Единственият принцип в изкуството е да служиш на Човека

Още от началото на тази година започнах да ровя в спомените си, бликащи от биографията на уникалния по рода си международен кинофорум "Златен Витяз". Поводът за това бе не само, че последната четвърт от живота и творчеството ми са директно свързани с него. Колеги от ръководството на фестивала ми предложиха да напиша отзив, с мои лични снимки, за специалното юбилейно издание - Летопис, което придружава ежегодния каталог. Както сами разбирате, нелека задача. Толкова много са значимите ми срещи и преживявания в течение на 27 години, свързани с пътешествията на този странстващ духовен "рицар" из цялата територия на Русия: Москва, Урал, Сибир, Кавказ; Волга, Днепър, Днестър, Байкал... А последните седем години - в белокаменния град-герой Севастопол. Тъкмо тук това културно събитие бе прегърнато от цялата общественост и тя заживя с него. Едва ли бихме могли да си представим по-гостоприемно и по-живописно място за провеждане на международен форум от Крим - главна военноморска база на Черноморския флот. Именно благодарение на "Златен Витяз" тя се превърна в лятна културна столица на седмото изкуство.
Това доказва многочислената публика, препълваща залите както на Академичния драматичен театър "А.В. Луначарски" по време на официалното откриване и закриване на фестивала, така и на всекидневните прожекции в кинотеатрите "Россия", "Победа" и "Моряк". Често зрителите остават дълго из коридорите и в барчетата, за да обменят мнения за филмите не само помежду си, но и с присъстващи творци и критици. Стимули за тези разговори вероятно са и точният подбор на показваната продукция, отговаряща на традиционния девиз "За нравствени идеали; за извисяване на човешката душевност"; и встъпленията на видни кинематографисти, разкриващи авторските им намерения и връзки с представените от тях на екрана личности и събития. Една изключителна по рода си просветителска и мисионерска дейност, която пред очите ни ражда своите плодове. За жалост, ние, в България, отдавна изоставихме тази практика и резултатите не закъсняват...
В продължение на десет дни в изключително колегиална атмосфера професионалисти в седем журита обсъждаха състезаващите се филми (общо 190 от 25 страни), стремейки се никой да не бъде подценен. Най-после темата за пандемията отсъстваше от дневния ред! Сякаш само аз бях зомбирана от нея. Постепенно освободих съзнанието си за новите творчески открития. А такива изобилстваха през изминалите три десетилетия, когато бяха показани 8700 филма, гледани от над 306 000 зрители...

"Последният адмирал на Съветския съюз", режисьор Генадий Каюмов

На този форум тежката художествена артилерия са документалните филми. В двете документални конкурсни програми, съставени тази година от общо 74 произведения, преобладаваха творчески портрети на значими личности, преосмислящи както историята, така и днешните ни понятия за нея. Изключителен интерес в късометражното състезание предизвика сдържаният, мащабно звучащ портрет "Последният адмирал на Съветския съюз", посветен на легендарния И.В. Касатонов. Младият руски режисьор Генадий Каюмов, автор на пет филма, който сега бе удостоен със "Златен Витяз", успява чрез образа на тази уникална личност да събуди тревожен размисъл, преразглеждайки от съвременна гледна точка вечните понятия за морал, нравственост и достойнство.
А призът за най-добра режисура на името на незабравимия Александър Сиделников в пълнометражния конкурс получи заслужено Сергей Зайцев за едночасовия си разтърсващ филм "Моят учител Клас" ("Мой мастер Класс" - игра на думи). Този своеобразен портрет на 82-годишния актьор Игор Клас, създаден в киностудия "Руски път" с изобилие от значим и поучителен архивен материал, е своеобразно обяснение в любов към съветското кино, чиито върхове вдъхновяват поколения наред кинотворци от цял свят. Той същевременно е поклон пред силата и величието на Изкуството на киното и театъра като храм (и състояние на духа), в който може да се влиза само с преклонение и достойнство. Режисьорът показва и осмисля на екрана 35 значими филма от биографията на Клас, а актьорът се оплаква: "А у меня 140." Тук Зайцев използва и опита от първото си висше образование - по музика, който му помага да изгради внушителната звукова фонограма на творбата, в която са очевидни любопитни и стойностни експериментални търсения в стилистиката на съвременното кино.

"Андрей Тарковски. Киното като молитва", сценарист и режисьор Андрей А. Тарковски

В същата колекция особено ме впечатли 97-минутната документална копродукция (Русия, Италия, Швеция) "Андрей Тарковски. Киното като молитва", наградена със специален диплом за майсторско пресъздаване със средствата на документалистиката на многостранния образ на великия режисьор - реформатор на световното кино, Андрей Арсениевич Тарковски. Най-голямото постижение на творбата идва от факта, че неговият син Андрей А. Тарковски (автор на сценария и режисьор) деликатно "скрива" своето присъствие, оставяйки знаменития си баща да разказва сам за себе си на екрана. Изключително по рода си качество, което се удава на малцина! Именно то ни позволява да останем "насаме, на четири очи" с размислите, киноестетиката, предпочитанията, поезията, личната отговорност, патриотизма на безсмъртния творец, който изповяда пред нас своята Истина. И тази истина, бликаща от първоизточника, се противопоставя на стотиците митове, които бродят около всяка изключителна личност. "Единственият принцип в изкуството е да служиш на Човека и нищо друго; изкуството е твоята молитва" - това е символ-веруюто на мислителя и твореца Тарковски. "За мен смисълът на нашето временно съществуване на този свят е да повишим духовното си ниво през годините, които преживяваме", заключава той.
Сред документалните портрети заслужава да бъдат отбелязани и "В преследване на лястовица, летяща срещу вятъра" на Владимир Макарихин и Надежда Майданска, посветен на 90-годишния заслужил художник на Русия Рубен Сурянинов,  чиято съдба и творчество отразяват живота на размирната страна; "Бенедикт Дибовски. Тайната на Свещеното море" на белоруския режисьор Тарас Вашченко, награден за оригинално художествено решение на образа на уникален учен (прославил се с изследванията си на Байкал), чието наследство принадлежи на четири народа, и "Роден на Невски пятачок" на Евгений Попов, проследяващ историята на младеж, който всеотдайно помага на отряд да открива загиналите в боевете за освобождение на Ленинград от блокадата. В тази селекция се открои българският филм "Балада за Галилей" (на режисьорката Ралица Димитрова и оператора Пламен Герасимов), който бе отличен с единствения Златен диплом за умело метафорично пресъздаване съдбата на Художника на фона на времето. Неговият твърде любопитен герой Галилей Симеонов далеч не се вписва в стереотипната представа за известен и награждаван творец. Колкото е скромен, толкова е отличен разказвач и душеприказчик. "Явно е недоразумение, че съм станал професор", споделя той. И успява да ни убеди както с хумора и самоанализа си, така и с многоликото си творчество, създадено с разни техники.
В конкурсната програма за анимационно кино, където с лаконизъм на разказа и изчистена драматургия "Златен Витяз" спечели 7-минутната творба "Галчонок" на младия руски режисьор Марат Нариманов, филмът "Сантяго" на Анри Кулев, изграден по мотиви от повестта "Старецът и морето" на Хемингуей, разкрива емоционално приятелството между дете и възрастен рибар и бе отличен със специален диплом.
Можем само да съжаляваме, че по технически причини тази година не участвахме състезателно в конкурсите за игрални, дебютни и студентски филми, въпреки наличието на такива! Още повече, че вече разчитаме само на "Златен Витяз" (Сребърен и Бронзов не се дават) и дипломи. Догодина.
Ще спазя художествената рамка на статията си, цитирайки и някои от многобройните чужди мнения за юбилея на този форум.
Кшищоф Зануси: "В годината на столетието на Негово величество Киното желая успех на "Златен Витяз", с надеждата той да просъществува не само в първото, но и във второто, и в третото столетие..."
Стево Жигон: "...Този форум със своето упорство да върне на екрана духовността и нравствеността е длъжен да продължава избрания от него път. Длъжен е да продължи да се бори с мъжеството на самотен рицар!"
Станислав Говорухин: "Днес, повече от всякога, е нужно обединение на здравите сили в света, а ентусиастите, които безкористно работят в тази "нива", са истински герои."

Снимки Каталог на фестивала "Златен Витяз"