Европейските фондове до 2020 г.: поглед в аванс

До 1 януари България трябва да подпише с Европейската комисия споразумение за това за какво и как ще харчи европейските фондове през следващите седем години. Споразумението е една от новостите в европейското финансиране, които трябва да направят харченето на парите по-ефективно и по-пестеливо. За първи път Брюксел иска конкретни ангажименти за свършена работа от правителствата. Целите, за които ще могат да се харчат европейските средства, не бива да се отклоняват от тържествените обещания, записани в стратегията за развитието на Европа до 2020 г.: създаване на работни места, повишаване конкурентоспособността на икономиката, по-чиста природа и по-пестеливо разходване на енергия.
България ще получи 15,4 млрд. евро от бюджета на ЕС за 2014-2020 г. Малко повече от 7 млрд. от тях са за политиката за сближаване и харченето им ще се управлява тъкмо от партньорския договор.
Какво пише в споразумението между Европейската комисия и България
Заради изоставането си в иновациите (на последно място в ЕС) още с първата цел България обещава да свърже устойчиво научните институти и бизнеса, да насърчава фирмите да внедряват изобретения и модерни технологии. Последна и в информационните и комуникационни технологии (повече от половината българи не ползват интернет), София разчита да получи европейски средства за дигитализиране на управлението, включително работата на администрацията и здравеопазването.
Повишаването на конкурентоспособността на малките и средни предприятия ще става чрез стимулирането на нови бизнес идеи, внедряването на технологии и пускането на пазара на изобретения и продукти, резултат от научни изследвания. По друга тематична цел от еврофондовете ще се финансират проекти за производство на енергия от възобновяеми източници, както и за подобряване на енергийната ефективност, за саниране на административни сгради и частни домове. За адаптация към климатичните промени (България ще е сред най-засегнатите) ще изработваме модели за прогнозиране и оценка на рисковете от природни бедствия, както и организация за справяне с последствията от тях.  Строителството на транспортната инфраструктура ще продължи, но усилията ще бъдат пренасочени към изграждане на интегрирани транспортни мрежи с интермодални връзки.
Заради високите нива на безработица Брюксел настоява европейските пари да работят за увеличаването на работните места, борбата с бедността и за модернизиране на образованието. По линия на насърчаване на заетостта (безработицата у нас е над средната в ЕС) европейските средства ще се използват за реформиране на пазара на труда - една от най-спешните задачи пред България според ЕК, и за настройване на образованието към нуждите на пазара на труда. Инвестициите в борбата с бедността ще отиват за подобряване на социалните услуги и за интегриране на маргинализирани общности. Брюксел смята, че е нужно да се работи повече и за повече прозрачност и почтеност на администрацията.
От какво ще зависи финансирането
Споразумението за партньорство е обвързващ документ и парите ще идват само ако ангажиментите се изпълняват. Затова е много важно какво точно ще бъде договорено. Брюксел поставя няколко типа условия. Предварителните са свързани с прилагането на европейското законодателство. Страна, която иска да инвестира европейски пари в управлението на водите например, трябва да възприеме изцяло екологичното законодателство на съюза. Ако обещанията не бъдат спазвани, парите могат да бъдат замразени или отнети. Това вече се случи на Унгария.
Освен това 5% от парите за сближаване ще бъдат заделени в резерв. Той ще се разпределя само между държави и региони, отличници в усвояването на средства. За първи път за отпускането на пари от структурните фондове се поставят и условия, свързани с финансовата дисциплина, като Брюксел си запазва право да диктува мерки в страните с финансови затруднения.
Няколко месеца преди приключването им преговорите на България с Европейската комисия не са основание за особен оптимизъм. Предишното правителство е внесло проект, служебното го е актуализирало, с ангажименти по всичките 11 тематични приоритета, записани в типовите договори на Брюксел, разпратени до европейските столици. Вместо да избере няколко цели и да концентрира усилията за постигане на видими резултати, досегашната стратегия е построена на принципа, че страната трябва да догонва едновременно по всички линии. Все още предстои да си изясним и какви приоритети ще се финансират от националния бюджет извън европейските фондове. Целта не бива повече да е европейските пари просто да бъдат похарчени. Средствата от ЕС трябва да бъдат допълнителен, а не основен източнтик на финансиране на националните политики в изпълнение на общоевропейски цели.