ЕРП - пример да, но за унижение

Приватизацията на електроразпределителните дружества (ЕРП) е сочена за пример, заяви тези дни пред Дарик радио Славчо Нейков, главен секретар на енергийното министерство в кабинета "Сакскобургготски". Виж ти, значи имали сме повод за гордост, а дори не сме разбрали. Чудно тогава защо след като всичко е толкова прекрасно, договорите за приватизационните продажби дълго бяха държани далеч от погледа на гражданите. Когато все пак бяха публикувани, то беше без приложенията, което ще рече, че предметът на сделката в нейната конкретика (трафопостове, кабелни линии и др.) и до днес, 10 години след сключването й, е известен единствено на продавача и на купувача.
Чудно е и друго. Защо държавата е "обидила" стратегическите инвеститори, оставяйки ги в действителност без ангажименти за инвестиции. От купувачите по договор се иска "да съдействат за изпълнение на услугата", т.е. за нещо, което по определение е тяхно задължение. Ако не съдействат - нищо. Санкции не са предвидени. Чудесата не свършват дотук. Уж приватизацията е за пример, пък години наред държавата не получаваше нито лев дивидент за своя дял, макар че беше гарантирала 16% печалба на купувачите първоначално. В същото време ЕРП-тата масово аутсорсваха, не провеждаха публични процедури и ползваха свои свързани фирми, в резултат на което разходите им растяха на хартия до небето. Дори повече от това. И ЧЕЗ, и ЕВН заведоха дела срещу България пред арбитражния съд в Париж. Чехите дори ни осъдиха да им платим 4 млн. евро. 
След масовите февруарски протести през 2013 г. срещу монопола на ЕРП-тата и цените на тока никой публично не понесе отговорност за "сделките за пример". Може би и защото в своята същност те са пример за унижението ни.