Душата също трябва да се храни

Миглена Иванова

Марияна Панова е млада българска оперна певица, от 2003 г. живее и работи във Франция, но често се връща и се изявява в България. От 2010 г. е френска поданичка. Първите уроци по пиано взима на 6-годишна възраст, била е солистка в Детския радио хор и с него обиколила редица държави по света още като ученичка. Откровено заявява, че е посветила живота си на изкуството. И че представата й за музиката и пеенето в нейното съзнание се променя с годините. Завършила е Музикалната академия в София, като през време на следването си изучава английски, френски и италиански език. Не е преставала да свири и да се развива като творец и изпълнител. Младите колеги мислят, че са наясно с всичко, но когато застанат на сцената, това усещане рязко се променя, твърди оперната изпълнителка. Казва, че професията е нейната съдба и любов. Важни хора в живота й са нейното семейство, любимият човек и близките й приятели, които като нея принадлежат на изкуството. Високо цени руската култура и с удоволствие е участвала в голям празничен концерт в Руския културно-информационен център в столицата.

- Госпожице Панова, гордеете ли се с изпълненията и ролите си, с това че пеете на световните сцени?
- Доволна съм от средата, в която попаднах, и от хората, които ме заобикалят в творческото израстване. Важно е да се работи с добри режисьори и музиканти, важно е какви са контактите ти и кой те подкрепя. Изградените от мен роли са плод на труд, постоянство и талант. Като дете съм учила в частна школа по пиано, после пеене и езици. Днес съм благодарна на семейството ми заради тяхната подкрепа и огромно желание да бъдат винаги с мен. Майка ми например винаги е проявявала постоянство по отношение на моите музикални занимания.
- Разкажете за вашите преподаватели, за ролите ви и предизвикателствата със световни звезди в операта.
- Мои учители са Юлия Винер и маестро Марио Бигаци. Участвала съм в много майсторски класове, водени от прими като Райна Кабаиванска, Диана Совиеро, Джоан Дорнеман, Александрина Милчева. За тези творци е характерно, че духът им ще остане винаги млад. Професионалният ми дебют е в ролята на Гретел в "Хензел и Гретел" със Софийската филхармония под диригентството на Емил Табаков. През последната година от следването си спечелих първа награда на конкурса на Международната лятна академия в Баден, Австрия, и втора награда на международния конкурс "Inter Atlantic International Competition" в Пловдив. Веднага след това бях поканена за ролята на Олга в операта "Федора" в Палм бийч, САЩ, под палката на маестро Гуаданьо. Бях и в ролята на Мими в "Бохеми" в извънредна програма на същата опера. Много голямо признание за една млада и тъкмо появяваща се на сцената певица. Веднага след това пях във Варненската опера, където направих дебют в ролята на Виолета в "Травиата" от Верди. От 2001 г. се заредиха предложения и изпълнения в Софийската опера, където съм излизала като Виолета от "Травиата", Лучия ди Ламермур, Донна Анна от "Дон Жуан" на Моцарт, Мюзета от "Бохеми", а също и в оперите във Варна и Русе. Изпълних главната роля в продукцията на "Маноел театър" в Малта на "Лучия ди Ламермур" с режисьор проф. Пламен Карталов и диригент М. Луис, участвах в кралския фестивал в Уексфорд като Теринка в "Якобинецът" от Дворжак под диригентството на А. Волосчук.
- Явно сте предпочитана и от френската публика.
- Да, от 2003 г. участвам в различни постановки във Франция: Графинята в "Сватбата на Фигаро" в "Espace Culturel du Pin Galant" в Meриняк, под палката на Д. Милър; Донна Анна от "Дон Жуан" със същия диригент, Дездемона в "Отело" с диригент Фернандо Алварес. Имах голямото щастие да открия фестивала в Каркасон с ролята на Виолета от "Травиата". Изнасям и самостоятелни концерти и рецитали, през 2006-а подготвих ролята на Амелия в "Симон Боканегра", с която дебютирах в операта в Нант, Франция, под диригентството на Жан Иф Осенс. През 2007-а имах различни ангажименти в Италия и Испания. Особено вълнуваща бе изявата ми като Мюзета от "Бохеми" в театрите в Толедо, Сарагоса и Аликанте, в "Кармина Бурана" на Фестивала в Кап Рош в Испания, отново "Кармина Бурана" през 2009 г. на Фестивала в Кан под диригентството на Рафаел Роше. Месеци след това представих Графинята от "Сватбата на Фигаро" с диригент Никола Джусти в Париж и Националния театър в Сет. Не мога и не е необходимо да изреждам всички мои ангажименти. Връщането ми към Софийската опера беше едно приятно изживяване. Там изпълних ролята на Антония от "Хофманови разкази" с режисьор Пламен Карталов, заедно с Калуди Калудов и Юлиян Константинов. Превъплътих се за първи път и в ролята на Неда от "Палячи" на сцената на Летния фестивал във Варна в новата постановка на талантливата режисьорка Нина Найденова, като след големия успех спектакълът беше изнесен и на Античния форум в Пловдив, и в зала 1 на НДК. Тази година участвах в две различни и много хубави постановки във Франция - като Джилда от "Риголето", с реж. Антоан Селва и диригент Тулио Галиардо и в ролята на Тоска за продукция в Холандия и Белгия, под режисурата на Рето Никлер и диригенти Лучано ди Мартино и Диан Чобанов.
- Има ли малки и големи роли в кариерата на оперния певец?
- За мен ролите са еднакво ангажиращи и предполагат всеотдайност. Чувствам всеки образ и влагам много от себе си, за да бъда истинска пред публиката. Имам над 15 роли в репертоара си, които непрекъснато усъвършенствам и доизграждам. Разковничето в изкуството е да чувстваш и развиваш своята индивидуалност, за да има какво да кажеш на публиката. Когато се върна в България, се зареждам с творческа енергия, която отдавам на сцената. Често в нашите среди има желание за надмощие и понякога завист. Избягвам подобна ситуация и ще споделя, че с моята приятелка - също сопран в Националната опера - от години вървим в една посока. Според мен човек трябва непрекъснато да изследва себе си и да развива характера си. Това помага за професионалното изграждане. Благодарна съм на преподавателите си от Музикалната академия проф. Павел Герджиков, проф. Александър Йосифов... Много колеги от моя клас като Цветана Бандаловска, Кирил Манолов, Петя Иванова, Надя Кръстева и др. пеят на международните сцени. Важно беше да се научим на постоянство в работата.
- Дали оперното изкуство у нас дава достатъчно възможности за творчески успехи на младите изпълнители?
- Това може да се случи само с голям ентусиазъм. Откровено казано, трудно е съществуванието и развитието на младите хора на изкуството. Заплатите и хонорарите са крайно недостатъчни за нуждите на певците и музикантите. Не говоря за хора, които съвместяват изкуството с други професии. Вярно е, че по време на криза има отлив от страна на публиката. Работя като оперна певица на свободна практика и това изисква да поддържам форма, да се явявам на прослушване, да се боря, за да бъда най-добра в името на подходящи ангажименти. От друга страна - това ми дава възможност да избирам и да се чувствам добре. Щастлива съм, че работя с огромно удоволствие. Имам приятели по света, с които си "сверявам часовника" по отношение на музиката и сцената. С годините и опита човек си поставя високи критерии и това изисква постоянство. На сцената се чувствам по-жива отколкото в живота. Стремя се да се претворя в образа. За това ми помага методът за актьори на Михаил Чехов, който практикувам от години под ръководството на Климент Киров. За мен операта не е музиката и пеенето, а претворяването на изпълнителя в ролята, играта и работа върху текста, който трябва да оживее пред публиката.
- Намирате ли, че години наред българите са ощетени от това, че не могат да слушат качествена музика?
- Много са факторите, които влияят на това явление. Средствата на хората са недостатъчни да си купуват билети за опера или едно добро представление. Не трябва да се забравя, че културата подпомага развитието и в други насоки. Орязването на бюджета за изкуство и култура е факт, който носи единствено негативи. В същото време сме свидетели и на стремежа да се прави бизнес и да се забогатява. Някои хора забравят, че душата също трябва да се храни. През последните 20 години не можем да се оплачем от липса на стойностни оперни прояви, но някак не достигат до хората, които ценят това изкуство. В обществото ни сякаш се загубиха ценностите и се наложи още от ученическата скамейка една пошла култура. Наложи се чалга изпълнението и оттук подобното поведение. Нека не звучи пресилено, но преди години нашата държава толерираше истинското изкуство, даваше му стимул и го подкрепяше. Нищо, че живеехме в друга форма на политическо управление.
- Това не ви ли натъжава?
- Духовната пустота прави хората унили и тъжни. Единственото, което мога да помогна, е да продължавам със своите изяви. Мечтая да сътворя театър, в който да се изграждат истински образи, върху които се работи дълго и задълбочено. Без да се разчита само на външните ефекти. Само по този начин може да се роди нещо прекрасно и уникално. На такава сцена трябва да се случва нещо, което да привлича разнородна публика, но тя да усеща истинските взаимоотношения на творците.
- Хората на изкуството са по-емоционални и понякога спонтанни. Това отнася ли се за вас?
- Напоследък се стремя да гледам отстрани на нещата. Тогава случилото се има по-ясни очертания и решенията, които взимам, не са прибързани. Не съм агресивен човек и бягам от подобни прояви при моята музика. Неизвестността ме плаши. Обичам да казвам, че няма нищо постоянно, освен промяната. Човек трябва да изживява момента и да гледа в бъдещето. Има значение мисленето, че не съм еднодневка.