26 Юни 2019сряда04:48 ч.

Файтоните на самоукия майстор смаяли дори самия Форд

Роден край

Файтоните на Мито Орозов от Враца

Я си снеми капата, приятелю, поклони се и пожелай да се народят повече такива труженици

/ брой: 93

автор:Дума

visibility 287

Ще започна тези редове с написаното от Димитър Йоцов в книгата му "Културно-политическа история на Враца".

"Коларската промишленост във Враца е извънредно много развита. Неин родоначалник е Мито Орозов. Той е един рядък и оригинален човек, оригинален в смисъл на упорит работник, творец, надарен със силна воля и твърд характер, с прекомерно постоянство и трудолюбие. Мито Орозов започва житейската си одисея като чирак в железарската работилница на хаджи Ангел Д. Йоцов (баща на автора на тази книга), той минавал по турско време за най-добрия майстор железар. След освобождението на Враца хаджи Ангел Д. Йоцов се впуска в обществено, съдийско и политическо поприще. Школуваният в железарския занаят Мито Орозов открива самостоятелна работилница за железни изделия, по-късно за постройка на кабриолети, файтони и достигна със своето съвършенство производството да получи най-хубавите от комитетите при изложбите в Пловдив, Русе, Плевен и Лондон (Балканското изложение, 1907 г.)."

В пътните бележки на Алеко Константинов "София - Мездра - Враца", отпечатани на 7 март 1897 г., четем: "Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозов или по-вярно, самата личност на Орозов. Вас ист дас? - ще попита гордият столичанин... Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на господин Орозов и пожелай да се народят в България повече такива труженици. Орозов е един беден самоук, който от правене на врачански бастуни и табакери е достигнал да построи една фабрика, която днес той, с десетина работници изработва най-елегантните кабриолети и файтони. Всички машини и приспособления във фабриката са дело на неговите ръце. Днес цяло Врачанско е наводнено с коли и кабриолети от неговата фабрика. Едно пречи на напредъка му: капиталът му малък."

Преди няколко години в оригиналната музейна експозиция на забележителния в града Възрожденски комплекс, където са най-старата църква "Св. Софроний Врачански" и великолепният паметник на светеца Софроний, издигнат през 1899 г., можеше да видите и се насладите на отминалото време. Началото на врачанския тип коли: бричка, кабриолети и файтони, е поставено през 1883 г. от Мито Орозов и дърводелеца Исай Тошов. Петнадесет години след Освобождението на България, на Пловдивското изложение през 1892 г., Мито Орозов се представя със своите занаятчийски изделия. Златен медал и популярност придобива през 1907 г. с великолепните си колекции на Лондонското изложение. Произвеждани са от 90 до 100 возила в работилницата му до 1910 г. За всички изработвал свои каталози. В работилницата му е имало запомнящи се надписи, поставени на видно място:

"Познай себе си!"

"Сам си помагай!"

"С труд и постоянство се постига цел!"

"Без ред няма свят!"

Интересен е звучащият и днес с актуалния и с ново съвременно звучене "Правилник за чиракуването на учениците в коларницата". В тази пъстра с експонатите си експозиция е показан и Каталогът - изложени са образците на старото врачанско коларство.

Мито Орозов е бил зачитан с пословичното си трудолюбие и творческо увлечение от работниците и занаятчиите, на които безкористно е помагал. Още навремето този дръзновен човек е преценил, че 9-часов работен ден е достатъчен за работниците, както и за неговия успешен и печеливш бизнес. Помагал е с материални средства на хората да усвояват занаята, да стават проспериращи и изкусни майстори.

Личност с европейски знания и манталитет. Поддържал е живи и постоянни връзки с австрийската фирма "Винтер". Популярният и големият за времето си Хенри Форд е търсел допир и връзки с Мито Орозов. Знаменитият банкер Атанас Буров пише за онова време: "Едно е да те вози селска талига с дръгливи коне, друго е да се возиш във файтони-каляски на г-н Орозов от Враца".

Роден през 1859 г. в семейство на беден кожухар, краят на живота му идва, когато е на 63 години. На 30 септември 1923 г. мощен барутен взрив на намиращия се наблизо военен погреб от снаряди отнесъл в руини прочутата работилница заедно с намиращия се по това време в нея собственик. Намерили Мито Орозов три дни след избухването на двата големи склада, близо до железопътната гара.

От висококачествената продукция на Мито Орозов се е възхищавала цяла България. И хората са го славели като сърдечен човек и индустриалец, като активен обществен и културен деец. Двадесети век във Враца и страната ще остане с любопитни и интересни неща. Сред тях и с файтоните на Мито Орозов. В човеколюбивото читалище "Развитие" ще си спомнят и ще го благославят за съпричастието му в учредяването на читалищното дружество през 1884 г. Оставил е ярки и непомръкващи следи като активен сътрудник в дейността на врачанската Популярна банка. През 1911 г. е бил депутат в Петото Велико народно събрание.

Музеят на Мито Орозов във Враца, единствен в страната, е най-доброто доказателство, че името на големия индустриалец не е забравено. Умните хора днес казват, че врачани скочиха от модерните файтони на Мито Орозов и масово и шумно се качват в пътуващите от години тролеи!

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 120

Очаква се реколтата от пшеница да е 5,4 млн. тона

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 120

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 74

/ брой: 120

Страхотни жеги обхващат половин Европа

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 79

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 213

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 93

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ