29 Март 2024петък17:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Европа не е готова за новия световен ред

Противоборството между САЩ, Китай и Русия предвещава враждебно бъдеще, предупреждава Мюнхенският доклад

/ брой: 30

автор:Дума

visibility 1688

Дойче веле 

Нова епоха на съперничество между големите световни сили като Китай, САЩ и Русия поставя света пред непредсказуемо и по-враждебно бъдеще, изтъкват домакините на Мюнхенската конференция за сигурност, цитирани от Ройтерс.

Озаглавен "Големият пъзел: Кой ще събере парчетата?", техният доклад има за цел да определи дневния ред на лидерите на ежегодната среща на Мюнхенската конференция за сигурност. Всяка година през зимата в столицата на Бавария се събират десетки световни лидери, военни и експерти, за да обсъдят въпросите на сигурността. От 2015 г. Мюнхенската конференция, която този път ще се проведе от 15 до 17 февруари, е предхождана от публикацията на доклад за основните тенденции в света.

Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс трябва да присъства на събитието в столицата на Бавария, което идва, след като Вашингтон обяви по-рано този месец, че ще спре да спазва историческия Договор за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, сключен между САЩ и СССР през 1987 година.

Старият световен ред се срина, новият се създава на фона на растящо съперничество между САЩ, Китай и Русия. Докладът на Мюнхенската конференция по сигурността разглежда основните заплахи и вакуума на лидерство.

Германците се страхуват повече от усилването на САЩ, отколкото на Русия

Основната част от над 100-страничния доклад продължава главните теми от предишните години: изострянето на отношенията между Запада и Русия, новата външна политика на САЩ начело с Доналд Тръмп, включително конфликта САЩ и КНР, и мястото на Европа във всичко това. Завръщането на авторитарните супер държави е главното предизвикателство за либералния световен ред, изтласквайки на заден план тероризма, който доминира през последните две десетилетия.

Но ако Китай за САЩ са "дългосрочно предизвикателство", Русия е въпрос на по-близка перспектива. Докладът споменава и за делото "Скрипал", и за "ескалацията на враждебните действия в киберпространството", и конфликта в Керченския проток.

"Действията на Русия могат да бъдат интерпретирани като опит да се демонстрира, че тя, както и преди е по-силна, отколкото мисли Западът, и че тя ще остане незаменима държава, чиито интереси трябва да бъдат отчитани", се казва в доклада.

В спора около Договора за ликвидирането на ракетите със среден и малък обсег (ДЛРСМО), за чието нарушаване САЩ и НАТО обвиниха Русия, Москва има "по-комфортна позиция", смятат авторите. "Изглежда, Москва разчита, че НАТО няма да успее да се договори за разполагането на нови американски ракети в Европа", отбелязват те.

Отделен аспект - 

новата роля на САЩ

на фона на изявленията на президента Доналд Тръмп, че Вашингтон не желае повече да бъде "световен полицай". Докладът отбелязва, че надеждите за стабилизиращата роля на така наречените "възрастни" (сред тях медиите наричаха бившия глава на Пентагона Джеймс Матис - бел.ред.) не са се оправдали, мнозинството от тях напуснаха американското правителство. По тази причина докладът предрича "големи безредици" през втората половина от президентския мандат на Тръмп и призовава големите съюзници на Америка да "компенсират отсъствието на стабилен лидер в лицето на САЩ".

Но Европейският съюз, констатира Мюнхенският доклад, е "много зле подготвен за новата ера на съперничество между великите държави". В момента ЕС прави първите плахи крачки за "разделяне" със САЩ. Например обсъжда се създаването на "европейска армия". При това Европа все още разчита на помощта и защитата на Америка.

Главният извод на основната част на доклада: "Периодът след края на Студената война и свързания с нея оптимизъм приключи", но какъв ще бъде новият световен ред не е ясно. Във всеки случай светът го очаква период на продължителна нестабилност и неизвестност", смятат експертите.

Докладът предупреждава, че Берлин и Париж трябва да работят заедно по-ефективно, за да засилят капацитета на "слабо подготвения" ЕС да се справи със засиленото съперничество между големите сили. "Тъй като няма вероятност вътрешните условия в двете столици да станат по-малко сложни, следващата година ще покаже дали тандемът може да изясни различията си или дали ще бъде пропусната още една възможност", се посочва в доклада.

Нестабилност в Украйна и другите страни от региона

В Мюнхенския доклад Украйна се споменава като една от страните, които вече са почувствали върху себе си "избухналото геополитическо съперничество между Русия и Запада". Тя е пострадала най-много от всички от разрушаващия се ред в Европа, който се създаде след края на Студената война. Разделът, посветен на Източна Европа, обединява в една група Украйна, Грузия, Армения, Азербайджан, Беларус и Молдова, определяйки ги като район на нестабилност. Аргументите за това са следните: тъй като тези страни не са получили ясна перспектива за членство в НАТО и ЕС (макар че не всички се стремят към това - бел.ред.), държавите от региона се намират в "състояние на безтегловност" в сферата на сигурността и бъдещето като цяло. В близко бъдеще сближаването между Русия и Запада, а следователно "облекчаване" на положението на страните от региона изглежда малко вероятно, се казва в доклада.

Краткото описание на ситуацията е допълнено с няколко графики с допитвания до общественото мнение, проведени по поръчка на близката до германските социалдемократи Фондация "Фридрих Еберт", по-точно на нейното регионално Бюро за сътрудничество и мир в Европа, намиращо се във Виена. Според неговите данни мнозинството украинци и руснаци смятат, че увеличаващото се напрежение между Русия и Запада може да доведе до нова война в Европа. С подобна оценка са напълно съгласни 33% от запитаните украинци, още 27% са съгласни отчасти. В Русия тези показатели са 25% и 34% съответно. Най-малко очакват нова война в Европа германците: 5% и 19% съответно. В допитването са взели участие граждани на седем държави.

Украинската криза - "вътрешен въпрос"?

Неочаквана изглежда реакцията на анкетираните на твърдението, че "кризата" в Украйна е "вътрешен въпрос" и с него трябва да се занимава Украйна". Над половината украинци са съгласни с това твърдение: 47% напълно и 16% частично. Тези данни противоречат на социологическите проучвания, проведени по-рано в страната от украинските социолози. Според данните на центъра "Разумков" и останалите социологически агенции от 63% до 71% от украинците смятат Русия за агресор в конфликта в Донбас и Крим.

Най-малко смятат кризата в Украйна за вътрешен въпрос французите и германците: 12% и 19% са съгласни напълно с това твърдение, 23% и 21% отчасти.

Разполагането на миротворчески сили на ООН в Донбас напълно се подкрепя от 32% от украинците, 13% от руснаците и от около 20% от анкетираните жители в страните от Централна и Западна Европа.

Разширяването на санкциите против Русия се ползва с подкрепата на мнозинството украинци: 54% са съгласни с тази идея напълно и 12% - отчасти. В Германия са най-големите противници на подобни мерки: едва 6 и 11% съответно. Във Франция те са два пъти повече: там ожесточаването на санкциите срещу Русия напълно се подкрепя от 12%, а 23% - само отчасти.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ