ЕП прие критичен доклад за Македония

Европейският парламент прие критичен доклад за Македония. Според множеството евродепутати балканската държава сама отдалечава евроинтеграцията си. По време на оживените дискусии те призоваха за скорошно започване на преговори за членство с Македония, която е страна-кандидат от 2005 г. Депутатите не спестиха критиките си и призоваха за съвместно решаване на всички междусъседски проблеми преди приемането на страната в Европейския съюз. Препоръката на Македония да бъде дадена дата за начало на преговори остана в сила, но бяха очертани редица проблеми - в централната и местната власт, спазването на демократичните принципи, свободата на медиите и прилагането на Охридското споразумение, гарантиращо етническия мир в страната. Резолюцията идва в момент на все по-осезаемо втвърдяване на диалога Брюксел-Скопие, което според повечето евродепутати отдалечава европейските перспективи на бившата югорепублика.
Припомняме, че Европейската комисия инициира диалог на високо равнище за приемането на страната в обединена Европа. Брюксел предвижда да бъдат обсъждани теми, свързани с върховенството на правото, реформата в държавната администрация. Формалният диалог не замества преговорите за членство, а по-скоро цели да подкрепя реформите в Македония. Неговото начало предстои да бъде дадено в края на тази седмица в Скопие, по времето на планираното посещение на комисаря по разширяването Щефан Фюле в страната.
Една от дискутираните теми отново бе за името на Македония. "Има ясно изразена тенденция правителството в Скопие да оправдава всички проблеми в спора с името на държавата и да представят невярна картина", коментира евродепутатът Кристиан Вигенин от групата на социалистите-демократи. Според него станалият вече исторически спор между Скопие и Атина за името на страната до голяма степен демотивира и правителството и гражданите на нашата западна съседка да работят за ускореното включване на страната в ЕС.
Освен темата за името, която според евродепутата Андрей Ковачев от групата на ЕНП е само "върхът на айсберга", по негово предложение в резолюцията бяха включени важни препоръки към западната ни съседка, свързани с правата на българите в Македония и необходимостта от обективен прочит на историята. Според него "неоспорим факт е, че добросъседските отношения са ключови за евроинтеграцията на Македония и поради тази причина страната трябва да престане да гради идентичността си за сметка на културата и историята на своите съседи". "Тази резолюция на Европейския парламент е първата, изразяваща загриженост за онези граждани на Македония, които открито заявяват своята българска идентичност или етнически произход. Необходимо е властите в Скопие да се вслушат в отправените препоръки и да зачитат свободата на съвестта и самоопределението на всеки гражданин такъв, какъвто смята, че е", посочи Ковачев.
На дебата в пленарна зала бе изразена надежда, че Македония ще скъса с етно-идеологическата митология и ще работи за изграждането на мостове със своите съседи. Според евродепутата Евгени Кирилов такива мостове са отбелязването на общи исторически събития, както и прекратяване на говора на омразата спрямо съседните страни, особено в медиите и учебниците. Продължаващото насаждане на моноетнически исторически митове и легенди, насърчаването на псевдонаучни разработки, финансирането на пропагандни филми като "Трето полувреме" в крайна сметка задълбочават както конфликтите в страната, така и със съседите.