Фифи Шьобер - русенската Мона Лиза

Вече повече от 500 години човечеството продължава да се вълнува от прочутата картина "Мона Лиза" (Джокондата) на Леонардо да Винчи. Енигматичната усмивка на Джокондата, за която Пол Валери пише: "Усмивката на Джокондата не изразява никаква мисъл. Чрез тази усмивка тя казва: "Аз не мисля нищо, Леонардо мисли вместо мен", продължава да бъде обект на различни тълкувания.
Компютърни специалисти от Ню Йорк смятат, че Джокондата всъщност е автопортрет, на който художникът е запечатал младежките си черти на лицето. Сръбският художник Предраг Лукович Баджо нарисувал по една симетрична половинка от известната картина и по-късен автопортрет на Да Винчи и открил удивителна прилика в чертите. Специалистите от Лувъра категорично отхвърлят тези версии.

... и на фотографа Стефан Балаш

Така или иначе Джокондата си остана най-известната и скъпа картина, позната на света. Това я превръща в обект на безброй интерпретации, имитации и манипулации. Джокондата е любим образ на рекламните дизайнери. Виждаме Мона Лиза в дънки, да пие различни напитки, да вдъхва скъпи парфюми, да носи луксозни облекла и т.н. Големи майстори на четката също използват Мона Лиза за обект на свои творби. Особено известни са "Джокондата с мустаци" на Марсел Дюшан, "Джокондата с мустаци" на Филип Халман, която е със заострени мустаци като Салвадор Дали и с ръце, пълни с долари, и "Джокондата с ключове" на Фернан Леже.
Джокондата изкушава и фотографите, които отдавна се опитват да я преоткрият в образа на някоя тяхна съвременничка. Удивително сполучлив опит е постигнал преди повече от 100 години русенският фотограф Стефан Балаш. Портретът на русенската девойка Фифи Шьобер, дъщеря на търговеца Хуго Шьобер, получава широка известност. Виртуозната работа с фотоапарата, меката тоналност и деликатното преливане на полутоновете подчертават удивителната прилика на снимката с гениалния оригинал. Същевременно портретът има съвременно за времето си звучене, обагрено от нежност, грациозност и лирична топлина.

* * *
Стефан Балаш е един от най-добрите български фотографи. Роден е на 29 април 1885 г. в Нови Сад. През 1904 г. постъпва на работа при Артур Кулчар, притежател на фотоателиета. В един вестник прочита, че русенският фотограф Карл Курциус търси ръководител на фотоателието си. Той го откупува и след преустройство го превръща в едно от най-модерните за времето си. За по-добро осветление покривът му е стъклен. Балаш се утвърждава като един от най-талантливите български художник-фотографи. Той е признат майстор на фотопортрета и реставрирането на стари снимки. Умело използва оцветяването и най-модерните за времето фотографски технологии и техники. Фото "Балаш" бързо се прочува. Няма старо русенско семейство, което да не притежава портрет с неговия фирмен знак.