29 Март 2024петък14:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Юбилей

Фауната и флората на България под лупа

За 130 години княжеската колекция се развива до модерния Национален природонаучен музей при БАН

/ брой: 71

автор:Деси Велева

visibility 166

Има едно място в София, където всеки може да види милион и половина животни, растения и минерали от 70 000 вида, събрани от цял свят. Няма как да става дума за истинска зоологическа градина, но в центъра на града действително е събран своеобразен зоопарк от препарирани животни и хербарии, с които досег е имал почти всеки столичанин поне един път в живота си. Различни помещения и сгради на бул. "Цар Освободител" вече 130 години съхраняват уникални представители на живата и неживата българска и световна природа. За този дълъг период стотици учени дават своя принос, за да се превърне малката княжеска колекция от бозайници, птици и пеперуди в институцията, наречена Национален природонаучен музей при БАН. 

От пеперудите на княз Фердинанд до късчето от Марс

Точно преди 13 десетилетия известният с интереса си към естествените науки княз Фердинанд показал личните си колекции от пеперуди, бозайници и птици, с което поставил началото на Княжеския естественоисторически музей. През 1898 г. заработила й лабораторията, в която се извършвала обработката на животните и растенията, някои от които са запазени и днес. 

Нова сграда за експонатите е построена през 30-те години на ХХ век от цар Борис III на мястото на сегашния природонаучен музей. Двамата учени с особен принос към работата на институцията са акад. Иван Буреш, който е уредник и директор между 1914 и 1959 г., и акад. Иван Костов, минералог, по времето на който музеят става национален. От 1993 до 2005 г. директор на музея бе известният политик, зоолог и биоспелеолог, изследовател на над 700 пещери Петър Берон. 

Днес природонаучният музей може да се похвали не само като най-стария у нас, но и като най-богатия на Балканите. Той привлича хиляди посетители годишно. През 1990 г. се сдобива и с палеонтологически филиал в Асеновград, чието начало е поставено от сбирката на Димитър Ковачев и негови ученици. Сега там има над 35 000 фосила. 

През последните години колекцията на музея се обогатява с африкански животни, дарени от д-р Краснодар Иванчев от Швеция, както и с парченце от Марс... То пък е подарено от Оксфордския университет на руския княз Никита Лобанов-Ростовски, който по-късно го дарява на музея. Парчето е било от метеорит, паднал в Сахара и пропътувал 225 милиона километра между двете планети. 

Македонският мастодонт и предчовешките хоминиди

Работата на учените обаче съвсем не е само да пазят, изучават и разказват за вече събраните ценни колекции на музея. Те пътуват и активно участват в различни проекти у нас и в чужбина. През последните години са се включили в програми за изучаване на кавказкия леопард в Южен Азербайджан, на пещерната фауна в Източен Туркменистан, в експедиция за изучаване на безгръбначните животни във Виетнам, изследвания в Армения, Казахстан, Словения. Един от големите проекти е съвместен с македонските учени. Палеонтологичните разкопки край Долни Дисан, Неготинско, са разкрили всички останки от мастодонта херолофодон, като изследователите могат да се похвалят с най-пълната до момента находка на този вид. Откритият скелет ще бъде изложен в Природонаучния музей в Скопие. Българските учени са участвали и във вече добре известния проект, при който бе намерен неизвестен бозайник - непознатата досега къртица живее само в района на Странджа. През последните години наши изследователи са преоткрили и изчезнал за света от 30 години вид риба в българските води на р. Дунав - Romanogobio antipai. А нов научен проект, финансиран от фонд "Научни изследвания", ще проучва произхода, формирането и опазването на безгръбначната фауна на Балканския полуостров. Научните колекции на Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН са признати за част от стратегическата европейска научна инфраструктура.

Най-големите открития на учените от музея обаче, за които ДУМА съобщи още преди няколко години, са резултат от проекта "В търсене на най-късните предчовешки хоминиди в Eвропа, на първите предчовеци и проучване на средата им на живот", който се ръководи от директора на музея проф. Николай Спасов. В две статии екипът му аргументира становището, че най-ранният представител на предчовеците не е в Чад. В рамките на проекта в Гърция и България са открити две находки с възраст съответно от 7,175 и 7,24 млн. години. Това прави Източното Средиземноморие най-вероятния район на поява на хоминидите, а не екваториална Африка, както бе прието досега. Окончателните резултати от работата не са обявени, тъй като находките са в процес на изследване, обяви самият проф. Спасов. 

Загубите на миналото и победите на бъдещето

Наред с успехите си през последните години екипът на музея отбелязва и големи свои загуби. Преди близо три години в катастрофа в Гърция загинаха учените доц. д-р Николай Цанков и Андрей Стоянов. Двамата работеха в отдела "Гръбначни животни". Българските учени са участвали в общ проект по изследване на земноводни и влечуги в Гърция малко преди инцидента. 

Другата тежка загуба за учените бе на техния колега Боян Петров - зоолог, еколог, спелеолог и алпинист. Той бе участник в над 50 проекта за оценка на животинското разнообразие в национални и природни паркове, автор на десетки експертни оценки, научнопопулярни статии и пътеписи, както и координатор на Центъра за изследване и защита на прилепите към музея. Той изчезна през май 2018 г. при опит да изкачи връх Шиша Пангма. 

Отбелязвайки загубите в миналото, учените уверено вървят към успехите си в бъдещето. Голямата им надежда е музеят да се надгради и в буквален, и в преносен смисъл. Директорът проф. Спасов отдавна планира да се издигне пети етаж на сградата, в който на 400 кв. метра да се разгърне зала "Еволюцията". Идеята е в нея да се представи древният живот по нашите земи и Европа - с българските динозаври и гигантите на палеогена, когато Балканите са приличали на днешна Африка. Всичко може да бъде направено, стига някак да се преодолее вечното недофинансиране на науката и неглижирането от страна на държавата, съпътстващи я вече 30 години.   

Звездното минало на Националния природонаучен музей и плановете за бъдещото му развитие бяха представени от проф. Спасов на тържествено събрание в голямата зала на БАН преди дни в присъствието на много учени, изследователи, студенти и гости. Приветствие за юбилея изпрати президентът Румен Радев, а празникът приключи с класически концерт. 

Експонатите в музея са над 1,5 милиона - животни, растения и минерали. Най-много на брой са пеперудите - 50 000. Птиците са повече от 15 500 и са от 1500 вида. Тук е и една от най-големите колекции в Европа на скелети на пернати. 13 000 са рибите, толкова са бозайниците, а земноводните и влечугите са 12 000. Растенията наброяват 5000, като немалка е колекцията от лишеи. От минералите се съхраняват 14 000 образци от 1100 вида, събирани в 94 държави. Те са 25% от известните видове в света. 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ