Фейлетонни щрихи на труда

Владимир Георгиев

Нека условно да разделим труда на държавен и частен, нищо че той е най-вече личен. Няма да споменаваме термина производителни сили, защото някои съвременни профсъюзни дейци го смятат само за марксически, сякаш това е достатъчно основание да е неуместен.

И така, държавният труд е този, който човекът полага, за да изпълнява функции и дейности, свързани с осъществяването на правомощията на държавния (и общинския) апарат. Това е труд в интерес на публичните задължения на държавата и общините да преразпределят обществените блага по такъв начин, че социумът да усеща грижата на държавата, която е създал. Проблемът е, че трудът за държава, която се е посветила на корупцията, е по същество неморален, противоконституционен, незаконен, престъпен. Държавните и общинските чиновници стават съучастници - като членове на политически партии, вместо да са просто наемници. Обстоятелството, че работят за заплата и по нареждане, не опровергава този факт - така са работили и в нацистките структури по време на войната. Ако не изпълняват задълженията си по начин, правещ допустими корупцията и грабежа, тези чиновници ще останат без работа в добрия случай. В по-лошия случай ще бъдат дисциплинарно уволнени и срещу тях ще бъде образувано досъдебно производство, за да знаят, че висят във въздуха.

Следователно, единственият начин да се съхраниш в клоаката на държавната или общинската администрация е 

като работиш по възможно най-услужливия начин

без да показваш форми на мислене или самостоятелност при вземане на решенията. При това е редно да показваш лоялността си и преклонението пред волята, която стои зад погрешните решения.

Държавата функционира зле благодарение на всеотдайната некадърност и доброволна продажност на чиновниците. Всъщност тук въпросът не е за неизбежността на нискочелието, а най-вече за неговата нравственост. Държавният чиновник е безнравствен човек без собствена воля и гръбнак. Неговото дефинитивно значение е да правоприлага злото, облечено с лош закон, за да пречи на суверена да реализира доброто.

Частен наричаме труда, полаган в недържавните и необщински формирования - предприятия и звена, в които преобладаваща е частната форма на собственост. Тук лоялността към държавата е неуместна и бива замествана от преданост към собственика и към собствеността изобщо.

Единственият култ е този към парите

и в тяхно име са позволени всякакви средства, включително престъпните. Незаконността е доброжелателен начин да се постигне бърза печалба и към това биват приучавани служителите. Собствениците не се интересуват от своя бизнес и производствените блага, които той създава, а от крайния резултат - материализирането на печалбата в лично облагодетелстване. Тук нещата не са се променили много от робовладелския строй насам, но често пъти са по-демократични от условията, при които се осъществява държавният труд. В корумпираната държава частният труд корелира с държавния по такъв начин, че да парализира всякакъв смисъл от труда изобщо - трудът не произвежда принадена стойност, а само я обслужва, за да бъде ефективно обсебена. Затова той не е особено ценен и високо оценяван.

Отчуждението на труда е предпоставка за корупцията и кражбата. Не е задължителна, но е необходима предпоставка.

Може още да се каже. Но има ли смисъл? Във всеки случай намирането на прилична работа се оказва трудна, дори непосилна задача за човек, който е решил да живее в хармония със собствените си представи за чест и достойнство. В същото време пазарът на труда и някои уж представителни работодателски организации твърдят, че липсват кадри - обаче такива, които да полагат своя държавен или частен труд при посочените по-горе условия. Формирането на този вид кадри преминава пред обезчовечаването на личността, а това се постига само след полагане на опорочен и обезсмислен от корупцията държавен или частен труд. Затова е основателно предположението, че безработицата - доброволна или принудителна, е единствената форма за реализиране на човешкия потенциал. Недостатъкът е, че това понякога води до психически разстройства, крайна бедност и дори смърт.