Защо Куба не иска и няма да преговаря със САЩ

На този етап Куба не иска и няма да преговаря със САЩ въпреки почти ежемесечните нови санкции, които целят да задушат Острова на свободата. Не бива да ни изненадва решението на Хавана. Причини за позицията й има в изобилие.
Всеки друг (с много малко изключения) на мястото на кубинските власти би склонил глава, би се предал и обявил, че Вашингтон е победил - тази година вече имаше един такъв случай, да не говорим за това как спечелилите изборите крайнодесни президенти в Латинска Америка, буквално подаряват страните си на Съединените щати, но един определен остров има гордост, съзнание и сила да се съпротивлява въпреки 60-годишното ембарго и петролната блокада, но най-вече напук на Доналд Тръмп и Марко Рубио, особено последния, в чиито вени тече кубинска кръв, но никога не е стъпвал в родината на дедите си.  
Няма как да седнеш на масата за преговори с някого, който непрекъснато обяснява, че страната ти е провалена, фалирала, че управляващите са корумпирани и нарочно държат народа си беден и гладен, а същевременно затягаш рестрикциите и правиш всичко възможно до Острова да не достига гориво, хуманитарна помощ, да съсипваш начините им на финансиране като да саботираш туризма, например.

По официални данни: 

- 8 минути блокада се равняват на годишното финансиране, необходимо за специални образователни програми, обслужващи деца и младежи с увреден слух (129 500 долара).
- 13 минути блокада се равняват на сумата ресурси, необходими в цялата страна за деца с увреден слух (203 970 долара).
- 16 минути блокада се равняват на годишните разходи за придобиване на Нусинерсен, лекарството, използвано за лечение на инфантилна спинална атрофия (250 000 долара).
- 46 минути блокада представляват разходите за внос на части от отдалечени пазари за ремонт или подмяна на оборудване за водопомпване (714 400 долара).
- 3 часа блокада се равняват на средствата, необходими за покриване на лечението на безплодие в чужбина за 109 двойки (2 900 000 долара).
- 3 пълни дни блокада се равняват на инвестицията, необходима за модернизиране на банковата система на Куба с нови технологии (65 000 000 долара).
- 4 дни блокада се равняват на цената на вноса на цялото гориво, необходимо за задоволяване на икономическото търсене на страната (78 510 000 долара).

Между 1 март 2025 г. и 28 февруари 2026 г. блокадата е нанесла щети на Куба в размер на рекордните 8 083 300 000 щатски долара или със 7% повече от вече завишената цифра, цитирана в предходен доклад, изнесен пред ООН. През годините кумулативните щети, достигнаха 178 700 500 000 щатски долара по текущи цени. Като се вземе предвид рязкото покачване на цената на златото спрямо долара, натрупаната сума възлиза на 3 896 505 000 000 щатски долара.
Без блокадата БВП на Куба по текущи цени през 2025 г. щеше да бъде с 10,8% по-висок от прогнозната стойност за същата година.
Доналд Тръмп като човек, който разбира само от цифри и пари, би трябвало да е наясно какво причинява на почти 10-милионното население на държавата. Или точно защото осъзнава как иска да я доведе до пълна катастрофа, го прави съвсем умишлено.
Преди няколко месеца от Белия дом се похвалиха, че разговарят с внука на Раул Кастро, и твърдяха, че скоро щяло да се стигне до сделка. Но, ако има нещо, което историята и най-вече тази година да ни учат, то е, че САЩ никога не преговарят по начин, по който двете страни да останат доволни. Те искат всичко за себе си, така се чувстват могъщи. Какво се случи малко по-късно? Издадоха заповед за арест на дядото на същия този човек, с когото "водеха успешни преговори". И тук направиха

поредната груба грешка 

Посегнаха на най-свещеното за кубинския народ - посегнаха на Революцията. А за това прошка няма.
Колкото и Западът да се стреми да очерня подвига на Фидел Кастро, няма как да пренебрегне факта, че десетилетия наред там няма необразован човек. Няма такъв, който да няма безплатен достъп до здравеопазване. Храната се разпределя по равно за всеки. Въпреки недоимъка, въпреки политиките на Чичо Сам. Не съществува друга такава държава, която да поставя хората на първо място и да умее да се приспособява според обстоятелствата. Не се сещам за друг пример, където колективната памет да е толкова силна, че да не искат да се повтаря историята отпреди векове, когато Островът първо е бил владян от Испанската корона, а впоследствие, уж свободен, е бил силно зависим от Вашингтон и е бил превърнат в кабаре и петата столица на мафията.
Има още един любопитен момент, когато става въпрос за договаряне със САЩ. Те не играят честно. Миналата седмица въведоха санкции и срещу главния преговарящ - 31-годишния Фидел Ернесто Кастро. В такъв случай има ли смисъл изобщо да се мисли за разговори на високо ниво, когато това е крайният резултат? Тук ще припомня, че и през декември венецуелският президент Николас Мадуро склони да разговаря с американските политици, а на 3 януари беше похитен в дома си и оттогава е затворник в Ню Йорк...

Диалог на политическо ниво се води с изкуството на дипломацията, 

а не чрез извиване на ръце. Кубинският президент Мигел Диас-Канел и външният министър Бруно Родригес Пария не отричат, че разговори са необходими, но на този етап са невъзможни. Защото няма равнопоставеност, липсва уважение, американска страна е непредвидима и нелоялна.
А Куба ще удържи на натиска, както винаги е успявала досега. Русия и Китай, както и много световни организации няма да я оставят. Най-пресният пример е от изминалия уикенд, когато се проведе срещата на върха на БРИКС. Страните членки единодушно гласуваха подкрепата си за островната държава, осъдиха американското ембарго и настояха то да бъде вдигнато, както да и да спре петролната блокада, заради която от февруари досега само един руски петролен кораб е доставил гориво, запасите вече са изчерпани и токът спира за по 20 часа. Куба не е сама. Няма да се предаде. Най-вече - няма да предаде завета на Революцията.