29 Март 2024петък12:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

На фокус

Еврофондовете - нож с две остриета

Няма реални доказателства за техния принос за икономическото развитие на страните от ЕС

/ брой: 121

автор:Евгени Гаврилов

visibility 2455

В средата на миналия месец Европейската сметна палата огласи доклад, посветен на борбата с измамите при изразходването на евросредства през миналия програмен период. Докладът дойде и на фона на скандалите у нас с "усвоените" eвропари за частни къщи за гости. 60% от проверяваните в България случаи са били отхвърлени или прекратени от прокуратурата. Както местната координационна служба за борба с измамите, така и управителните органи не извършват систематично анализ на причините за отказа, пише още в доклада. Според него при проверките в седем страни, сред които е и България, са открити над 4000 нередности, потенциално свързани с измами. Финансовата подкрепата на ЕС, засегната от тези нередности, възлиза на близо 1,5 милиарда евро, като 72% от тези пари са свързани с политиката на сближаване на ЕС. В такива случаи винаги възниква въпросът  европейските средства не са ли източник на корупция и така да се превръщат в нож с две остриета и какъв е приносът им за ръста на брутния вътрешен продукт  на дадена страна. Оказа се, че отговорът на този въпрос не е еднозначен.

Прецедент

Като еврофондове могат да бъдат определени парите, които Европейската комисия разпределя между страните членки от общия бюджет на ЕС. Това са субсидиите от общата селскостопанска политика, структурните фондовете, които финансират инфраструктурни, екологични и социални проекти. Еврофондовете се разпределят според нуждите, брутния вътрешен продукт и целите, които си е заложила всяка страна членка. Логично по-бедните страни с по-слабо развити региони получават по-голяма финансова подкрепа. При нередности, свързани с управлението на европарите, еврокомисията сезира ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, чиято работа е да разследва случаи на неправилно усвояване на парите на данъкоплатците. Заради контрола на комисията и ОЛАФ страните членки често са принудени да връщат в европейския бюджет неправилно похарчени средства. При цялостен провал в усвояването на част от еврофондовете комисията може временно да замрази достъпа на някоя страна членка до полагащите й се пари. Досега това е правено само веднъж в историята на ЕС - с България през 2008 г., когато бяха ефективно замразени над половин милиард евро от ИСПА, ФАР и САПАРД. Впоследствие голяма част от тези средства бяха окончателно загубени поради грешки и измами в проектите и заради изтичане на срока за сключване на договори.

Пъзел

Европейските средства са само малка част от огромния пъзел на икономиката на дадена страна. Истината е, че не може да се докаже видим ефект върху ключови икономически показатели - като безработица например, от усвояването на десетки милиарди от Брюксел, твърди Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Не е тайна, че от оперативните програми се възползват главно кръгове, близки до властта. Освен това в повечето случаи се финансират проекти, които не създават нови работни места (или поне нетрайни) и не генерират икономически ръст. Става дума за проекти от сферата на културата или развитието на градската среда, които безспорно са чудесни, но не носят добавена стойност към икономиката на България, е мнението на Николова. 

Ролята на милиардите от Брюксел не е еднозначна. Според анализи на Института за икономически изследвания при БАН усвоеното европейско финансиране до 2015 г. е за над 23 млрд. лв. Въздействието на тези средства върху икономическия растеж е между 1 и 3% годишно. За десетте години общият ефект е около 9%. Даже някогашният финансов шаман на ГЕРБ Симеон Дянков изрази мнение, че не всяко усвояване генерира полезност за страната. 

Изкривяване

Според него еврофондовете изкривяват общата икономическа политика на страната, тъй като инвестиционните проекти, които се реализират с големите пари, се определят планово. "С тях може да се правят грешки. Пример за това са стадионите, които се изградиха по селата и в които сега пасат овце. Създава се огромна възможност за корупция", допълва той. Този де факто държавен капитализъм фаворизира определени групи, близки до властта. Справка - средствата за инфраструктура. Там от години няколко големи играчи си разпределят обществени поръчки за стотици милиони. 

Горчив опит за България са и земеделските субсидии. Правилата, по които се раздаваха те, помогнаха да има свръхконцентрация на земя в малко на брой стопанства. Така 4% от фермите на практика стопанисват 80% от земеделските земи, а в същото време добавената стойност в сектора намалява Резултатът са огромни зърнени стопанства, западащо животновъдство и намаляващо производство на плодове и зеленчуци. Ако има европейски политики, които в България категорично са се провалили, то според екипа на Икономическия институт при БАН това са регионалната и политиката по човешките ресурси. Изследователите са на мнение, че ако София е с БВП като на средно богат регион от ЕС, няколко други региона остават най-неразвитите в целия съюз. Например БВП на човек в Силистра е 4.5 пъти по-нисък от този на столицата. "В момента има цели области в България, които ще спрат своето развитие, защото са обезлюдени. 

Пропастта между Северна и Южна България ще продължи да расте. А за една значителна част от северната част на страната - каквото и да се направи вече, ще е трудно да се обърне тенденцията. Трансферът на пари от Брюксел към София е малка компенсация за трансфера на мозъци и работна ръка в обратната посока. Според проф. Росица Рангелова от БАН ефектите от това са задълбочаване на демографската криза, дефицити на трудовия пазар, устойчиво изключване от пазара на труда на значителни групи, което е свързано и с допълнителни публични разходи. 

Деница Николова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, твърди, че има нужда от цялостна промяна в модела на финансиране. Към момента не се вижда очакваният ефект върху икономиките на страните от Европейския съюз (ЕС), включително и на България, от усвояване на фондовете. Разбира се, страната ни има добри резултати и постигнахме много неща през предишния програмен период, особено от гледна точка на финансирането, но в глобален аспект има нужда от промяна, обясни Николова. По думите й вече приоритетно ще се финансират проекти, които ще генерират приходи и ще имат възвръщаемост на инвестициите. 

Подкрепям добрите намерения на правителството, но при изхарчени огромни европейски и национални средства резултатите са далече от възможното и очакваното като обем и най-вече като качество, е мнението на президента Румен Радев.

Митове

Според вицепремиера Томислав Дончев, съществува известна "митология" около еврофондовете. Например, че внасяме повече средства, отколкото получаваме. Или че реалният сектор е толкова зле, че държавата ни живее единствено и само от еврофондовете. Трета заблуда е, че разликата между внесеното и полученото е 5-6 млрд. евро в полза на България. А също и че европейските пари се харчат само за магистрали. "Макар транспортната инфраструктура да е най-видима, тя заема малко над 20% от цялото финансиране", пояснява Дончев. Той твърди, че най-добър ефект от евросредствата има, ако те се влагат в екология, иновации, образование. Последният мит за еврофондовете, по думите на Томислав Дончев, е, че европейските пари стигат до тесен кръг от заинтересовани лица. Данните показват, че всъщност са реализирани 11 778 проекта, като зад 3154 стоят различни организации и фирми, подчерта той. Според него ефектите от реализираните проекти са разнопосочни - работни места, сигурност, удобство и бързина на пътуване и други. Значим факт е, че до момента са създадени 372 хил. работни места, което е впечатляващо, коментира той.

Послушание

Основният порок на еврофондовете е, че те правят българския бизнес зависим от държавно финансиране и покровителство.  Благодарение на тях икономиката става все по-малко конкурентоспособна. Бизнес средата в България се деформира, бизнесът се научава, че всички се прави най-лесно с еврофондове... ако се докопаш до тях, твърди експертът Георги Вулджев. Според него основната причина Брюксел да не е спрял парите за страни като нашата е, че така си купува поне частично послушание от родните политици. Нещо, което е изключително ценно в един все по-разединен и изтормозен от вътрешни конфликти Европейски съюз.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ