Евросъюзът не посмя да се отлепи от Америка

Европа не посмя да се пусне от полата на Америка (или "дълбоката държава") и да закрачи сама по широкия друм на геополитиката. Такова впечатление оставиха редица трансатлантически събития след президентските избори в САЩ, чийто кулминация бе срещата на върха на ЕС. Още преди Джоузеф Байдън официално да бъде признат за новоизбран президент, по телефона му се обадиха лидерите на Европейския съвет и на Еврокомисията Шарл Мишел и Урсула фон дер Лайен, които изразиха готовността на ЕС да действа заедно със САЩ на международната сцена след Тръмп. Обаждането обаче прозвуча слугински: Европа да действа не толкова заедно, колкото под крилото на САЩ. И това го направиха представители на един континент, чийто цивилизационен принос е в пъти по-голям от този на Америка. Последваха два работни документа на Европейския съвет и на Еврокомисията за бъдещото развитие на трансатлантическите отношения. Шарл Мишел смята, че ЕС трябва да предложи на САЩ единна политика спрямо Русия, Иран, Китай, Турция и други държави. От документа пък на Еврокомисията  става ясно, че Европа сляпо залага на идеологията: партньорството ЕС-САЩ се нуждае от "поддържане и обновяване", за да може демократичният свят да отстоява своите интереси срещу "авторитарни сили" и "затворени икономики, експлоатиращи отвореността, от която зависят нашите собствени общества". Последва и заключителната декларация на Европейския съвет, където се казва, че "участниците в срещата на върха заявиха за намерението "да възстановят амбициозният съюз със САЩ" и активно да развиват отношенията с новата администрация "в отговор на глобалните предизвикателства". 

И ако амбициозният съюз по такива предизвикателства като КОВИД-19, икономическото възстановяване, климата и търговията изглеждат криво-ляво приемливи от общочовешка гледна точка и ако по тях ЕС може от време на време да се пусне от полата на Америка, не така стоят нещата с такова предизвикателство като сигурността и запазването на мира. Не е ли малко налудничаво да възстановяваш съюз с една държава, която след Втората световна война е водила повече войни и конфликти от повечето, (ако не и всички) авторитарни държави? И след поразиите й във Виетнам, Афганистан, Ирак, Украйна, Сирия или Либия. А сега води нова, хибридна война срещу Русия, само защото тя не дава Западът да я ограбва и иска равноправни отношения с него. Китай ли е затворената икономика, дето широко отвори вратите си за чуждия капитал и вече е открит за изгодни опции към други част на света? И той ли експлоатираше "отвореността, от която зависят нашите собствени общества", или те експлоатираха евтината му работната му ръка?

От срещата в Брюксел стана ясно, че Европа не смее да се пусне от полата на Америка, за да се справи, примерно, сама с гръцко-турския спор за Източното Средиземноморие. Нито пък да отслаби санкциите срещу Русия. Преди това тя се вкопчи още повече в полата, след като прие закона "Магнитски" за нарушенията на човешките права, а и се впусна в нова атака срещу Русия, Китай и други със заканата да разработи санкции заради уж дезинформация относно коронавируса. Европа се кълне в такава ценност като добросъседството, но го заряза срещу най-големия си съсед Русия и всички знаем, че така слугуваше на Америка, с която изобщо не са комшии.  

Всичко това няма как да не засегне и страната ни, то вече я засяга. Енергийните проекти с руско участие са все още под въпрос, макар да са с неоспорима полза за мизерстващата ни икономика. От Брюксел искат да се затворим за китайските инвестиции. Под натиска на САЩ Европа ще засилва хибридната конфронтация с Русия в Черноморския регион, което крие рискове страната ни да се окаже въвлечена и дори потърпевша от военни инциденти. Виждаме, че Европа не смее да се пусне от Америка и по справедливите ни искания към РС Македония.  

Наскоро руският външен министър Сергей Лавров обобщи на форум в Москва, че Европа изостави претенциите си да бъде един от центровете в многополюсната система и изцяло ориентира външната си политика към САЩ. Европа не се ли връща към Студената война? И не се ли залъгва, че ще се движи напред, превключвайки на задна скорост?