи обороти Саркози. Французите обаче може да не са готови за алтернатива за човек, който като лични качества и стил прилича повече на церемониалните президенти от Третата и Четвъртата република. Саркози проведе невероятно ефикасна предизборна кампания през 2007 г. Оланд ще е късметлия, ако удържи пред такъв опонент в предизборните телевизионни дебати. Колебаещите се търсят алтернатива, а "третият човек" от изборите през 2007 г. Франсоа Байру отново е тук. Всъщност по-видим отвсякога. Умерените, които по морални причини няма да подкрепят Саркози или изпитват тежки съмнения за компетентността на Оланд, може да намерят подходяща алтернатива в лицето на Байру.
Четвъртият кандидат, Марин Льо Пен, е дъщеря на човека, който въплъщаваше крайната десница през последните няколко десетилетия. Тя смекчи антисемитизма на баща си и го замени с антимюсюлмански и антиимигрантски дневен ред. Изглежда, че дори ухажва някои еврейски избиратели, наблягайки на опасностите от "ислямофашизма". Тя преди всичко се стреми да привлече избирателите с ниски доходи, които преди десетилетия щяха да гласуват за комунистите, както и "страдащата средна класа", която е най-засегната от икономическата криза. Дали ще повтори постижението на баща си от 2002 г., когато той отиде на втори тур? Подобен сценарий не бива да се изключва. За разлика от Германия Франция изгуби рейтинга си "ААА". Париж изгуби и тазгодишните Олимпийски игри. Но когато става дума за политика, отстъпи, Америка - Франция е непобедима. Президентските избори през 2012 г. имат всички елементи на драматичен телевизионен сериал - персонажи, съспенс и абсолютна несигурност. Поне в това отношение останалия свят продължава да е засенчен от Франция.

_________________________

*Авторът е експерт от Френския институт за международни отношения.

Гърция затваря всичко, без магазини и училища

автор:Дума

visibility 201

Брутално нападение над църква във Виена

автор:Дума

visibility 347

Белгия затваря магазините, хората ще работят от вкъщи

автор:Дума

visibility 197

Над 800 са ранените при труса в Турция

автор:Дума

visibility 196

Датата

автор:Дума

visibility 237

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ