ЕС вече има нов бюджетен пакт

Двадесет и пет от общо двадесет и седем европейски ръководители подписаха в Брюксел новия пакт на ЕС за бюджетната дисциплина, смятан за жизненоважен в борбата с европейската дългова криза. "Подписването на бюджетния пакт на Европейския съюз е важен етап за укрепване доверието в икономическия и валутен съюз", заяви президентът на ЕС Херман ван Ромпой, който бе преизбран за президент на ЕС за още един мандат от 2,5 г. - до ноември 2014 г. Той ще оглави и Еврогрупата, която сега е председателствана от премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер.
Пактът предвижда установяване на "златно правило" за бюджетно равновесие и автоматични санкции срещу страни, които прехвърлят 3-процентовия праг от БВП на годишния бюджетен дефицит. Тези правила за предпочитане трябва да бъдат вписани в конституциите на страните, но това не е задължително. "Мисля, че това е силен сигнал, че вадим поуки от кризата, че сме разбрали сигналите", отправени от финансовите пазари, "и че искаме бъдеще с политически обединена Европа", допълни германската канцлерка Ангела Меркел. Достъпът до спасителни средства на страните от региона, които не ратифицират споразумението, ще бъде спрян през пролетта на 2013 г.
Сега договорът трябва да бъде ратифициран най-малко от 12 страни, които са го подписали, за да може да влезе в сила. Всяка страна от еврозоната, която не стори това, няма да може да ползва финансова помощ от партньорите си чрез бъдещия спасителен фонд, който ще започне да действа през лятото - Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Ратификацията може да бъде усложнена заради Ирландия, която обяви, че ще подложи въпроса на референдум, отбелязва АФП. Извън споразумението останаха Великобритания и Чехия. Британският премиер Дейвид Камерън, който заедно с чешкия си колега Петър Нечас отказа да сложи подписа си под споразумението, заяви, че документът обслужва бюрокрацията и не защитава интересите на бизнеса.
България се присъедини към Договора при условията на последваща ратификация и с декларация, че ще го прилага преди членството на страната ни в еврозоната, изключвайки Дял IV, който се отнася до координацията на икономическите политики. Нашата страна ще прилага разпоредбите на Дял III, който препотвърждава Маастрихтските критерии за фискална дисциплина, т.е. постигане на балансиран бюджет или бюджетен излишък, структурен дефицит до 1% от БВП при съотношение на брутния държавен дълг към БВП под 60 на сто. В същото време България си запазва правото да следва самостоятелна данъчна политика.
По време на работната вечеря на лидерите на ЕС бе обсъдена и темата за присъединяването на България и Румъния към Шенген. Премиерът Бойко Борисов заяви пред ЕС, че развитието на въпроса с приемането на България и Румъния в Шенген е прецедент за Европейския съюз, който ще му изиграе лоша шега. Той се позова на председателя на ЕК Жозе Барозу, според когото двете страни охраняват външните граници на ЕС в пъти по-добре от други европейски държави, които са включени в шенгенското пространство. "Не една държава, а една политическа партия в Европа всъщност разиграва целия Европейски съвет. Просто е под достойнството ни повече да умуваме по тази тема", коментира Борисов.