Два куршума в сърцето на Васил Кънчов

Кирил Андровски

Една от най-популярните и най-авторитетните личности във Враца през последните две десетилетия на ХIХ и първите години на ХХ век е Васил Кънчов. Не е случайно, че съгражданите му се отнасят с много обич и почит към него. Тази признателност той е заслужил със своите дела!
Още като ученик Васил Кънчов проявява своята дарба винаги да е сред първите - по успех и по обществени изяви. Особени заслуги той има за утвърждаване на българското самосъзнание и народност като учител и директор на Солунската гимназия. Почти едно десетилетие проучва живота и материалната култура на Македония. Обхожда всичките й кътчета, назначава учители, грижи се за откриването на училища. Своите изследвания публикува в различни вестници и списания. Ето някои по-значими заглавия: "Кресненската клисура", "Лагадинското поле", "Сегашното и недавнашното минало на гр. Велес", "Град Охрид", "Новонайдени охридски старини", "Град Крушево", "Град Драма и околностите му"... Издава и самостоятелния научен труд "Македония. Етнография и статистика" (1900 г.).
Васил Кънчов е не само учен, изявява се и като журналист, и като писател. Два пъти е избиран за депутат в Х и в ХI Народно събрание от населението във Врачанския край, а през 1901 г. е назначен за министър на просвещението в правителството на д-р Стоян Данев. Тези му успехи се дължат, както това отбелязва неговият биограф Боян Секулов, на неговия "проницателен ум и здрав разсъдък", на неговия интелект, искрена общителност и уважение към чуждите мнения и убеждения, на неговата справедливост, пословична скромност и трудолюбие.
Но добрите дела и успехи раждат и завист, злоба, враждебност и пъклени замисли. Тази уродливост не отминава Васил Кънчов. Първата по-голяма демонстрация се случва в Цариград. През есента на 1893 г. той е назначен от Екзархията за инспектор на българските училища в Турция. Тази негова длъжност е трън в очите както на турското правителство, така се посреща с неприязън и от някои от управляващите в София. И през един юнски ден на 1897 г. най-лошото се случва. За него той разказва в писмо, което изпраща на 1 юни до Атанас Шопов, журналист и писател, секретар на Екзархията и главен редактор на в. "Новини". В него той известява на своя приятел, че преди две седмици е бил нападнат на улицата пред хотел "Пера палас" от непознато лице. "Нападателят не могъл нищо да ми стори зло, защото наблизо имаше пантонджии (файтонджии) и които забелязаха кога дигна ръка, те се впуснаха мигом и започнаха да го бият. Той получи два-три удара и избяга. Всички помислихме, че това е сръбска работа... По-късно се оказа, че нападателят бил българин и бил накаран да извърши това деяние от патриотичния кръжок в Цариград. Това нещо ме порази и аз съм душевно убит. Видях, че между нашата интелигенция има настоящи зверове! Даже нещо по-лошо от зверове. На страшна тревога съм изложен и в най-скоро време ще напусна Екзархията".
И нещо друго го тревожи - все по на зле отиват работите в поробените братски земи...
Подава молба до Екзархията да бъде освободен след толкова години "гурбет". За добре изпълнен дълг получава висока признателност - княз Фердинанд го награждава с Народен орден за граждански заслуги, командирски кръст - трета степен.
Освен събитията, които се случват в последните години на ХIХ век в Македония и Цариград, има и нещо друго, което доста го тревожи - дъщеря му, която расте сираче. На 30 септември 1890 г. той се жени за своята колежка от Солунската гимназия Христина Балтаджиева. Тя е от Калофер, от заможно семейство. Учи гимназия в София, после посещава педагогически курсове в Петербург. Женитбата го вдъхновява, дава му сили и очакване за едно по-добро бъдеще. Ражда му се и дъщеря, която наричат Невена. Но радостта от семейния живот не трае дълго - след 27 месеца съпругата му почива. Остава сам със своята дъщеря. За нея по-късно ще се грижи тъща му. Завърнал се в България, той продава бащината си къща във Враца и купува друга в София. Това семейно положение може би го принуждава да се раздели не само с родния дом, но и да напусне Цариград.
Второто покушение срещу Васил Кънчов става на 24 януари 1902 г. Един месец по-рано, на 21 декември, подпредседателят на ХI ОНС Васил Кънчов е назначен за министър на просвещението в кабинета на д-р Стоян Данев. Не иска да заеме тази длъжност, не се чувства добре със здравето, но в края на краищата не може да откаже на своите съмишленици от Прогресивно-либералната партия и се съгласява. Хванал се веднъж "на хорото", лабаво няма! И едно от най-главните неща, които му предстоят да извърши, е учителите да получават редовно заплати и да се изгладят взаимоотношенията между училищата и общините. Познати и днес проблеми.
Започва с хъс, сътрудниците му са добре познати и изпитани кадри. С тях ще трябва да осъществи някои реформи, които да доведат до подобряване на учебното дело в страната. От опит знае, че в тази насока добра помощ ще окаже обучението по литература, също театърът, музейните сбирки, библиотеките и научните общества.
На 24 януари в кабинета му в три часа и половина нахлува разярен мъж и с бастун в ръка започва да крещи. Използвал е момента, че Кънчов е изпратил сътрудника си до съседна канцелария за справка. Друг служител, като вижда какво става, се заключва в стаята си, трети бяга извън сградата. Нападателят е въоръжен. Вади револвер и го насочва към министъра. Стреля пет пъти. Два от куршумите попадат в сърцето на Васил Кънчов - това по-късно ще установи следствието. Извършил пъкленото си дело, сяда в едно кресло и насочва дулото на револвера към устата си. Не след дълго в сградата на Министерството на просвещението, която се намира на ул. "Александър I", срещу френската легация в столицата, идват министър Сарафов и Александър Людсканов, кметът Петър Чернев, градоначалникът Кънчев, прокурорът Фиков и съдебният следовател Миланов. Това, което виждат, е ужасяващо - на пода по гръб е легнал Васил Кънчов, а нападателят е седнал в едно кресло с отворени очи. Михаил Сарафов и градоначалникът добре го познават - викали са го да го предупреждават за негови изявления, че ще убие един министър и ще извърши исторически подвиг!
Кой е убиецът на Васил Кънчов?
Това е Тома Караджулов, българин-македонец, роден в Прилеп. Следвал в педагогическо училище в Белград, което не завършва, после идва в България и завършва Ломското педагогическо училище, после филология в Софийския университет. Някои публикации в печата подчертават, че той е умствено ненормален човек, имал чичо идиот, а негов братовчед бил постоянен пациент на лудницата в Александровската болница. Баща му - фалшификатор на пари. В своята кариера на учител Караджулов не се справя със задълженията си и министърът преди Кънчов го уволнява. Следват кавги, заплахи, че ще тегли куршума на някой министър, пък да става каквото ще. И успява да изпълни намерението си...
На другия ден се провежда опело. На него присъстват княз Фердинанд, министри, военни, дипломати, граждани. Слово за покойника произнася министър-председателят д-р Ст. Данев. В речта си той изтъква неговата скромност и доброта, както и неговите дела в полза на народ и родина.
Днес във Враца едно от училищата носи неговото име, а по случай 150 години от рождението му и 100 години от неговата смърт в града под Околчица ще бъде открит паметник, посветен на този възторжен родолюбец, учен и общественик.
 

Най-значителният познавач на Македония
Проф. Михаил Арнаудов

...Никой преди него не бе проявил толкова чиста ревност, толкова благородна страст, толкова мъжествено трудолюбие, за да запознае с географията, етнографията, стопанското положение и националните домогвания на българите в Македония. И Кънчов бе честит да ни даде едно научно дело, което по обем, по солидност на методата, по добросъвестност на наблюденията, по разнообразие и ценност на материала няма равно на себе си в литературата за Македония. Други след него разшириха знанията ни в тази или онази точка, описаха по-подробно тази или онази област, събраха по-обилен фолклорен или историко-археоложки материал; надали обаче някой би могъл да обходи тъй продължително страната и да я обхване в нейната цялост като географ и демограф; надали някой би проявил тези разностранни интереси на учен, политик, агитатор, както и това рядко съчетание на научни и литературни качества.
Кънчов е и си остана най-значителният познавач на Македония.

Из "Възпоменателен сборник за Васил Кънчов", 1927 г.