Един български лорд писателства

Проф. д-р Стефан БРЕЗИНСКИ

Автор, наричан в няколко печатни медии "светски хроникьор", си лепна титла "лорд ъф Итън" - как ли я е заслужил? Да не би да е като на оня музикант Найден Андреев, който бе ходил 2-3 седмици из Европата, там го били наричали почтително "хер професор" и като се завърна у нас, взе да се титулува именно професор. То и други някои

бяха използвали същия трик

Например Стоян Кушлев по едно време също се подписваше така, а се оказа, че няма такова нещо. Да не се окаже пък, че един известен тв режисьор е също нелегален академик, както го подписаха някъде - дори само заради факта, че бил член на БАНИ в Хасково(!). А това БАНИ било абревиатура на фирмата "Българска академия на науките и изкуствата" в световноизвестния град Хасково! Та и с българския лорд да не излезе нещо подобно, макар той лично да се изявява редовно в печата с нея като добавка. Оставяме настрани факта, че този новонашумял автор няма никакво понятие от графичната страна на печатния текст.
Да поясним за неспециалистите читатели.
В журналистическата стилистика съществува понятие алинеация. Това е графично правило, което урежда закономерностите на печатния текст. И постулира: в текст от около 30 реда би трябвало да се оформят поне 3 абзаца с новоредия. Малкото бяло поле след последната дума на предишен абзац, към което се присъединява и началното новоредие с т.нар. бит първи ред, действа като 2-3 секундна почивка за окото на читателя (реципиента). А в съчинението си "Цар Миро като цар Киро..." лордът отпечатва

144 наборни реда без нито едно новоредие

"Нормата" би била... поне 6!..., за да се образуват абзаци и текстът да е по-прегледен.
В следващ брой на вестника се вижда същата грешка в разпределението (графично) на материала - на 133 наборни реда, макар да се появяват две мижави вътрешни заглавия, пак няма нито един оформен абзац.
Още по-зле: на същата страница в неподписан материал (т.е. ангажира се практиката на цялата редакция) - личи същото графично нарушение: в 114 наборни реда липсва абзацно разположение на текста.
Абзацът е и с друга функция. Той фиксира вниманието върху отделни по-маловажни факти, а финалният абзац обичайно е и най-силен, ефектен.
С всичко това "творенията" на лорда, които са посветени най-често на дрешки, бижута, грим и пр. на божем ВИП-персони, почти приспивно действат на първо място с чаршафския си външен вид.

На автора на тези творби

явно липсват познания по журналистическа стилистика. И това вероятно е резултат от недостатъчното му образование. Косвено това впечатление се подхранва от лошото владеене на някои фразеологизми, например в разсъждения за певеца Миро: "Тяхната ленивост кредитира Миро и нему подобни ДА СИ РАЗВЯВАТ конете" - народното фразеологично съчетание не бива да се разрушава, а то е или "да си разиграват конете", или пък "да си развяват байряка".
Между другото, да споменем, че например в. "Всеки ден" е възприел немския начин за отделяне на абзаци - без отстъп на първия ред. Ще рече - всички графично завършени откъси (цитирани абзаци) може да приключват с непълен наборен ред, но следващият текст отново започва без "бит ред". Т.е. текстовете са изравнени във всички наборни колони плътно вляво. За нашите традиции той не е много приемлив.
Впрочем съвсем неприемливи са някои доста широко

разпространени наборни пропуски

които са останали некоригирани. Става реч за членни морфеми (както казват езиковедите), ненужно повторени в случаи като следния от "Труд". Още първото изречение в негов материал започва с такава грешка: "ШумноТО делоТО срещу осем подкупни служители..."; или "ШефовеТЕ на 44-те партийниТЕ клуба по интереси..."; или от седмичника "Уикенд": "На територията на държавноТО ловноТО стопанство "Ропотамо"; наред с униката: "ВсепризнатаТА майсторкаТА на вкусните баници получава своето вдъхновение от слънцето, музикатаТА, червените сакъзчетаТА и разбира се, мъжете." Да споменем още един седмичник (чиито материали все пак се подготвят по-дълго) и ролята на коректорите би трябвало да се изявява осезателно: "Удовлетворен ли си от себе си след излизането на триТЕ книгиТЕ ...те нямат нищо общо с общественаТА митологияТА около тях"; или пък: "В началото на настоящаТА календарнаТА есен... в началото на тази политическаТА есен в част от дясноТО българско политическоТО пространство".
Колкото и да очакваме широк поглед от читателите, все пак в двата авторски материала по ЧЕТИРИ пъти допуснати подобни технически грешки - много е! Те говорят за липса на будно внимание от някои редакционни работници и направо бият по "имиджа" на изданието.