28 Март 2024четвъртък14:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Позиция

Енергийните проекти, които загубихме

След закриването на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", отказа ни от "Син поток", АЕЦ "Белене", "Бургас-Александропулис", иде ли ред и на "Южен поток"

/ брой: 139

автор:Светла Василева

visibility 145

В България съществените неща се случват със закъснение. Обикновено пост фактум или пост мортем. Когато се преобърне колата. Тогава, а не преди катастрофата, започваме да анализираме. Приемаме екшън планове и се заклеваме, че няма да допуснем историята да се повтори. При никакви обстоятелства... До следващия път.   
Поводът за тези размисли е случващото се с проекта "Южен поток", който беше временно спрян от правителството на Пламен Орешарски след безпрецедентен, синхронизиран и широкомащабен натиск от страна на ЕС и САЩ. Повод е и споменът за газовия колапс, в който изпадна страната ни в началото на 2009 г. Пет години по-късно сякаш нищо не сме научили и като че ли сме на път да повторим грешката от края на ХХ в. Тогава, през 1998 г., кабинетът "Костов" получава предложение да включи

страната ни в проекта "Син поток"

Макар в ранна фаза, идеята е ясно очертана - след като свърже Русия с Турция през Черно море, газопроводът да продължи през България, откъдето да снабдява със синьо гориво съседните ни държави и Европа. Съветници на кабинета обаче смятат, че изграждането на подобна инфраструктура е невъзможно. Никой не взема на сериозно проекта и той е отхвърлен от правителството на Иван Костов с лекота, каквато може да притежават единствено блаженото невежество и политическата недалновидност. Считаният едва ли не за фантастика газопровод - заради агресивната сероводородна среда и дълбочината от над 2 км, на която трябва да се положи по морското дъно, се превърна обаче в реалност само за две години - в Турция. В консорциума, създаден за изграждането му, участват компании от Италия, Франция, Япония и Русия.
Макар доброволно да сме се отказали от предложената ни стратегическа позиция на транзитьор на газ, страната ни все пак участва в строителството на уникалната инфраструктура. Италианската компания "Проджеко-България" изработва край Варна платформа на стойност 1.5 млн.долара, тежаща 350 тона, с която тръбите се спускат на дъното на морето. Конструкцията е поръчана от фирма "Сайпем", подизпълнител на италианската ЕNI, която изгражда морската част на газопровода. От 2003 г. по трасето тече синьо гориво. От същата година България можеше да получава транзитни такси и да разполага с разширено стратегическо пространство за влияние, с каквото се ползват енергийните хъбове. Този шанс обаче бе пропуснат.
Вместо постепенно да се връща към позицията на енергиен център на Балканите, страната ни продължава да ограничава шансовете си за това, като

затваря четирите малки блока на АЕЦ "Козлодуй"

въпреки изрядните им показатели и безопасност. Идеята за това безумие се появява в сключеното през 1993 г. споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие за заем по т.нар. Сметка за ядрена безопасност. Сумата е 24 млн. екю, срещу които правителството на проф. Любен Беров обещава да затвори "малките" блокове през 1998 г. Впоследствие има още две събития - политически, които са ключови за съдбата на Първа атомна. На 1.12.1995 г. парламентът приема решение за подкрепа на молбата на България за присъединяване към ЕС. На 8.05.1997 г. то е препотвърдено чрез Декларация за национално съгласие за присъединяване.  Междувременно през юли 1997 г. Европа е приела своя "План 2000. За по-силен и по-широк Съюз". В частта "Предизвикателства на разширяването" към оценката за присъединяване освен изпълнението на Копенхагенските критерии е добавена и позиция Ядрена безопасност, коментираща атомните реактори на страните от Централна и Източна Европа.
Политическата рамка на "План 2000" предвижда преговори по формулата "реалистичен график за предсрочно затваряне".
Още през 1998 г. обаче МС приема Енергийна стратегия на България, в която залага срокове за затваряне на блок 1 и 2 след 2004 г., а за блок 3 и 4 - 2010 г. На заседание на Народното събрание от 12.03.1999 г. стратегията е одобрена. Дадено е и разрешение за водене на преговори с ЕС за енергетиката, което на практика слага съдбата на "малките" блокове в "окото" на урагана, наречен политика. С решение 217/14.04.1999 г. правителството на Костов одобрява график за спиране на блоковете и възлага на Иван Шиляшки воденето на преговорите с ЕС. До септември 1999 г. българската делегация не успява да защити сроковете за спиране.
На 13.10.1999 г. в своя Втори доклад за напредъка, ЕС обявява: "Откриването на преговори с България ще стане при условие, че българските власти, преди края на 1999 г., вземат решение за приемливи дати за закриване на блокове 1-4 на АЕЦ". Цената на поканата за присъединяване е обявена. Доколкото разговорът е "вдигнат" на политическо ниво, съответно и политическият натиск е безпрецедентен.
На 4.11.1999 г. се провежда драматично заседание на парламента. Правителството на Иван Костов иска бланков (широк) мандат за действия. До датата 10.12.1999 г. на връчване на поканите за преговори за присъединяване остава малко повече от месец. "Днес трябва да преценим цената на компромиса. И това, което предлага правителството в проекторешението, е да поеме отговорността и да получи правото да носи тази отговорност" - думи на Алексанъдр Божков по време на дебата. Искането на правителството е удовлетворено. То получава правото да носи отговорността. Днес обаче никой не иска да си спомни за нея.
Съдбата на малките блокове е решена за по-малко от месец. На 29.11.1999 г. Надежда Михайлова от името на България и Гюнтер Ферхойген, комисар по разширяването на ЕС, подписват Меморандум за разбирателство - блокове 1 и 2 се затварят до края на 2002 г., а за блокове 3 и 4 следва да се вземе решение преди 2008/2010. Само след 11 дни България получава покана за стартиране на преговори за присъединяване.
През м. ноември 2001 г. се отваря преговорната глава "Енергетика" и временно се затваря на 18.11.2002 г. След среща с Костас Симитис на 22.01.2002 г. Симеон Сакскобургготски неочаквано обявява, че

България ще затвори блокове 3 и 4 през 2006 г.

На 26.09.2002 г. правителството облича в законна форма това изявление, вземайки решение за затваряне на блокове 1 и 2 до края на 2002 г., а блокове 3 и 4  до края на 2006 г. На 31.12.2002 г. от националната енергийна система са изключени  блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй".
През 2003 г. и 2004 г. блокове 3 и 4 са обект на множество партньорски проверки. Всички те се обединяват около становището, че съоръженията отговарят на международните стандарти за безопасност. Блоковете ще бъдат затворени, независимо от констатациите на проверката - обявява главният преговарящ Меглена Кунева. Какви ще са загубите и пропуснатите ползи за страната, тя не коментира. Това не са нейни теми. Симеон Сакскобургготски и Соломон Паси бързат да затворят трудната преговорна глава "Енергетика". На 25.04.2005 г. слагат подписите си под договора за присъединяване, с което потвърждават и 31.12.2006 г. като дата за затваряне на последните от малките блокове.
Дали от чувство за вина, породено от "приноса" му в затварянето на 3 и 4 блок на Първа атомна или по някакви други причини, три месеца след като произнася присъдата им, на учредителното събрание на партия НДСВ Симеон Сакскобургготски обявява, че

рестартира АЕЦ "Белене"

Проектът за Втора атомна централа е от 1981 г. Когато е замразен през 1990 г., на площадката са извършени около 40% от дейностите по изграждането на първи блок и е доставено 80% от основното оборудване. В края на мандата на НДСВ на 8 април 2005 г. е прието решение за изграждане на ядрена централа в Белене с максимална инсталирана електрическа мощност 2000 МВт. В следващите години са получени разрешения от Агенцията за ядрена безопасност (2006 г.), сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации (2007 г.) и разрешение за строеж от Министерството на регионалното развитие (2008 г.). На 3 септември 2008 г. строителството започва, като сроковете за изграждане на първия блок са 6.5 години, а за втория 7.5 г. Ако бяха реализирани според плана, тази година в електроенергийната система на страната трябваше да се включи първата 1000-мегаватова мощност.
След парламентарните избори през 2009 г. на власт идва правителството на ГЕРБ. Това се оказва фатално за проекта. Три месеца след смяната на властта през октомври 2009 г. немската компания RWE се оттегля от него. През февруари 2010 г. и BNP Paribas прекратява участието си. Междувременно правителството наема за консултант банка HSBC, която трябва да актуализира икономическия модел и да преструктурира проекта. От 2009 г. до 2012 г.

Бойко Борисов многократно сменя позицията си, преди да убие проекта

за Втора атомна - от гьол за 800 млн.лв. през изключително важна за България, без която икономиката ще банкрутира (виж каре).
В интервю пред БНТ на 16 март 2012 г. (петък) той заявява, че лично е разпоредил спиране на строителството, като окончателното решение за централата щял да вземе след анализа на консултанта HSBC. На 19 март (понеделник) посланикът на САЩ Джеймс Уорлик публично коментира последното решение Борисов, като внушава, че то е окончателно: "Чух, че АЕЦ "Белене" няма да бъде построена. Борисов, мисля, че го каза съвсем ясно". Всъщност построяването на АЕЦ "Белене" би направило работещите две американски централи "Контур Глобал Марица изток 3" АД и "Ей и Ес 3С Марица изток 1" ЕООД напълно излишни, което и обяснява

активността на посланика

На 28 март 2012 г. 41-то народно събрание потвърждава взетото преди това решение на правителството на ГЕРБ за спиране на проекта. В подкрепа на спирането гласуват ГЕРБ и Синята коалиция, против - БСП и "Атака". ДПС не участва в гласуването. Проведеният през януари 2013 г. референдум за строителство на нова ядрена централа, иницииран от БСП, не помага за възобновяване на проекта, който окончателно е прекратен с решение на Народното събрание, гласувано на 27 февруари 2013 г. Междувременно корпусът на първия реактор за централата е готов, както и голяма част от оборудването. Частично е построен и вторият реактор.
През 2011 г. руската компания "Атомстройекспорт" внася иск в размер на 58 млн. евро срещу НЕК в Международния арбитражен съд в Париж за заплащане на вече изпълнени работи. През октомври НЕК отговаря с насрещен иск срещу "Атомстройекспорт" в Арбитражния съд в Женева за 61 млн. евро. След окончателното едностранно прекратяване на проекта от българската държава през март 2012 г., искът на руската страна за компенсации нараства на 1 млрд.евро. Финансовият корифей на правителството на ГЕРБ Симеон Дянков определя претенциите на "Атомстройекспорт" като смешни и лежерно заявява, че не се плашим от руснаците и

"ако трябва, пак ще ги пляскаме"

каквото и да означава това. Бодряшките изявления на Бойко Борисов, че страните ще се разделят приятелски и НЕК ще изплати само още 140 млн. евро за вече готовия реактор за АЕЦ "Белене", се оказват поредният прах, хвърлен в очите на гражданите, чиито джобове години наред ще олекват, плащайки неустойките, в случай че страната ни загуби арбитражното дело. Това съвсем няма да са първите пари, които ще даваме заради недалновидността, кривите сметки или капризите на политиците ни.
През 2012 г. България плати 12.8 млн.лв. дълг към Русия след отказа ни от друг съвместен проект -

този за петролопровода "Бургас-Александруполис"
 
Замислен като трасе, заобикалящо танкерния трафик на проливите Босфор и Дарданели, целта на съоръжението е да доставя нефт от Русия, Кавказ и Средна Азия през България до Егейско море. През 2007 г. в Атина е подписано споразумението за сътрудничество и изграждане, в което руската страна участва с 51%, а българската и гръцката с по 24.5%. През юли 2010 г. Бойко Борисов изненадващо обявява след среща с посланиците на страните от ЕС, че страната ни няма да строи петролопровода. Като аргумент посочва разлива в Месиканския залив и притесненията за евентуални вреди на околната среда. Тази новина заварва неподготвен енергийния министър Трайчо Трайков, който очевидно не е уведомен за обрата.

"Не мога да повярвам, че го е казал"

- заявява той, обяснявайки, че правителството очаква екологичната оценка за съоръжението. През декември 2011 г. България окончателно се оттегля от проекта, след като многократно връща за доработване екологичната оценка, която в действителност се оказва добра. На сметката на българския данъкоплатец остават похарчените 12.8 млн. лв., загубата на 35 млн. долара годишно от транзитни такси и поредната пропусната възможност да се превърнем в енергиен хъб на Балканите. Тя се добавя към предишните - за пропуснатите ползи от затварянето на малките блокове на АЕЦ "Козлодуй", отказа от АЕЦ "Белене" и от "Син поток". Сега на ред е "Южен поток". Да се чудим ли тогава защо сме бедни и на последно място по каквото се сетим в ЕС?
 

Бойко Борисов за АЕЦ "Белене"


"...замразяваме АЕЦ Белене" (10.07.2009 г.)
"Белене е икономически необоснован проект" (29.09.2009 г.)
"АЕЦ Белене е висша форма на корупция" (2.03.2010 г.)
"Белене е гьол, пълен с жаби за 800 милиона лева" (16.03.2010 г.)
"АЕЦ Белене ще спре или ще се строи с европари" (16.03.2010 г.)
"България замразява строежа на АЕЦ Белене" (12.06.2010 г.)
"Белене не е замразена" (25.06.2010 г.)
"АЕЦ Белене може да стартира още утре" (21.09.2010 г.)
"АЕЦ Белене е изключително важна за България" (01.11.2010 г.)
 "Ако не започнем да строим "Белене", цената на тока след 10-15 години ще се вдигне 18 пъти, а икономиката на България ще банкрутира" (25.02.2011 г.)
"Ще строим "Белене". Как няма да го строим?" (20.03.2011 г.)

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 217

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 223

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 207

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 161

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 232

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 186

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 207

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ