Джордж Фридман: НАТО е анахронизъм

Джордж Фридман,
Geopolitical futures 

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори наскоро пред Конгрес на САЩ. Неговите забележки са пълни с прокламации за продължаващата важност на НАТО и за ангажимента на всички ангажирани в неговото съществуване. Но моето мнение, което е споделяно мълчаливо от мнозина, но заявено ясно от малцина е, че НАТО всъщност е грешен съюз в грешно време и в резултата на това ще бъде заменен от нова структура.

Но това няма да стане скоро. По време на общ мир и благоденствие страните членки на НАТО ще бъдат задоволени да запазят организацията, каквато е. Мотивацията да се смени с нещо по-полезно ще дойде от международна криза, толкова остра и динамична, че институции като НАТО ще изчезнат само за нощ и ще бъдат заменени от нещо, което по-добре ще се справи с кризата. След като такова събитие не се очаква в бъдещето, изгубилите давност структури като НАТО ще останат засега на местата си и ще продължат да хабят оскъдни ресурси, за да се издържат и да избягват въпросите относно своята полезност. Просто се опитвам да обясня процесите, които протичат. Целта на НАТО е да осигури безопасността на европейско-американския свят тази цел не трябва да се променя. Но инструментите за осигуряването й трябва да еволюират.

Първоначалната мисия на алианса

НАТО бе създадена с една-единствена цел: да се предотврати нахлуването на Съветския съюз в Западна Европа, което може да доведе до съветско надмощие на европейския континент. Това също щеше свърже природните ресурси и работната сила на СССР с индустрията и технологичния тръст на Западна Европа - нещо, което щеше да промени глобалния баланс на силите. Като се има предвид, че Европа и САЩ вече са преживели две световни войни, най-лошият сценарий изглеждаше доста правдоподобен. 

Две неща бяха особено важни, за да се отговореше на потенциална съветска атака. Първото е, че САЩ трябваше да участват в европейската защита. Второто е, че всички държави на Стария континент трябваше да са еднакво и неотменимо ангажирани. Най-голямата заплаха, освен съветското нахлуване, бе, че една или повече страни биха могли да излязат от тази коалиция или да се обърнат срещу нея, да обявят неутралитет или да се откажат от войната.

За да станеше надеждна отбраната, редица разнородни и доскоро враждебни страни трябваше да бъдат моделирани в единна интегрирана военна сила. Всяка нация имаше собствени оперативни отговорности в случай на война, както и оборудване, и обучени войници, които са участвали в безкрайни военни учения. Белгия, например, бе натоварена с определени мисии, които би трябвало да започнат преди началото на ударите. Германия трябваше да поеме първия удар в центъра си, докато Великобритания трябваше да охранява Хамбург и други пристанища против сценария за "Хамбургската схватка", в който съветските сили трябваше да превземат града и след това да започнат преговори.

Върховният съюзен командир на НАТО в Европа, който винаги е бил американец, командваше войски, принадлежащи към суверенни държави. Плановете на Военния комитет на НАТО, които трябваше да се изпълняват, ставаха все по-сложни и с повече възможности. Честно казано, сценариите станаха толкова барокови и толкова малко вероятни, че пред 80-те години ученията станаха фрагментарни.

За да работи тази командна структура, организацията трябваше да вярва, че всеки член е готов и може да изпълнява своята роля. Всяка държава членка трябваше да разчита, че ще изпълни своята роля в плана и няма да прави европейски дипломатически пируети. Трябва да се помни, че единственият член, който европейците смятат за най-малко надежден, са САЩ. Тяхна задача беше да осигурят въздушни и морски подкрепления за силите на НАТО, борещи се да задържат територии колкото се може по на изток. Ако това се окажеше невъзможно, САЩ се ангажираха да защитават Европа с тактически и дори стратегически ядрени оръжия. Френският президент Шарл де Гол бе заявил, че САЩ няма да рискуват ядрена война, за да защитят Европа. Това беше част от военния план, който беше наистина несигурен. Това щеше да зависи от решението, които би взел президентът на САЩ в последната възможна минута. И това решение щеше да бъде непредсказуемо, защото ядрената война вероятно щеше да доведе до унищожаване, а не до стабилност. Въпреки това най-важното не беше дали американците са готови да започнат ядрена война или дали французите смятаха, че ще го направят. Най-важното бе, че руснаците вярваха, че това е възможно. 

НАТО е създадена за извънредна ситуация, в която трета световна война беше възможна. Това беше свят, в който Европа беше разделена по средата и силите от двете страни можеха да наблюдават маневрите на противника с бинокъл. Това беше една Европа, която се обедини като едно географско понятие, като един политически ангажимент и единна военна структура. Ако някаква част от него се провалеше, Европа можеше и да не устои. НАТО беше създадена за такъв именно свят, необходима бе за стабилизиране на тогавашното положение.

Трансформация на реалността

По същество НАТО прехвърля въпроса за войната и мира от националните правителства на своите членове върху собствените си военни и политически комитети. Нейната командна структура беше ръководена от американски офицер, който в крайна сметка все още слушаше управниците във Вашингтон. Сега може да звучи като неразумно споразумение, но като се има предвид състоянието на Европа по онова време, това не звучеше така.

Добре, ама реалността, която тогава моделираше Европа, не съществува вече за цяло поколение. В момента няма обща заплаха за Европа. Руснаците се оттеглиха дълбоко зад старите си гранични линии. Те се специализираха в тролинг в интернет и не са на път да нахлуят. Европейците не са готови да координират военните си планове с НАТО. А американците, ако имат интерес да се изправят срещу руснаците в Полша и Румъния, няма да се нуждаят от военен план на НАТО. Обширната инфраструктура на НАТО е безсмислена. Решението, взето от много европейски правителства за намаляване на размера на техните армии, отразява суверенното им възприемане за малката  вероятност от война. Нежеланието пък на САЩ да гарантират европейската сигурност отразява реалността, че Европа не е изправена пред същото ниво на заплаха, както през 50-те години. САЩ са готови да позволят на Европа да поеме риска, че намалялата заплаха е правилно възприемана.

Това не означава, че САЩ и Европа са готови да изоставят НАТО. Това е просто отражение на факта, че един военен съюз има мисия, а мисията, на която се основава НАТО, е изчезнала. Общият принцип, който обедини членовете на НАТО - общи интереси в областта на сигурността на Европа и САЩ - винаги ще бъде насочен към реалистичната оценка на ситуацията. Запазването на военен съюз, който няма връзка с реалността, по-скоро увеличава, вместо да намалява опасността за Европа и САЩ. Това е точно толкова безсмислено, колкото британските разузнавателни полети да продължават да се извършват над Германия, както е било през 1970 година. Тази война отдавна е свършила през 70-те години, както и НАТО, която е  създадена за война. Винаги ще има нужда от съюзи за сигурност. Но НАТО е анахронизъм, който се разминава с първоначалната си мисия. БГНЕС