Една забравена премъдрост

Крум Василев

Някогашните ремсисти, днешни партийни ветерани, помнят, че в годините след Девети септември беше много популярен следният съвет на Георги Димитров: "Допуснал си грешка - признай я и се постарай да я поправиш". Няма по-голяма премъдрост от тази.
В своята многолетна история партията на Димитър Благоев и Георги Димитров е правила, разбира се, грешки, но не се е бояла от самокритика и това е допринасяло за нейния авторитет. През последните две десетилетия Българската социалистическа партия предпочита да премълчава грешките си. Това уронва народното доверие в нея и предизвика друг мъдър българин - Николай Хайтов, да каже: "Ако партията е все още социалистическа, а народът - нейна грижа, няма как да се възстанови народното доверие, без една жестоко пряма и мъжка равносметка". ("Дума", 22 ноември 2000 г.).
Изминаха доста години от това доброжелателно предупреждение, но партията, нейните ръководства, продължават да премълчават допуснатите през т.нар. преходен период по-стари и по-нови грешки. Предстоящият партиен конгрес ще продължи ли тази практика или ще я прекрати? Има признаци,

че се върви по утъпкания коловоз

Показателен е нашумелият напоследък въпрос за плоския данък. Той беше въведен от правителството на тройната коалиция през 2007 г. като 10-процентов данък за нашите и чуждестранните фирми и през 2008 г. - като 10-процентов данък върху доходите на физическите лица. Неотдавна бе съобщено, че на 18 февруари т.г. Националният съвет на БСП е обсъдил управленски проект на партията, озаглавен "Данъчна и финансова политика". От информациите във в. "Дума" (20 и 27 февруари) става ясно, че проектът предвижда отказ от плоския данък и връщане към прогресивно подоходно облагане: "Бедните да бъдат освободени от данък, масовият българин да остане с 10-процентов подоходен данък, а над определен праг за богатство данъкът да бъде от порядъка на 20-30 процента".

БСП ще следва съветите на своите първопроходци

Тази позиция е правилна и естествена за една просоциална партия, каквато безспорно е БСП. Но тя всъщност означава връщане към данъчната политика, която бе отменена с въвеждането на плоския данък. Защото именно с плоския данък беше премахнат съществуващият дотогава необлагаем минимум и бедните отново бяха натоварени с данък, а богатите бяха облагодетелствани само с 10-процентов, вместо по-високия данък, който плащаха.
Как се обяснява диаметралната промяна на позицията на БСП по плоския данък само четири години след неговото въвеждане? Висши партийни ръководители изтъкват две причини. Едната е, че той е дал своите ефекти за по-големи бюджетни постъпления, а другата, че в момента в България се получава

огромно социално разслояване

и огромни несправедливости.
Данните на Министерството на финансите обаче показват, че известно увеличение на бюджетните постъпления е имало само през първата година от приложението на плоския данък. Още през 2009 г. започва сериозен спад на събраните данъци. Тогава започва и спад на чуждестранните инвестиции, който вече стана драстичен. Оказва се при това, че увеличението на данъчните постъпления през първата година е било резултат не само на силно желаното изсветляване на сивата икономика, което бе един от аргументите за въвеждане на плоския данък, но и до ден-днешен не е настъпило, а от премахването на необлагаемия минимум. Следователно част от увеличението на постъпленията, изтъквано като постижение през първата година, идва от джоба на по-бедните данъкоплатци. БСП, вярна на своята социална политика, успя да ги компенсира донякъде, докато бе на власт Тройната коалиция, но ГЕРБ и не помисля за такова нещо.
Що се отнася до социалното разслоение, то днес наистина е по-голямо от всеки друг път. За това обаче допринесе и продължава да допринася тъкмо плоският данък. Чрез него данъчното бреме бе прехвърлено от богатите към по-бедните. Доказателствата са безброй, по този въпрос и аз писах подробно, като приведох конкретни данни ("Дума", 25 февруари т.г.).
Незавидният резултат от въвеждането на плоския данък у нас не бива да изненадва никого, той само потвърждава тезата, която господства в икономическата наука, че този данък е антисоциален по своята природа. И точно заради тази му природа сега е почти невъзможно да бъде отменен. За антисоциалната политика на ГЕРБ и онези, които стоят зад тях, плоският данък е манна небесна, наследство, което те бранят и ще бранят ревностно.
В светлината на тези резултати е от ясно по-ясно: с въвеждането на плоския данък БСП направи грешка. И сега, когато грешката е лъснала пред всички, редно е да се признае откровено. Защото от премълчаването й, а не дай Боже, от евентуален опит да бъде потулена, замазана, каквато тенденция се забелязва, партията и нейното ръководство ще загубят много.
Другият, още по-нашумял и още по-болезнен въпрос, е за досиетата. Той се превърна в кървяща рана, в която комисията по досиетата с еничарско усърдие редовно сипва шепи сол.
Със Закона за досиетата бяха

подложени на злонамерено охулване

хиляди добросъвестни служители и сътрудници на българската армия и на органите за сигурност. А те са изпълнявали едно основно за всеки български гражданин задължение, което не случайно и в старата, и в сегашната конституция фигурира с един и същ текст: "Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин".
Да, казват адептите на въпросния закон, но между сътрудниците на Държавна сигурност е имало доносници, които са клеветели и злепоставяли. Сигурно е имало, но нека те, доносниците, клеветниците, бъдат установени и наказани. Защо всички се поставят под един знаменател?
За никого не е тайна, че законът за досиетата е плод на външен натиск, намерил проводници в България. Но как така се получи, че между тях се оказа и БСП, при това като активен участник в подготовката и приемането на този явно несправедлив, лустрационен закон? Чуха се гласове, че видите ли, той щял да бъде много по-лош, ако БСП не била взела работата в свои ръце. Лековато, даже цинично оправдание. То напомня приказката за онзи палач, който преди да пререже гърлото на поредната жертва, я успокоявал: "Не се бой, дядо Коли леко коли"...
БСП не беше в състояние да предотврати подготвянето и приемането на подобен закон, но тя можеше и трябваше не да го подкрепя, а да му се противопостави. Ръководството на БСП не намери мъжество за това. И партията измени не само на огромна част от своите най-верни членове и поддръжници, тя измени на себе си.

За този грях беше наказана

със спад на доверието. Онова, което би трябвало да направи сега БСП, по-точно нейното висше ръководство, е да се извини - тук аз преповтарям и подкрепям нещо, което вече е предложено от Юрий Борисов на страниците на "Дума" (27 април т.г.).
Извинението е най-малкото и за съжаление единственото, което БСП може да направи, понеже последствията от закона за досиетата са непоправими. Извинението би било израз на внимание и някаква съпричастност към всички, които бяха незаслужено и жестоко обидени. Същевременно извинението означава и признаване на вината, без което е невъзможно партията да си възвърне загубеното доверие.
Тук ще направя едно допълнение с ясното съзнание, че то ще прозвучи утопично: президентът Първанов трябваше да наложи вето на този антидържавен закон. Никоя нормална държава не разкрива своите разузнавачи. И няма нищо по-естествено от това президентът, който е и главнокомандващ на армията, да се противопостави на подобно действие. Но за такава реакция е нужна доблест.
Президентът Първанов толкова повече трябваше да се обяви против закона за досиетата и поради обстоятелството, че в списъците на сътрудниците на ДС фигурира и неговото име и той от личен опит знае, че сътрудничеството съвсем не означава доносничество, че като правило сътрудници на ДС са ставали честни и родолюбиви хора. Вярно, ако президентът Първанов беше наложил вето на въпросния закон, върху него щеше да се изсипе порой от всякакви инсинуации и хули. Но той щеше да покаже, че е смел и принципен политик, тези така дефицитни в наше време качества.
С въвеждането на плоския данък и подкрепата на закона за досиетата не се изчерпват противоестествените за БСП мисии, с които тя се обвърза. Но да се работи в съвременната изключително сложна обстановка и да не се греши е невъзможно. Лошото, опасното е, ако грешките остават неосъзнати, непризнати.
Страхът, че чрез самокритика БСП може да изпадне в самобичуване, едва ли не в мазохизъм, е неоснователен. Не от излишък, а

от недостиг на самокритичност страда

тя сега. Самокритичността съвсем не означава омаловажаване на положителното, което партията е постигнала и което не е малко. Нима някой може да отрече, че през последните 20 години България не е имала по-социално управление от управлението на Тройната коалиция, в което БСП беше водещата сила? Само че успехите не заличават неуспехите и грешките.
Започнах тези си страници с цитати от двама мъдри българи и ще завърша с цитат от трети. Онези, които са гледали пиесата на Колю Георгиев "Съдии на самите себе си", може би си спомнят думите, с които тя завършва: "Ако комунистите не са съдии на самите себе си, един ден ще ги съди историята".
БСП, приемницата на БКП, носи историческа отговорност за съдбата на България. Няма и не се очертава на хоризонта друга политическа сила, способна да измъкне държавата от незавидното положение, в което се намира сега. ГЕРБ показа безчувственост към съдбата на народа и същевременно явно пристрастие към интересите на малцинството, разбогатяло в резултат на грабителство. Единствената реална алтернатива на управлението на ГЕРБ е управление, доминирано от БСП. Това обаче изисква избирателите, които се отвърнаха от БСП, отново да й повярват. А се вярва на онзи, който е искрен, който назовава нещата с истинските им имена. И когато допусне разнобой между намерения и резултати - признава си.