Стоян Панчев
Напускането на Takeaway е интересно не защото "доказва, че еврото гони инвестициите", а защото фирмата беше част от верига на доставки, която неустено компроментира един от тихите обществени договори.
За какво иде реч.
Платформите за носене на храна започнаха като всяка нова услуга в споделената икономика (gig economy). Розово и слънчево като 2010-те - ти може да си скучаещ през уикенда работник или търсещ допълнителни доходи студент - яхващ колелото, трупаш километри на стравата, изкараш някой лев. Особено в локдауните, идеална възможност хем да се раздвижиш, хем да имаш пари за почерпка.
Нещо повече, даваш рамо на малки бизнеси, в които се трудят (до скоро) ако не собствениците, други работливи симпатяги, много често младежи. Разбира се, че е полезно такива капанчета, дюнерджийници, ресторантчета да получат едно рамо под формата на допълнително търсене.
Голямата промяна дойде в последните две години.
При услугите за доставки се появиха чужди имена, които растяха все повече като брой, докато за някои фирми вече са мнозинството доставчици.
Директно от Румъния беше внесен моделът с непалците, барабар с белите им скутерчета. Съвсем официално, през непрекъснато либерализиращите се процедури за внос на работници, някой тарикат обърна с главата цялата логика на "споделената икономиника" - и вместо да е гиг, вече е схема.
Основен елемент от схемата - липсата на плащания за данъци, осигуровки. Липсата на контрол върху работните отношения. И всъщност това е логично, когато просто карам колело час-два след работа, няма нужда, смисъл и логика НАП да се занимава с мен. Когато стотици чужденци са внесени в страна и работят това пълен работен ден...става малко по-различно.
Комроментирана и е друга част от веригата - преди седмица влезнах при известни, берлински дюнери в подлеза на НДК, където до съвсем скоро работеха български момчета и момичета. Даже в Инстаграма им още има DJ партита и облечени в престилки cool пичове с manbun и арт татуировки. Влезеш ли сега - посрещат те трима чужденци от Югоизтонча Азия, които не знаят една дума на български.
И това е един малък пример, как обществено балансирана система, която доскоро е работила идеално, се превръща в схема за дъмпинг на евтина работна ръка.
Дълбоки промени се случват на българския пазар на труда, които се проспиват от всички отговорни за неговото функциониране. Извинението е - работодателите го искат. Изненада, кой бизнес не иска по-ниски разходи за труд? Къде е обаче границата - 108 000 каза министърът на труда за три години. Къде е границата - 200 000, половин милион, един милион?
Само за шест месеца през настоящата година сме внесли толкова чуждестранни работници от третия свят, колкото за цялата 2024 г. Работодателите искат още и още, безсрамно лобират и на закрито в кабинетите на властта, и на живо по телевизията.
Това свърша катастрофално, просто вижте какво е положението в Западна Европа.
Фейсбук

