Една нощ в леглото на Рада Госпожина

Завърших българска филология и по разпределение започнах работа като уредничка на къщата-музей "Иван Вазов" в Сопот. Големият Поповски род на баща ми беше пуснал корени и там, та роднини обещаха да ме приютят, докато се устроя на квартира.
През август, някъде в края на 60-те години на миналия век, пристигам аз с малко багаж в романтичния градец, обвеян с история, литература и най-впечатляващото - с красивата гледка на Балкана. В музея ме посрещат гостоприемно и най-окуражителните думи ми казва жената, която се грижи за чистотата на къщата и на двора:
- Не се плаши, Петричке! При нас ще ти е добре! Тук сме шарени, но интересни и добри хора. Пък водата и въздухът ни нямат насищане! Нали виждаш колко е красиво навсякъде!
И през цялото време, докато бях в Сопот, тази мила женица се грижеше за мен като майчица - носеше ми нещо вкусно за ядене, радваше ме с цветя, орехи и плодове от градината си.
Но сега - за първото пренощуване на новото място! Понеже се смрачаваше, колегата реши да ме заведе в Метоха - да спя тази вечер в стаята на Рада Госпожина(!), която беше също в музейния комплекс. Ако знаете само какви чувства ме обхванаха...
Докато бях в къщата на народния поет Иван Вазов, докато седях на миндерчето в двора, сякаш отново четях романа "Под игото": виждах многобройната челяд на хаджи Марко, чувах как "гълчеше" юнаците си. Припомнях си страници от историята на Сопот, препрочитах си бележките, които си бях направила за миналото на града...
От детството ми бях силно привлечена от красотата и историята на подбалканските градчета Пирдоп, Златица, Копривщица, Клисура, Панагюрище, Сопот, Карлово, Калофер, Казанлък... Обичах ги, четях всичко за тях и ето, че съдбата ми се усмихна и сега имах възможност да работя тук.                              
Сопот е едно от красивите селища на Подбалкана. Разположени в тясната долина между Стара планина и Средна гора, като перли в наниз, малките градчета блестят с неповторими природни хубости, крият вълнуваща атмосфера и български дух. Те ни разказват за големи наши творци, родени тук, за видни просветители, пламенни революционери, за изкусни тукашни майстори.
 Сопот е старо средновековно селище с име Копсис. Било е столица на владенията на трима братя: Смилец, Войсил и Радослав. Името Сопот, според Константин Иречек, идва от старославянски и означава "воден улей". И сега в Сопот от чучурите на 27 постоянно течащи чешми струи бистра и вкусна планинска вода, стичаща се от южните склонове на Троянския Балкан. Пеят сопотските чешми денонощно, а водите им се изливат в бистри и приказливи поточета, които се вият из дворовете на къщите, ромолят и разнасят свежест и прохлада.
Нашествието на османците през ХІV век се отразило зле на града, който претърпял многократни набези на кърджалийски орди. Разсипван и опожаряван на три пъти - през годините 1497, 1800 и 1807, Сопот бил сриван, опустошаван. Много от жителите му погинали от турски ятагани, други измрели от глад и болести, а трети били прокудени и се изселили из Влашко - в Брашов, Галац и Букурещ.
После градът за десетилетия отново се замогнал и се издигнал икономически. Развили се над 30 занаята, като басмаджийство (производство на кърпи за глава), астарджийство (платинарство), гайтанджийство, стъкларство, ножарство... Заради тази домашна индустрия той бил наричан Кючюк (малък) Манчестър, и още Герджик (хубав) Сопот - заради красотата му.
Изнасяли сопотските майстори аби, гайтани, вълнени чорапи чак до Босна и Херцеговина, замогнали се и това позволило на Сопотската община да създаде през 1836 г. третото в страната новобългарско училище.
Вървим по калдъръмените улици, изкачваме се нагоре към Метоха. Отпиваме по глътка вода от близката чешма, а пред нас е черквата "Св. св. апостоли Петър и Павел". Строена през 1845-1846 г., тя е една от най-големите наши възрожденски черкви - шедьовър на Брациговската строителна школа.
Гледам я, а пред мене е картината от романа "Под игото" - виждам Колчо Слепеца как се провира сред множеството, чувам гласовете на Вазовите герои.
Вдясно от черквата е Радиното училище - Девическото училище, създадено през 1850 г., а в 1874 г. прераснало в четирикласно. Можем ли да забравим "Изпитът" от Вазовия роман? Ето я смутената Рада, изплашените ученички, наглият Стефчов, благородният Бойчо Огнянов, хлевоустата Гинка... Не, в Сопот не можеш да останеш самотен - съпровождат те навсякъде образи и картини незабравими!
На около 150 метра от центъра на града е Метохът - Девическият манастир. Основан е в 1665 г. от монахинята Сусана. Бил е застроен около параклис от ХV век, до някогашния Хилендарски метох, в който е идвал Паисий Хилендарски, донесъл е своята "История славяноболгарская",  преписвана многократно, от която са известни преписите от 1828 и 1845 г. като "Сопотски преправки на Отец Паисиевата история".
Хилендарският метох е изгорен от кърджалиите през 1794 г., но названието МЕТОХ останало - пренесло се върху Девическия манастир.
Навеждаме глави, за да влезем в този храм на българщината, пък и портата е ниска и ни принуждава да се сведем. Слизаме по няколко стъпала в тихия двор, покрит с каменни плочи. И тук всичко е история и литература. През 1877 г. турците опожаряват това свято място, но оцелява черквата "Св. Въведение Богородично", чешмата, част от килиите. Запазва се и скривалището на Левски, което е в килията на неговата укривателка - игуменката Христина - жестоко убита.  
Съхранена е и старата манастирска лозница. Тя е на повече от 400 години и е смятана за една от най-старите асми в България. Стъблото й е кухо, но продължава да ражда сладко десертно грозде. Всяка година я подрязват, но не я пръскат. Сортът й е стар, тракийски, от който са правели и вино.
Посреща ни монахинята, която тук е нещо като "гид". Значи с нея ще изпълняваме сродни дейности! И изненада! Тя ми се оказва родственица. Нарича моята баба Петра "кака"!
Настанявам се в моминската стая на Рада Госпожина. Отварям бялото легло, полагам си нощницата на възглавницата и - ужас! Светкавица раздира небето! Започват гръмотевици - оглушителни! Трополи с едри капки силен летен дъжд!
Страх сковава душата ми, която допреди малко бе населена с любими герои! Тичам долу в къщата, където е настанено свещеническо семейството - гости на манастира. Но в това време скръцва манастирската порта - идват моите роднини и ме отвеждат у дома си. Така и не можах да стана Рада Госпожина... 
                       

Девическият манастир "Въведение Богородично" в Сопот

Старата лозница

Скривалището на Левски

Манастирската чешма