Европейската солидарност към нуждаещите се отнася и до самите държави членки

Илияна Йотова,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите в Европарламента

Темата за сирийските бежанци се превърна във водеща за политическия дневен ред на много държави членки през изминалите месеци, превръщайки се в един от най-сериозните проблеми на Европейския съюз като част от глобалния свят на ХХІ век. За някои от страните обаче, като България, които се явяват външни граници на съюза, това важи в най-висока степен, тъй като те първи поемат хилядите бедстващи бежанци, бягащи от бушуващата вече три години гражданска война в Сирия. България е страната членка, в която има

най-бързи темпове на нарастване

на бежанската вълна, свързано със ситуацията в арабската държава. Според Генералната дирекция на вътрешните работи на Европейската комисия,  броят на търсещите убежище и бежанците в България е нараснал с шокиращи темпове - от 1700 души през 2012 г. до повече от 11 200 души до настоящия момент. Разбира се, ако вземем абсолютната бройка на всички бежанци от всички засегнати други държави в ЕС, нашите числа не са най-големите, но тези бързи темпове са достатъчно обезпокоителни и крият много рискове след себе си. Освен това, нека не забравяме, че България е най-бедната страна в Общността, където близо 60% от българите живеят в риск от бедност и социално изключване. Ето защо бежанският въпрос тревожи все повече и повече гражданите в България и цяла Европа, и политиците не могат да останат безучастни. Като евродепутат и член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, взех участие в току-що състоялото се от 20 до 22 януари посещение в България на делегация от ЕК, чиято цел бе да се направи

оценка на ситуацията на

търсещите убежище лица и бежанците, с най-голям фокус върху пристигащите от Сирия. По време на посещението се срещнахме с  представители на различни български власти, сред които и министърът на вътрешните работи, председателят на държавната агенция за бежанците, депутати от Народното събрание, представители на Върховния комисариат за бежанците на ООН и Европейска служба за подкрепа в областта на убежището. Посетихме и бежанските центрове във Военна рампа, Харманли и Пъстрогор. Оценките, направени по време на посещението, ще включим в доклад на Комисията за граждански свободи, който след това ще се обсъди на пленарно заседание на ЕП. Следващата стъпка ще бъде да проведем политически дебат с Европейската комисия по темата, в търсене на начините за поделяне на отговорността от всички държави членки в така създалата се кризисна ситуация със сирийските бежанци.
Делегацията като цяло направи положителни изводи за стъпките, които България предприема за справяне с миграционния натиск. На специалната  пресконференция, която аз и моите колеги организирахме след приключването на посещенията, председателят Франк Енгел (ЕНП) заяви, че е очевиден напредъкът в стремежа на страната ни да спазва европейските изискванията по отношение на приема на бежанци. Стана ясно също така, че въпреки

предварителните очаквания

обработката на молбите за предоставяне на статут отнема също толкова време, колкото и в  някои други държави членки. Допълнително, като едно от заключенията на делегацията, българската полиция активно се бори с трафика на хора и полага максимални усилия да разграничи бежанците от други нелегални имигранти, които биха представлявали потенциална заплаха за страната ни.
Част от заключенията посочиха също, че към настоящия момент някои от дейностите, свързани с организацията на бежанците у нас, се извършват от международни и неправителствени организации. Така например по време на посещението на делегацията стана ясно, че от Върховния комисариат за бежанците на ООН организират предлагането на топла храна в някои от бежанските центрове в страната и финансират ремонтирането на някои от сградите, а така също и построяването на перални и кухненски помещения в някои от центровете. Въпреки това, според Франк Енгел, е реално да се счита, че до няколко месеца българските власти ще могат да извършват тези дейности и самостоятелно.
В процеса на подготовката на Комисията за предстоящата делегация в България, ние организирахме и предварителна среща в Брюксел, където се срещнахме с представители на Генералната дирекция на вътрешните работи и Генералната дирекция за хуманитарна помощ и гражданска защита на Европейската комисия, Агенцията на ООН за бежанците, Европейският съвет за бежанци и изгнаници (ECRE), Международната организация за миграция (IOM), Амнести Интернешънъл и Доктори без граници. На тази среща стана ясно например, че до септември 2014 експерти на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището ще помагат за справяне със ситуацията с бежанците в България. След изтичането на този срок би могло да се създаде нов план за подпомагане, както например са направили за съседна Гърция - след изтичането на проект Гърция 1 е започнал проект Гърция 2, който отново е планиран да помага за справяне на ситуацията с бежанците в страната, но този път от различна гледна точка и нагоден според малко по-различната ситуация в страната.
По време на посещението на делегацията на България стана ясно още, че в момента в Европа 2500 служители на EASO провеждат обучения в различните държави членки. Обученията са интензивни и обхващат различни аспекти, свързани със спецификите на всяка отделна държава и нейната ситуация. Идеята е, чрез тези обучения да се придобият знания, които да помогнат да се разрешават проблемите за в бъдеще. Например - обучават се преводачите, които работят с бежанците, като специално внимание се обръща на
разликите в културите и бита между приемащата държава и пристигналите бежанци. Голяма част от тези материали са преведени на български, което ще бъде

ценен инструмент за подпомагане

и на българските власти.
В контекста на бежанския проблем по време на делегацията засегнахме и темата за затворения кръг, в който попада България в момента - разкъсвана между изискванията на Европейския съюз за лесен достъп до границите й, от една страна, и тези за приема на България в Шенген, а именно - силно охранявани и укрепени граници и сложна техника за тяхното наблюдение и охрана. Членовете на Комисията изказаха загриженост за положението на страната ни и изразиха надежда този проблем да намери практическо разрешение в най-близкото бъдеще.
През изминалата година кризата със сирийските бежанци играеше ключова роля на европейската сцена. Във връзка с така създалата се ситуация Европейският парламент прие нови правила за даване на убежище, някои от които следва да влязат в сила едва през втората половина на 2015 г, други - от началото на 2014-а. Те предвиждат единни процедури и срокове за обработка на исканията за убежище, както и гарантират основен набор от права на търсещите убежище в ЕС. Един от новите регламенти е тъй нареченият Дъблин II (604/2013), който официално започва да действа от януари тази година. Регламентът се отнася за всички лица, които подадат молба за международна защита, без разлика дали молбата е за убещище или за субсидиарна закрила. Дъблинският регламент установява критериите и механизмите, които определят държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство. Казано накратко - ако един гражданин влезе в Европейския съюз през границите на една държава членка и след това се придвижи към друга незаконно, той следва да бъде върнат в държавата от ЕС, в която е влязъл първоначално. Изключително важен член се явява чл.33, който се отнася до механизма за ранно предупреждение, подготвеност и управление на кризи. В началото на януари тази година
 
Агенцията на ООН за бежанците

излезе със специален доклад за ситуацията на търсещите убежище и бежанците у нас, заключвайки, че пребиваването на търсещите убежище и бежанците в България представлява реален риск от нечовешко и унизително отношение и препоръча спирането на Дъблинския регламент и връщането на търсещите убежище и бежанците обратно в България поне до април 2014 година.
 В Европейския съюз живеят все повече хора, които пристигат отвъд неговите граници... Някои бягат от военни или природни действия и политически преследвания, други просто търсят едно по-добро бъдеще. Изключително важно е да не обръщаме гръб на тези, изпаднали в беда, които се обръщат към нас за помощ и търсят някой да им подаде ръка, когато се намират в тъмнина и безизходица. Но също така е необходимо да се помни, че европейската солидарност към нуждаещите се отнася и до самите държави членки, които са в беда и затова не трябва да се допуска страните, които са подложени на най-силен натиск от бежанските потоци, сами да трябва да се справят с бремето и отговорността на хилядите човешки животи, които пристигат на границите ни всеки ден.