Евроотсвирване

Изненади в Брюксел вчера нямаше. Събитията се развиха, както се очакваше. Според официалната информация Комисията по транспорт в Европейския парламент отхвърли поискания от България компромисен вариант за пакета "Мобилност". Въпреки Дунавското хоро, звучало по време на специално организирания протест, въпреки подкрепата от всички институции и политически партии в България, въпреки единството на евродепутатите. В такива моменти човек несъзнателно си спомня за две снимки. На едната, при подписването на присъединителния ни договор за ЕС, Мони Паси хлипаше върху рамото на Симеон Сакскобургготски. Публиката трябваше да разбере, че усилията са си стрували и към България вече ще текат само реки от мед и масло. Уви. На другото фото се виждаше как премиерът Борисов и президентът Макрон разговарят приятелски в резиденция Евксиноград. Явно нашият ръководител бе забравил, че въпреки приятелството, сиренето е с пари. Уви. 

Може би заради липсата на достатъчно информация и спецификата на темата от белгийската столица пристигнаха противоречиви новини. Според част от тях поредните български предложения са били тотално отхвърлени, а според други, те са частично приети и по този начин се е стигнало до някакъв компромисен вариант на "Пакета Макрон". Вероятно проблемът в крайна сметка ще бъде прехвърлен за решаване като горещ картоф за следващия Европарламент, но той е доста показателен за това какво е отношението на Стара Европа към държави като България. Преди известно време много актуална бе темата за Европа на две скорости. Сега по нея се мълчи, незнайно по какви причини, но различните скорости реално съществуват и случващото се в транспорта през последната година е доказателство за това. 

А не е само този пример. Темата за Шенген ни втръсна, но фактът си е факт - въпреки, че сме изпълнили всички изисквания и критерии, още ни мотаят. Без много усилия може да се прогнозира, че ситуацията ще се повтори и при нашите напъни за влизане в Еврозоната. Ще ни поставят постоянно нови условия, които досега не са представяни пред никоя държава. Какво да кажем и за това, че големите западни компании продават храни под една и съща марка с различно съдържание в Източна Европа. Все едно тук живеят хора второ качество. Изобщо тотално евроотсвирване.